-
Sportal.bg
-
Арсенал
-
Месут Йозил
-
Вутов: Останах в Левски заради Йовов и пълния стадион
Вутов: Останах в Левски заради Йовов и пълния стадион
- 21 ное 2013 | 11:29
- 24344
Антонио Вутов извървя пътя от талант, чакащ своя шанс в първия отбор, до звезда, за чиято липса се усети в мача с ЦСКА. Докато съотборниците му се мъчеха да изтрият срама от онова 0:3 срещу „армейците”, Вутов носеше на гръб юношеския национален отбор на България. Дни преди дербито с Литекс, талант №1 на „Герена” даде обширно интервю за „Меридиан мач”. Защо избра "сините" пред Удинезе, има ли опасност да избята при добра оферта и ще стане ли Левски шампион, четете в следващите редове.
Антонио, завърна се от лагер с юношеския национален отбор. Как оценяваш представянето си там и това на отбора?
- Класирахме се, за щастие. Можехме да сме първи и искахме да оглавим групата, но по голова разлика отстъпихме на Гърция. Изиграхме три добри мача.Какво беше усещането да гледаш отстрани мач ЦСКА - Левски. Вероятно си искал силно реванш след онова 0:3...
- Чувството не е приятно, защото всеки футболист иска да играе в този мач. Не беше хубаво, но това беше реалността и нямаше какво да направя.Как е правилно да се процедира в такива ситуации - България или клубният отбор е с предимство? Други клубове не си пуснаха играчите...
- Да носиш националната фланелка е огромна гордост и според мен по никаква причина нямаш право да отказваш подобна възможност. Това е най-голямата гордост и за даден футболист, а и за неговия клуб - да защитава националната фланелка.
Ти гледа отстрани дербито за Купата. Каква беше разликата с онова 0:3?
- Мисля, че момчетата играха добре, стъпиха здраво, мъжки. Иначе резултатът не е позитивен за Левски, защото в тези мачове се играе винаги за победа, а ние не постигнахме такава. С оглед на факта обаче, че говорим за турнирен сблъсък, 0:0 е добър резултат.Реваншът е след много време, но все пак, очакваш ли най-после да ги победите?
- Да, надявам се и очаквам да спечелим и да се класираме напред за Купата.Сега предстои мач с Литекс. Какво мислиш за съперника, който изненадващо е доста пред Левски в класирането?
- Много силен отбор са. Много ми харесва, че са млад тим. Литекс се опитва да играе футбол, а не да руши.Доста време чакаше да получиш шанс в първия отбор, докато в Литекс такава е политиката и много млади момчета вече са гръбнакът на тима. Възможно ли е според теб в Левски да се случи това, 4-5 момчета като теб да бъдете налагани?
- В Левски е много по-трудно. Тук всяка година се искат титли, купи, успехи на всяка цена, които се постигат и с опитни футболисти. Трудно е, но не и невъзможно.Какво беше усещането в теб срещу Ботев (Пд), когато с Боби Цонев започнахте рамо до рамо? Двама юноши заедно в 11-те на „Герена" не се бе случвало отдавна...
- Чувството беше страхотно. С Боби сме приятели, познаваме се от 6 години, играли сме заедно, заедно сме се развивали. Беше невероятно да излезем заедно в стартовия състав, при това пред доста публика. Надявам се да не сме разочаровали хората.Много специалисти, сред които и бившият ти треньор Ники Митов, изразиха мнение, че не си готов за титуляр в мъжкия футбол. Как би отговорил? - Не мис ля, че трябва да отговарям на някого. Аз се радвам, когато съм на терена, чувствам се отлично и се опитвам да помагам на отбора. С всеки мач се усещам все по-добре.Като че ли ти липсва обаче малко физика. Работиш ли в тази насока?
- Да, работя индивидуално в свободното време. Знам, че имам какво да правя в тази насока и се старая.
През лятото имаше сериозна сага около теб. Какво те накара да предпочетеш Левски пред Удинезе?
- Просто седнах, премислих нещата и реших, че за мен ще бъде най-добре да остана в Левски и да се развивам тук. А и тогава в главата ми още бяха мачовете от миналия сезон, когато виждах стадиона пълен. Това ме накара да направя такъв избор.
И все пак, говори се, че са ти дали доста пари на ръка, че са ти обещали титулярно място...
- Не, никой не може да ми обещае титулярно място в Левски. А парите не играят роля, разсъждавах кое ще е най-доброто за мен.Според Тодор Батков, Иво Тонев и Наско Сираков основна роля да останеш в Левски е имал Христо Йовов. Какво ти каза той? Има ли и значение за теб, че той лично ти връчи фланелката с номер 10...
- До голяма степен, да. Христо Йовов беше човекът, който дойде и ме подкрепи. Каза ми, че ме разбира и каквото и решение да взема, ще застане зад мен. Това беше много важно тогава.На няколко пъти се среща и с феновете. Те убедиха ли те с нещо, че трябва да останеш?
- Да. Страхотно е усещането феновете да са зад теб. Прекрасно е, когато скандират името ти. Освен това, когато говорих с тях, те ми казаха, че ме подкрепят каквото и да направя, точно както направи и Йовов. Това ми даде усещането, че трябва да остана.Докато не навършиш 18 години и нямаш професионален договор обаче, можеш да си тръгнеш по всяко време. Могат ли да са сигурни в Левски, че няма как да те изкушат с нова оферта?
- Щом съм в Левски, значи съм взел своето решение и искам да играя тук. Не мисля за трансфери.Как ти се отразява постоянната смяна на треньорите в Левски?
- По принцип не са хубави тези неща, но като методика и схема разлика нямаше при голяма част от тях. Сега, при Тони Здравков, играем по по-различен начин, с по-различна схема. Отразява ни се добре. Преди това играехме по един и същ начин.Треньорът, който започна много да те налага през този сезон, бе Славиша Йоканович. Защо не се получиха нещата с него?
- Не мога да кажа. Мисля, че не му дадоха достатъчно време.Имате ли обяснение в съблекалнята защо резултатите през този сезон са толкова лоши?
- Не търсим обяснение, а и трябва да се знае, че през тази година първенството е доста дълго. Както резултатите са лоши в момента, така може коренно да се променят нещата и да се озовем в битка за титлата.Тогава, за да открием каква е рецептата, как се променихте през миналия сезон? Пак бяхте в дупка, но тръгнахте нагоре и почти взехте титлата... - Не знам какво се случи. Не мисля, че е имало кой знае каква промяна. Вижте, инерцията е много важна. Когато дойде един добър резултат, после по-лесно се влиза в серия.Какво си помисли ти в момента, в който на няколко метра от теб бе съблечен Ивайло Петев? Уплаши ли се?
- Не съм се уплашил. Аз съм свикнал с такива неща. Много хора си мислеха, че не сме усетили, но ние разбрахме веднага какво се случи. Не знам как да го коментирам, не разбрах защо се случи така с Петев.Всеки млад футболист мечтае да играе в чужбина след време. Кой ти е любимият шампионат, отбор?
- Нямам конкретни претенции. Харесват ми по принцип отборите, които се опитват да играят нападателен футбол. Не мисля за трансфери. Иначе любимият ми отбор е Реал Мадрид. Много ми харесва и отборът на Арсенал, най-вече заради Месут Йозил.Има информации, че някои твои колеги искат да играят само на определена позиция. Ти, освен плеймейкър, можеш ли и би ли играл на друга позиция?
- По принцип винаги съм играл зад нападателя, още от юношите и сега в първия отбор. Но за мен е важно да съм на терена. Мога да играя опорен халф, нападател, всичко без вратар и защитник (смее се).Ти вече си един от най-актуалните футболисти на Левски. Има ли Треньори, на които си най-благодарен?- Да, две имена искам да спомена. Единият е треньорът ми в Мездра Валентин Пешунов, а другият е Викторио Павлов. Винаги ще съм им благодарен, че ми дадоха път.Стефан Дачев - „Меридиан мач”