20 ВЪПРОСА КЪМ...ТЕОДОР ТОДОРОВ
20 ВЪПРОСА КЪМ…”
е волейболистът на руския Газпром-Югра (Сургут) и националния отбор Теодор Тодоров. Централният блокировач заедно със своя съотборник Тодор Алексиев и с треньора си Пламен Константинов използва почивката в руската Суперлига и за малко се прибра в България. По време на краткия си престой в родината той беше любезен да отдели време наSportal.bg
и да разкаже за правилния избор - Газпром-Югра (Сургут), за руската Суперлига, за треньора Пламен Константинов, за целите, мечтите и за любовта…1. Лятото беше пред сериозна дилема кой отбор да избереш и призна, че решението ти да отидеш в Газпром-Югра (Сургут) никак не е било лесно. Към днешна дата смяташ ли, че е било правилно?
- Да, абсолютно. Смятам, че засега мястото ми е там. Не съжалявам по никакъв повод, че съм отишъл в Газпром. Играя, нямам особени проблеми, освен здравословните, и всичко е наред. С течение на времето се надявам и тези леки болежки, които все още имам, да отминат. Спокоен съм и като изключим семейството и приятелите ми, нищо не ми липсва.
2. Ако беше избрал Тренто щеше да печелиш трофей след трофей. Това е отборът, който не спира да го прави. В такива моменти не се ли питаш дали не сгреши в избора си?
- Титлите са хубаво нещо, но с моето здравословно състояние не знаех дали ще играя там на 100%. Трябваше да се доказвам, което е хубаво за един млад състезател, но за мен най-важното е да играя. Пак казвам, титлите са хубаво нещо, но не ме блазнят толкова, че само заради тях да предпочета даден отбор.
3. В такъв случай може ли да се заключи, че си състезател, за когото по-скоро е важен пътят, който ще извърви, за да стигне до целта, отколкото самата цел?
- Абсолютно. Аз не искам да ставам световен шампион при положение, че дори не съм попадал в групите. Искам да си го заслужа.4. Кои твои слабости и като състезател, и като човек би искал да преодолееш, вървейки по пътя, за да може триумфът накрая да бъде максимално сладък?
- Искам да съм здрав, защото имам доста проблеми. Чуплив съм така да се каже и това ми е най-сериозният проблем.5. Свикна ли вече с играта в руското първенство, със съотборниците си, с треньора, със студа…въобще с всичко ново, с което се сблъска при отиването си в Сургут?
- Да, започнах да свиквам. Още имам малко проблеми с часовата разлика, но и това ще се оправи. Иначе с треньора нямам никакви проблеми, с момчетата сме страшен колектив, а и времето е приемливо. Студено е, но не чак толкова. Тръгнахме си на минус 20, но реално погледнато е същият студ, който е тук на минус 10. Засега се понася.
6. Как останалите момчета приемат теб и Тодор Алексиев?
- Лично аз не съм останал с впечатление момчетата да имат лошо отношение към нас, така че се надявам наистина да е така. Мисля, че ни приемат добре. Усеща се едно уважение, особено към Тодор. За тях той е нещо огромно, национален състезател. Слушат го и изпълняват каквото им каже.
7. Като какъв треньор би определил Пламен Константинов?
- Момчетата не са имали такъв треньор досега. Аз за първи път работя с него и засега мога да кажа, че е прекалено спокоен. Гледа да не повишава тон на момчетата, не иска да ги срива психически. Ще видим с времето как ще бъде, но засега е много спокоен.
8. С какво е различен треньорът Пламен Константинов от играча?
- Пали си по абсолютно същия начин, по който се палеше на игрището, но гледа да го потиска малко повече. По-сдържан е, но човек, който го познава, може да разбере какво му е отвътре.
9. Една от целите на отбора е да играе плейофи. Трудно постижима ли е тази цел?
- Смятам, че след идването на Тодор, ако всичко е о.к. и сме здрави, можем да направим нещо повече от влизане в плейофите.10. Избран си за най-добър блокировач в Суперлигата на Русия след първите четири изиграни кръга. Какво ти дава това отличие?
- Това е една статистика, която утре може да се промени. Важно е какво ще бъде накрая. Важно е отборът да си постигне поставените цели, а ние да си свършим работата като легионери.11. Преди няколко дни окончателно стана ясно, че Радостин Стойчев остава начело на националния отбор. Какво е твоето мнение по този въпрос?
- Смятам, че това е правилното решение. Той е започнал този цикъл и той трябва да го завърши.
12. Със сигурност следиш и положението в ЦСКА. Както Сашо Попов каза, това не е отборът от миналата година. Какво им е необходимо, за да могат отново да бъдат отбора, от който и ти самият беше част?
- Трима човека напуснахме тази година. Филип Мейо и Ясер Портуондо поемаха огромна част от тежестта в атака. Всяка лоша топка минаваше през Филип, който си вършеше добре работата, и точно такива хора липсват на отбора сега.
13. Кажи ни нещо повече за себе си. За професионален състезател сравнително късно започваш да тренираш волейбол. Кой те откри и насочи към този спорт?
- От доста малък ме караха да започна да тренирам, но аз се дърпах. Чак след като ме приеха в гимназията, към края на първата година ме видя човекът, който всъщност успя да ме вкара в залата. Той ми беше съсед, учител по физкултура и в същото време - треньор на юношеския отбор. От него тръгна всичко.14. Трудно ли ти беше да догониш съотборниците си?
- Не, просто виждах, че те са по-напред и аз тренирах с още по-голямо желание, за да мога бързо да напредна.
15. Натовариха ли те големите очаквания, които изведнъж осъзнаваш, че има към теб?
- Малко е тежичко, но пък от друга страна е като взрив, за да можеш да дадеш максимума от себе си и да изпълниш целите, които се очаква от теб да изпълниш. Мотивацията е по-голяма.
16. Какво обичаш да правиш, когато излезеш от залата?
- Обичам да прекарвам повече време със семейството ми, с приятелите ми и най-вече с приятелката ми Каролина.
17. Като спомена приятелката си, тя ли е с теб да те топли в Сургут?
- Да, двамата сме си. Тя вече не играе волейбол. Имаше много проблеми с рамото, оперира се, след което отново се появиха същите проблеми и в крайна сметка спря с волейбола и аз си я взех в Русия.
18. В едно интервю казваш, че тя е твоят човек, че сватбата е въпрос само на време. С какво те спечели Каролина?
- За мен тя е много красива. Впоследствие разбрах, че е и добър човек, допаднахме си като характери и така вече почти три години сме заедно.
19. Как се забавлявате в Сургут?- Доста е трудничко. Вечер обикновено отиваме да хапнем някъде навън. Има два ресторанта, на които собственикът е българин и още няколко хубави заведение, в които може да се отиде. Ако не излезем навън, си гледаме филми вкъщи, чуваме с приятели в скайп и в общи линии е това.
20. За какво мечтаеш в личен и в професионален план?
- Всички да сме живи и здрави. Другото ще се нареди.
ЛЮБИМИ НЕЩА:
Любима храна: Свинско месо и пържени картофи, които лека-полека остават на заден план.
Любима напитка: Кока-кола, която за съжаление също трябва да остане за заден план, и фреш портокал.
Любим филм: Властелинът на пръстените.
Любима музика: Слушам всякаква музика.
Любим парфюм: Булгари.
Любима марка дрехи: Найк.
Любимо място: Вкъщи.
Хоби: Играя компютърни игри и гледам филми.