Фелипе Машадо: Посвещавам гола на баща ми
Филипе Машадо дойде последен в ЦСКА, но със сигурност вече е един от любимците на червената агитка. След безценния гол срещу Левски бразилецът бе обзет от искрена радост и цяла вечер не спря да отговаря на поздравленията на близки, приятели, а дори и на непознати. Бранителят бе най-впечатлен от обаждането на шефа на фенклуба на Понтеведра, който държи правата му.
- Какво мислите за срещата?- ЦСКА изигра много силен мач. Щастлив съм, че отбелязах, но съм най-доволен от победата на отбора. Спечелихме важен мач. Дербито беше оспорвано, но липсваха много голови положения. Такива мачове обикновено се решават в детайлите, както се случи. Видях един от малкото пропуски в защитата на Левски и вкарах. Можехме да отбележим още, но Амунике за съжаление не успя към края.- Очаквахте ли, че именно вие ще отбележите победния гол в дербито?- Със сигурност повече мислех за това как ще се справя с основната си функция в защита. Бях максимално концентриран, за да сведа възможностите за грешка до минимум. Доволен съм.- Но изразихте радостта си много бурно...- В такъв важен мач... Няма как да е иначе. Нямаше какво по-хубаво да ми се случи.- В края на срещата изглеждаше, че силите ви са на привършване. Вие как се чуствахте?- Да, да. Наистина имаше известна умора. След смените в края обаче моята цел бе да изпълнявам задачите си в защита, а не да мисля за нападението.- Какво мислите за сънародника ви Зе Суареш, който се появи през второто полувреме?- Той е много бърз и ме затрудни, но с помощта на съотборниците ми успяхме да се справим.- След срещата с кого говорихте най-напред?- С близките ми. Семейството ми ме подкрепя много, въпреки отдалечеността на Бразилия с България. До голяма степен дължа кариерата си на хората, които обичам. Звъннах най-напред на приятелката ми Алини. Тя определено ми вдъхва много сили и се моли за мен. Аз съм католик и често ходя на църква.В чертвъртък сутринта отидох в храма "Св. Александър Невски"Но аз не се моля на Бог, а му благодаря за това, че със семейството ми сме здрави, че всичко върви добре. Смятам, че останалите неща могат да се постигнат с труд. Убедил съм се в това от нещата, които съм видял в кариерата си. През 2005 г. едва не се отказах от футбола. Тогава напуснах Интернасионал, за да премина в Киево. От бразилския клуб обаче поискаха пари, а италианците не платиха. Заведохме дело в съда, но го изгубих. Тъй като в Интернасионал вече не бях нужен, трябваше да не играя няколко месеца и да изчакам, докато официално мога да се присъединя към Киево. Беше кошмар. Близките ми обаче много ми помогнаха. Затова сега най-напред говорих с тях. След Алини се чух и с баща ми Осмар, на когото посвещавам този важен гол. Татко имаше рожден ден на 29 ноември. За мен тези неща са важни, защото близките ми помагат и са с мен, макар от разстояние, виждаме се рядко.- Кой ви поздрави след победата?- Много хора. Треньорът Стойчо Младенов, близки, приятели. Дори хора, които не познавам, ми звъняха. Много се изненадах от обаждането на шефа на фенклуба на испанския Понтеведра. Приятели сме и ми звънна веднага след мача с Левски. Каза ми, че винаги ще съм в сърцата на феновете на отбора.- Вече сте в сърцата и на привържениците на ЦСКА...- Да. Тук е мястото да им благодаря. Много хора ме поздравиха чрез моя сайт. Обещавам, че ще отговоря на всички, макар и не веднага.- Играли ли сте в други дербита досега?- Да. На Флуминенсе - Ботафого. Играхме на "Маракана". Там е съвсем различно. Имаше 50 хиляди души. По принцип дербитата в Бразилия са от друг тип. Там игрищата са огромни и футболът е по-нападателен. Тук, пак казвам, всичко се решава в детайлите и една грешка може да промени всичко. А има разлика и в настроението на публиката. В България мачът между ЦСКА и Левски вълнува хората със седмициПовечето от дербитата в родината ми не са така. Хората отиват и викат на стадиона, но после се насочват към следващия мач.- Оставате ли в ЦСКА?- Това зависи от ръководството и от треньора. Моето желание е да остана в ЦСКА, защото тук ми харесва. Ако ми предложат нов договор, ще подпиша. Щастлив съм.- Мнението ви за публиката?- Смятам, че са супер. Те са 12-ият играч и много ни помогнаха. Когато на футболистите им е трудно на терена, подкрепата на публиката винаги се усеща и повдига духа на отбора.- Това ли е най-важният гол в кариерата ви?- Да. Може да промени живота ми, особено ако подпиша нов договор.- В България ЦСКА или Левски може да не станат шампиони, но за привържениците е важно съперникът да бъде победен. В тази връзка победата над сините може ли да се разгледа като реванш за загубата от Тулуза?- Да. Феновете сякаш бяха орисани. С онзи гол в 96-ата минута... Сега обаче бихме.- Какво очаквате от ЦСКА занапред?- ЦСКА е в много добра форма. Ще играем максимално концентрирани във всеки мач и ще гоним трите точки. Първенството все още не е решено. Има доста мачове до края, така че трябва да задържим това ниво, за да можем да спечелим титлата. Най-важното е главите ни да останат на раменете и да не летим из облаците.- През 2002 г. ЦСКА също изигра впечатляващ есенен полусезон, като в края победи Левски. Тогава треньор беше пак Стойчо Младенов и пак чужденец реши дербито - Жоао Пауло Брито. След това ЦСКА стана шампион...- С Брито не се познавам, но го видях преди мача с Левски. Колкото до титлата - пак казвам, че най-важното е да продължим да играем добре и да сме концентрирани.Божидар Къртунов, "7 дни спорт"