В очакване на истинския Радамел
Екзистенциална тревога на пейката на Колумбия: селекционерът на националния отбор Хосе Нестор Пекерман като че е откраднал либретото на Самюъл Бекет и прави футболната версия на “В очакване на Годо”. “Да, истина е, че оставайки със скръстени ръце, премервайки всички “за” и “против”, допринасяме за нашето положение. Тигърът бърза да се притече на помощ на своите, без да му мисли.”
И преди тежката си коленна контузия от януари 2014 г. точно това правеше неговият Тигър, както е световно познат голмайсторът Радамел Фалкао Гарсия: притичаше се неизменно и светкавично на помощ на своите колумбийски съотборници, когато те бяха в нужда, като превземаше противниковата врата. Емблема и суперзвезда, малцина футболисти бяха с толкова решаваща роля за своя национален тим, колкото бе неговата по пътя към Мондиала в Бразилия миналата година.
Както предлага Владимир на Естрагон, в очакване на Годо, Пекерман реши да остане със скръстени ръце и да продължи да залага като титуляр на един все по-превземан от паниката нападател. Ако преди Копа Америка наставникът бе заявил, че “никога не бива да преставаме да вярваме във Фалкао”, преди сблъсъка с Перу се обърна към миналото му (“трябва да уважаваме пътя му дотук”), за да се оправдае да не го остави резерва. Това си беше чист евфемизъм като признание, че настоящето му не е достатъчно.
Нападателят се е натоварил да води два възстановителни процеса: физически (в напреднала фаза при завръщането в игра преди десет месеца) и психически (внедреното вътре у него недоверие към себе си, когато преди контузията бе синоним на твърда вяра). Луис ван Гаал, неговият треньор последния сезон в Манчестър Юнайтед, се оказа най-малко уместният за преоткриването на най-добрата версия на Радамел, който изигра пълни 90 минути в само четири мача и дори бе пратен в резервния тим.
Ел Тигре не успява да се върне към предишния си вид и опитва да замени захабения си звезден блясък с литри пот. Всичко, което преди му се получаваше автоматично – например да чукне топката в мрежата, днес изглежда метафизично, сложно обяснимо по научен път явление. Носталгичен към своето величие, Радамел не прилича на прежния себе си по точност нито във вземането на решение в игрова ситуация, нито в завършващия удар. Междувременно неговата Колумбия си поигра с огъня (бе на прага на елиминацията в Копа Америка), а от така забавлявалия ни на Мондиал 2014 отбор не видяхме почти нищо.
Една част от Пекерман – Естрагон, запитва: “Ами ако дойде?”. Другата част – Владимир, отговаря: “Ще бъдем спасени”. Защото не е само у Радамел вината: виждаме един досега импотентен в атака и напълно неубедителен национален тим. При всичко това остава единствено да се чака “тигърът да побърза да се притече на помощ на своите себеподобни, без да му мисли”. Каквото правеше съвсем рутинно преди.Алберто Лати, “Ел Паис”