Христина Вучкова: Майчинството ме промени! Усещам сила, увереност и категоричност

В рубриката на Мария Филипова „Звездите споделят“. Днес ще ви запознаем с историята на Христина Вучкова. Как, кога и защо избра любимата ни игра?

-Кога започна с волейбола и какво си спомняш от този период?

-Започнах доста късно… и с огромно нежелание. Защото исках да тренирам  плуване или лека атлетика. Съвсем случайно ме откри треньорка от „Септември“ и убеди родителите ми, че съм създадена за волейбол. Няколко месеца по-късно, ми стана още по-трудно и демотивиращо да ходя на тренировки, защото вече се намирах в ЦСКА, клуб който изисква сериозна дисциплина, отговорност и постигане на цели. Оказах се сред силния набор 90-91, сред връстници, много по – напреднали от мен, (все пак бях на 15 г.), едни вече част от националните гарнитури, други- борещи се за място в женския отбор тогава. А аз тепърва започвах да подавам с две ръце отгоре. Помня, как поне двама треньори бяха категорични, че няма смисъл да продължавам в залата, че е по-добре да наблегна на образованието си …

До момента, в който се появи Емилия Пашова! Моят ключов човек за всичко, което ми се е случило досега. С нея продължавахме тренировки до късни часове. Самата тя централен блокировач на световно ниво, държеше да ми докаже, че има смисъл, има бъдеще в това, което правя. Истинският ми волейбол започна, когато и повярвах!

-Вече със солиден опит зад гърба си, става ли ти по-ясен волейболът и по-лесен за практикуване?

-С опита днес, вече знам! Знам, че напрежението, преди важен мач, е нещо нормално, научила съм се да го приемам и да му се радвам дори. Имам ясна представа какво се изисква от мен и как мога да помогна максимално на отбора си, дори когато не ми е ден.

Волейболът не е лесен! Изисква високо ниво и постоянство. Един ден да се успокоиш, един ден да не дадеш максимума от себе си и вече се представяш посредствено, конкурентите те догонват, влияеш на представянето на съотборничките си и то негативно.

Волейболът ускори темповете си в последните години. Увеличиха се изискванията за техничност. Играта, организацията -всичко е много динамично, а това отхвърля дори мисълта за лесно, спокойно или рутина.

-Какви качества е нужно да притежава един централен блокиращ-нападател на високо ниво?

-От  името „ централен блокировач “става ясно: Блок! Разбира се, атака, сервис и всички други елементи са в абсолютна полза за теб и отбора. Грешно е това, че щом един център не може да подаде „Фрии бол“ точно, се приема за нормално или не се очаква добра защита от него. Всички елементи на всеки играч в отбора са свързани за достигането на 25-та точка. Според мен робуването на подобни „толеранси“ е грешно и вредящо на състезател и отбор.

–Кое според теб е по-важно, да нападаш или да блокираш?

-И двете са неизменна част от играта, защото са точки, но със сигурност блока ми носи повече радост и удоволствие, тъй като от по -трудна позиция изисква и да успееш да надхитриш противника .

-Как се отнасяш към информацията, която дава статистиката?

-В днешно време, почти всички се интересуват от статистиката включително и аз, но има много ситуации във волейбола, които не могат да бъдат описани с цифри. Имала съм десетки мачове, в които статистиката ми е била не толкова добра, но всъщност съм правила едни от най-добрите си представяния, като съм помагала на отбора да достигне до желаната победа.

-Има ли значение ръстът на разпределителката за добрия синхрон между двете?

-Наистина съм мислила по-този въпрос , но с дългогодишния ми опит стигнах до извода, че всичко зависи от моженето на разпределителя.

– Има ли тънкост при играта на блок един на един, как противодействаш, на усет, на получена информация или спрямо резултата?

-Много специфични тренировки, бързи реакции и усет, който ми помага да разчитам нападателите в определени ситуации, но няма нищо по-хубаво от адекватната и навременна информация , която ме улеснява много.

-Имаш опит в чуждестранните клубове, къде е най-трудно да си централен нападател?

-В най-силните първенства като Турция и Италия, но конкретно за момента, мисля че е най -трудно турското, тъй като притежава едни от най-добрите нападатели в света, които се стремят постоянно да преодолеят защитата на противниците си.

-Кои волейболистки, според теб, са в топ 5 на твоя пост в момента?

-Христина Вучкова, Милена Рашич, Еда Ердем, Робин де Кройф, за пета не се сещам, но за това ще допълня, моя идол и вече бивша волейболистка Мая Поляк.

-Очертава се тежко лято за националния отбор, как оценяваш шансовете за добро класиране на първенствата, които предстоят?

-Всичко е в нашите ръце, стига да сме обединени в общата цел, постигнем ли силен колектив, покажем ли на какво сме способни, считам, че ще направим много успешна година! От дълго време не сме били в пълен състав, затова се радвам , че тази година имаме такава възможност: да се съберем, да бъдем домакини. А и защо пък, най-накрая не класираме България там където й е мястото – в челните позиции на първенствата.

-Как те промени майчинството?

-Ако попитате близките и приятелите ми, съм си същата, но аз усещам сила, увереност и категоричност, които допреди една година не познавах. Имам си едно малко лъвче, на което трябва да давам пример всеки ден .

-Коя е предпочитаната социална мрежа,и колко често я използваш?

-Инстаграм. Това е първото приложение, което отварям щом намеря свободна минутка.

-Как се виждаш след 10г.?

-С две деца и опитваща се да подобря рекорда на Франческа Пичинини в днешно време. Стига тялото ми да го позволи .

-Продължи изречението-Волейболът е:

Най – великата игра.

Мария Филипова, VolleyComment.bg