За звездата на небето и тази на земята - един миг, който ще се помни вечно
За звездата на небето и тази на земята - един миг, който ще се помни вечно
18 фев 2016 | 15:58
29698
0
„Ще ходиш ли да изпратиш Трифон? Да, той прослави България и му дължа уважение”. Ставам неволен свидетел на този най-обикновен разговор, който се провежда в сряда сутринта, пред едно от великотърновските училищата. Участници в него са господа на възраст, която предполага, че са изживели в пълна степен радостта от представянето на България на световното в САЩ 94, а позатихналите им емоции от лудото американско лято днес отново вземат връх.Само след три часа тези хора ще са част от хилядите българи, които ще се отправят към Двореца на културата и спорта във Велико Търново, за да сведат глава в знак на почит към харизматичния български футболист Трифон Иванов.И няма как да е иначе. Все пак това е Туньо – непримиримият боец, сърцето и душата на онзи славен български тим. Отбор, който през 1994 г. направи немислимото - успя да обедини една страна, в която след политическите промени властваше и продължава да властва някаква странна мутренско-ченгеджийска демокрация, неуважаваща никого и нищо. Всеки мач на световното в САЩ се чакаше с нетърпение и надежда, а победите - за тях какво да кажем?! Хората излизаха по улиците, радваха се, прегръщаха се с непознати и от всички лъхаше на гордост, че са българи. Трибагреникът бе върху раменете на мъже, жени, деца...С всеки следващ успех националното самочувствие се увеличаваше и така до онзи паметен ¼-финал срещу Германия. Сторихме немислимото и след успех с 2:1 отстранихме световния шампион. Тази вечер едва ли някога ще бъде забравена. Само из улиците на София имаше над 300 хиляди българи, които сякаш говореха като един: „Да, аз съм българин, гордея се, че съм българин, щастлив съм, че съм се родил в България.”Около 12.30 часа поклонението пред паметта на футболния герой, любимеца на нацията, симпатичния злодей Трифон Иванов започна. Обстановката бе една такава сива, тягостна... По едно време някой спомена: „знаете ли, че Стоичков е в Търново и преживява изключително тежко загубата на своя приятел. Той плаче и никой не е в състояние да го успокои.”Да, същият този Христо Стоичков за когото до вчера повечето хора имаха съвсем друго мнение. Той винаги ходеше наперено, доста често нарочно се държеше арогантно и винаги настроен за кавга. И изведнж някой твърди, че този човек е способен да изрази подобна емоция пред непознати хора и да демонстрира слабост пред цяла България?! Малко след 13.00 часа пред служебния вход спира черен джип. От него излиза Христо Стоичков. Мегазвездата на родния футбол действително е съсипан и скърби, а залата е претъпкана с народ, който е вперил поглед в него. По неволя той отново е главно действащо лице. Най-успелият наш футболист, носителят на „Златната топка” е в съвсем друга светлина – той, без какъвто и да е фалш, показва пред всички, че е лесно раним, особено що се касае до негови близки и приятели. Сълзите продължават да се стичат от очите му. Повечето присъстващи едва ли са предполагали, че ще видят Христо Стоичков в това състояние. Той чинно чака своя ред да се сбогува с Трифон, навежда се над тялото на своя приятел, връчва му нещо специално за последен път и започва да му говори. Никой, освен Наско Сираков, не чува думите на Камата. Всички обаче виждат как продължава да скърби за своя съотборник. Мъката е голяма, а когато тя е върху лицето на Стоичков, за нея разбира цяла България.Един миг за историята. Той ще се помни вечно - една голяма звезда отива на небето, а другата – най-голямата, страда истински за приятеля и съотборника Трифон Иванов. В този момент Христо Стоичков показа, че е човек. Ето защо и Стоичков заслужава подкрепата на феновете, която те дадоха на Трифон Иванов. Само след три месеца кавалерът на Златната топка ще отпразнува 50-годишнината си с грандиозен мач-спектакъл. На него ще дойдат куп световни звезди, но сега българската публика е длъжна да напълни стадиона не заради Марадона, Ромарио, Роналдиньо или Меси, а защото там ще е Христо Стоичков – българската звезда, която след вчерашния ден заблестя с още по-ярка светлина.