Димитър Общи
Той е на всички, всички искат да притежават частичка от него. От ореола и чара му, от усмивката и таланта му. Световните футболни грандове желаят дори и краката му, защото той е машина за голове. Децата мечтаят да го пипнат, жените - да го пипат, а ние, мъжете, му се кефим като на един от нас - готин, пич, българин. На игрището той е повече от техничен, раздава пасове без никакво напрежение, сякаш си играе у дома с плейстейшъна. Умее да се пласира и почти винаги е на точното място в точния момент. Головете го привличат сами, все едно му казват на ущенце: "Ела и ме вкарай." И той просто ги вкарва.
Той е един от героите на съвременна България. Димитър Иванов Бербатов. Нападател е на лондонския Тотнъм и капитан на българския национален отбор по футбол. Няма човек, който да не го знае и да не е чувал за него. А е само на някакви си пикливи 27 години. Днес ги навършва. Помня, че аз на същата тази възраст, макар и вече с диплома по журналистика от Московския университет в джоба, стоях наакан пред софийските редакции и не смеех да припаря в тези свещени места на духа и перото, в които вилнееха старите кучета и не пускаха кокала.
Митко, отвсякъде погледнато, е един от символите на днешна България. България, която вече 1 година е в Европейския съюз и която от хилядолетия е на европейска земя. Модерен, стилен, даже красив, разбран, скромен, уважителен като човек и безумно талантлив като футболист. Такива българи ще ни водят напред в следващите 20 години. Ако имахме и политици от подобен мащаб, които да произвеждат продукт, близък до Бербатовия, нямаше да се притесняваме за бъдещето си. Не случайно навръх рождения ден на Дарик радио самият външен министър на България Ивайло Калфин направи интервю в ефир с Митко в качеството му на един от най-успешните нашенци по света. Мастит министър да разпитва ритнитопковец - слушането си заслужаваше И понеже Калфин изглежда свестен мъж, ще му препоръчам веднага да назначи, без никакви кавички върху този глагол, Бербатов за почетен посланик на родината ни из целия свят. Защото, където Митко и да ходи, името България винаги ще е с него. Това при Бербатов е гарантирано, няма да има изненади. Говорил съм с него само десетина пъти, и то в някои ключови от кариерата му моменти, като класирането за финал на Шампионската лига през 2002, но ви уверявам, че от устата на Димитър никога няма да излязат думите "България нищо не ми е дала". Защото е много добре възпитан от родителите си, може би и от училището си и своите приятели. А за "дипломатическия му статус" гарантира още един неслучаен човек, когото можете да видите на партита на Стинг и Венеса Мей в Лондон. Цигуларят Васко Василев признава пред "Плейбой" превъзходството на футболния талант. Отговаряйки на въпрос за мястото ни в Европейския съюз и с какво сме известни на Запад, Васко подчертава: "Напоследък сме много популярни и във футбола. В Англия Бербатов е изключително известен. Помня, че докато Стоичков играеше в Барселона, на испанската граница ме посрещнаха, все едно съм крал, защото съм негов сънародник." Може би трябва да подчертаем, че "крал" в случая е титла, а не глагол, защото имаме по белия свят и такива сънародници, които са крале на краденето и източват на хората джобовете и кредитните карти. Апропо, сравненията между Стоичков и Бербатов ще ни връхлитат все повече и повече, защото Малкия гони Големия. По няколко показателя благоевградчанинът настигна и леко задминава пловдивчанина. И двамата са цесекари, Митко има реализирани 39 гола в 61 мача за българския национален отбор по футбол, с два повече от Христо и така те са на второ и трето място на почетната стълбичка на най-добрите голмайстори в националния отбор за всички времена. Пред тях е другата легенда Христо Бонев с 47 гола, но едно класиране за ЮАР може да изведе Бербатов тук на върха. И Бербо, и "Стойков" може да са вкарвали и по повече в един мач, но и двамата имат по 4 изключителни попадения в една единствена среща. Бербо заби 4 парцала на Рединг преди Нова година, а Камата поряза четири пъти синята врата преди години. И двамата са играли на най-престижния клубен финал в света - този на европейските шампиони, или както сега е известен, Шампионската лига. Бербо го изгуби в Глазгоу, а Ицо го спечели на "Уембли". Все пак Стоичков води с много - с полуфинал на световно, голмайсторска титла на световно, плюс черешката на тортата - Златната топка. Но пък времето е на страната на Бербатов.Досега Митко е носил фланелките на Пирин, ЦСКА и Байер (Леверкузен). С немския тим подписва договор за 4,5 години, а сумата по трансфера е 4,5 милиона германски марки. През май 2006 преминава в английския Тотнъм Хотспър за 16 милиона еврака. Дебютира в националния отбор на България на 17 ноември 1999 г. срещу Гърция със загуба 0:1 в град Кожани. Отбелязва първия си гол за България на 13 февруари 2000 г. срещу Чили, пак в загуба - с 2:3 във Валпараисо.
Роднините му вече също имат звезден статус и са в обектива на фотоапаратите. Има по-малък брат на име Асен, който също е футболист в Пирин. Майка му Маргарита е хандбалистка, а баща му Иван играе футбол в Пирин и ЦСКА. Митко е кръстен на дядо си Димитър, играч на Струма, известен и с артистичните си заложби. В момента 11-годишният му племенник Киприан Бербатов е сред големите надежди на българския шах.
В първи и втори клас Митко е тренирал лека атлетика и скок дължина. Към футбола се ориентира на 12 години и влиза в школата на Пирин, а през 1998 отива в ЦСКА. В Благоевград учи в същото училище "Кузман Шапкарев", в което е и Ани Салич, но Ани му е какичка. Сега на почетна плоча отпред на сградата на даскалото са изписани имената им. Най-трудният предмет му е бил физиката. Завършил е 81-о училище в София с успех 4,80. Не отива на абитуриентския си бал, защото не познава новите си съученици. Почти не стъпва в казармата, дори не го остригват нула номер. Бербатов е обявяван за футболист №1 на България за 2002, 2004, 2005 и 2007 г. Но големият парадокс, дами и господа, е, че струващият милиони евро нападател, не е печелил нито един шампионат нито едно първенство в своята вече почти 10-годишна кариера. Единственият трофей, който той вдига и го вдига в кавички, е Купата на България след победа над Литекс през 1999. Защо в кавички ли? Защото почва мача с тежък грип, сменят го още в 38-ата минута и когато "армейците" ликуват накрая и му дават и на него да вдигне купата над главата, той го прави едвам-едвам. Твърде тежка купа, ама и единствена. През 2002 Бербатов и съотборниците му от Леверкузен раждат вече крилата фраза, която можете да прочетете във всяка световна футболна енциклопедия. Става дума за "Сребърния май". В рамките на месец май "aспирините" докосват три върха едновременно - първенството и Купата на Германия и финала за Шампионската лига. Но и на трите фронта момчетата на Топмьолер губят - от Борусия (Дортмунд), Шалке и Реал (Мадрид). Митко може да поправи грешката си с титлите още след 25 дни, и то на митичния "Уембли". Тогава Тотнъм ще се сбие с Челси за финала на Карлинг Къп. Ще им е доста трудно на Шпорите, но знае ли човек... Стига вече за купи, титли и ритането на топката, да влезем в другия свят на Бербатов. По летищата се оправя на английски, немски и руски. Говори се, че обича да рисува, но не става ясно дали става дума за това, което прави на терена, или на платно. Държи на външния си вид и предпочита спортния стил, гелосва се здраво. Кара мерцедеси и за последно беше яхнал новия черен CLS 500. Обича лукса и в София отсяда в хотели като "Радисън", "Шератон", като оставя пари и в казината им. През лятото на въпросната 2002 г. се снима за списание "За мен" в стилна и гореща фотосесия със Силвия Стойчева, майката на детето на Наско, певеца на БТР. Фотосите бяха толкова куул, че немската преса ги лапна като топъл хляб. При завръщането му в Леверкузен снимките били разлепени в съблекалнята на Байер и съотборниците го посрещнали с ръкопляскане. И има защо да го аплодират.Митко е смятан за една от най-изгодните партии сред ергените у нас. Той обаче си остава недостъпен за нежните желания. Има си сериозна приятелка с митичното име Елена. Това не пречи да предизвиква нежни трепети при всяко стъпване на родна земя. Всички класации за най-секси мъже на републиката включват неговото име. И от време на време (за съжаление) и моето.
Всички искат да се докоснат до Бербатов, а на някой мечтите им не спират само дотук, а искат и да го задържат до себе си. И тук не става дума за женските ръце, а за мениджъри на Голямата четворка в Премиършип, които чакат с голямо нетърпение да се отвори поредният трансферен прозорец и да заговорят за мечтата да имат един ден в своя състав голямата българска звезда.
Бербатов все още не е преминал в Манчестър Юнайтед и не се знае дали се знае. Въпреки това сайтът за спортни стоки subside.us.com пусна в продажба екип на Червените дяволи с неговото име. Представяте ли си за каква Бербомания става въпрос?! Той още не подписал, а те печатат фланелки, че и номер му дали - 14! Ценният артикул струва 93 долара и може да бъде закупен във всички размери.Към момента изглежда сигурно само и единствено, че Бербо ще бъде на разположение на националния селекционер на България Пламен Марков, а на него му завиждат имена като сър Алекс Фъргюсън, Аврам Грант, Свен-Йоран Ериксон и Арсен Венгер. Доживяхме на най-скъпия футболен пазар в света българин да е най-желаната стока. Поне два от топ клубовете на английската Висша лига - Манчестър Юнайтед и Челси, от месеци проявяват нескрит интерес към Бербатов. Челси си взеха Анелка и закърпиха положението, но нещата при тях никога не са окончателни. Мениджърът на Арсенал Венгер също не спести ласкавите си коментари за българския футболист. "Когато играеш срещу него, винаги може да те изненада на място, където не си го очаквал." Винаги, когато някой го попита дали са истина спекулациите, че грандовете са готови да платят за него 30 милиона паунда, или 40 400 000 евро, Бербатов се дразни. "Тази истерия е глупава - казва той и натъртва, че иска да остане в Тотнъм. - Не струвам толкова много."
Всички обичат вече не Реймънд, а Бербо. Той е Димитър Общи. Искат го и феновете, и фенките. Победителят от играта "Фентъзи футбол" на британския таблоид "Сън" мистър Йън Прийди обеща, че следващото му дете ще носи името Димитър, дори да е момиче. Благодарение на българския нападател, който беше един от основните играчи във фиктивния отбор на Прийди, британецът спечели 125 000 паунда. На 8 юни миналата година Димитър бе удостоен с престижното отличие почетен гражданин на своя роден Благоевград, плюс грамота за значим принос в развитието на общината. Същия ден получи и звезда в Алеята на славата в София. Митко помага и на УНИЦЕФ в последната им кампания за борба с насилието в училище и както самият той си признава, ще остане дете вътре в себе си. Именно това го прави различен от другите големи западни футболни звезди, които са скандално известни, особено англичаните, за разлика от скромния Бербо. И като стана дума за деца, много е важно те да са щастливи. В края на ерата Мартин Йол детската усмивка на Митко изчезна. След пристигането на Хуанде Рамос в отбора от Северен Лондон Бербатов отново започна да се усмихва, което е признак, че испанецът може би ще притежава българския нападател до края на този сезон в Премиършип. При Рамос някак си Тотнъм получи дълбочина и ширина на атаката, смисленост на действията си, а играчите, водени от Роби Кийн, приличат на тим и се наслаждават на играта. И затова не закъсня и историческото 5:1 срещу Арсенал. Все повече неща задържат Митко на "Уайт Харт Лейн", но сеньор Рамос си призна, че ще го е страх до утре вечер в полунощ. Ще трепери, докато "прозорецът" се затвори и стане топло в съблекалните на Тотнъм.Преди месец по телефона в "Спортен свят" по любимата Нова телевизия в едно човешко интервю с колегата Крум Савов Митко изпъшка и призова името му да се махне от вестниците. Да не се пише толкова за него, че отива да играе тук или там, или еди-къде си. Е, няма как да стане това, Митак. Казвам ти го не толкова от собствен опит, даже не и от факта, че познавам журналистическата порода хора, на които, като им казваш "Недейте", два пъти повече ги нахъсваш. Просто ти си известен, много известен. Ти си звезда. Върши си работата и остави другите да говорят и пишат каквото си искат. Ти просто вкарвай.
НИКИ КЪНЧЕВ, за "7 дни спорт"
Екипът на Sportal.bg честити рождения ден на Димитър Бербатов и му пожелава да продължава да радва всички българи!
БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛ НА ЕДНО МЯСТО!