Българин блести в школата на Милан и мечтае да бъде гордостта на България

Роден талант блести в юношеската школа на един от най-големите клубове в света - Милан. Това е роденият през 1999 година полузащитник Владислав Жиков, който от година и половина тренира и се готви в школата на "росонерите", а скоро бе викнат при по-големите в набор 1998 година за силния международен турнир "Алкас къп" в Катар. В надпреварата се включиха 12 от най-силните отбори на света в тази възраст, като личаха имената на тимове като: Милан, Ювентус, Реал, Арсенал, Шалке 04, ПСЖ, Ривър Плейт, Сао Пауло и други. "Росонерите" завършиха 4-ти, губейки малкия финал от Арсенал, където българският футболист влезе като резерва и вкара гол. Жиков и семейството му се местят в Италия, когато е едва на четири години. Той от дете започва да тренира в Неапол, а на 13 години минава проби в грандовете Ювентус, Рома и Наполи, но решава да играе за Милан. Едва на 16 години родният талант е висок 191 сантиметра, като е ползван в халфовата линия и като централен защитник. Играе с двата крака, а има и предимство в играта с глава заради своя ръст.

"Справям се много добре с моя набор - 99, и това бе награда за мен и още две момчета от нашия тим. Очаквах го и за мен бе голяма гордост да бъда част от този отбор на този турнир. Преди да вляза с Арсенал треньорът ми каза да играя както аз знам, тъй като съм много добър и това е награда за мен. Не трябва да се притеснявам и няма какво да губя и да се раздавам докрай за този отбор. Така и направих. Веднага след гола, който вкарах на Арсенал си помислих за моето семейство, което би се радвало за мен. Посвещавам попадението на моя дядо, който ако беше жив, щеше да се гордее с мен", споделя Влади пред БТВ.

Той живее в хотела на тима и разкри каква му е програмата в ежедневието. "В 13:30 свършвам училище, тичам за рейса, за да хвана тренировката от 15:00 часа. Заниманието ни продължава между два и три часа, след което се прибирам в хотела към 18:30 часа. Учим до 19:00 часа преди вечеря. Ако имам да уча още, продължавам, ако не - лягам да спя и да почивам, тъй като ми е нужна много енергия за следващия ден. Тук много държат на училището, като се случва на мои приятели да ги оставят резерви, тъй като имат слаби оценки. Затова се опитвам да нямам такива проблеми. Освен това обичам да уча за себе си, тъй като човек трябва да има и втори шанс освен футбола", коментира Жиков.

"Аз съм горд българин и за мен ще е гордост да отговоря на повиквателна на националния тим на България. Разбира се, че знам за предстоящото европейско първенство до 17 години през май, което ще се проведе у нас. Бих се радвал да помогна с каквото мога, ако ме повикат. Христо Стоичков е моят идол, а любимият ми отбор в България е ЦСКА. Още от малък дядо ми и вуйчо ми ме водеха на мачовете на този тим. Харесвам и това, което прави Лудогорец, и се надявам други можещи хора да влязат във футбола ни и да помогнат на родните клубове.