"Слушай сега, Диего! Трябва да ми обещаеш, че един месец няма да мислиш за нищо друго, освен за първенството. Трябваш ми на 100%. Направиш ли го, ти обещавам, че ще запишем имената си в историята". Това казва Карлос Салвадор Билардо на Диего Армандо Марадона в началото на 1986 г. Няколко месеца по-късно Аржентина триумфира със световната титла. Футболистите на Билардо са посрещнати като богове в Буенос Айрес, а един транспарант е насочен към треньора: "Благодарим ти, докторе, и прости". Пътят на специалиста до световния връх не е никак лек, като всичко започва малко след световните финали в Испания през 1982 г. Тогава Сесар Луис Меноти приключва работата си начело на Аржентина, а на негово място е назначен Карлос Билардо. Леко парадоксално е, но двамата най-велики наставници на "албиселесте" са нещо като врагове в една вечна война помежду им. Двамата са и много различни - колкото Меноти обича атрактивния футбол, толкова прагматичен и скучен е футболът на Билардо; колкото Меноти си пада по философстването, толкова неговият наследник обича да казва нещата кратко и ясно. Кльощавия срещу Големия нос в един вечен спор за трона в аржентинския футбол. Когато Билардо е обявен за селекционер на "гаучосите", скептиците са мнозина. Някои дори отбелязват, че като футболист той не е бил нищо особено. "Сега ще играем дефанзивен футбол под ръководството на един кравар", проплакват други. В отговор Големия нос отвръща: "Знам, че много хора не ме харесват, но ако успея да изведа отбора до световната купа, ще се върна облечен в бял костюм. Ще видим тогава какво ще говорят за мен. А ако не стана световен шампион? Е, тогава ще си сложа тюрбан и ще поема някой тим от арабския свят". Трябва да кажем, че спецът има сложна задача непосредствено след Испания'82. По това време отборът на Аржентина се нуждае от реформа и Билардо започва да вади кестените от огъня. След световното националната фланелка никога повече не облича героят от 1978 г. Марио Кемпес. Левия крак на Бога е само на 28 години. Освалдо Ардилес, Рамон Диас, Даниел Бертони и Алберто Тарантини също приключват с "албиселесте" след финалите. Легендарният вратар Убалдо Фильол е сред малцината от опитните, които остават в "Ла Селесион Архентина". През 1985-а обаче Патето влиза в спор с Билардо, което го вади от сметките на старши треньора за Мексико'86. Единственият от доверените хора на Меноти, който стига до мексиканското злато, е Даниел Пасарела, на когото обаче е обяснено, че няма да е нито титуляр, нито капитан - лентата отива при Марадона. При кого другиго? Дон Диего дриблира срещу Италия (1:1) в Мексико'86Билардо и Диего начертават мексиканския си план в една априлска вечер на 1986-а в италианския Юг. Твърди се, че нещата са скицирани на четири очи в крайбрежна пицерия в Неапол. Според легендата мегазвездата на Наполи си поръчал "пица аи фрути ди маре". Наставникът започнал да му обяснява с вилицата тактическите си виждания, използвайки пицата за импровизиран терен, а една от сардините за футболист. Доктора рекъл на дон Диего, че знае как точно да го използва на игрището и в Мексико Аржентина ще изглежда различно спрямо 1982-а с Меноти. Всъщност Големия нос е истински доктор - през 60-те години той се дипломира в Буенос Айрес и за кратко дори практикува като гинеколог. В някои от старите футболни книги може да срещнете дискусионното твърдение, че Карлос Салвадор Билардо е треньорът, наложил последната нова игрова схема през ХХ век. Има се предвид постройката 3-5-2, с която "албиселесте" печели Мексико'86. Знае се, че в тактически план Доктора е повлиян изключително много от своя някогашен наставник в Естудиантес Освалдо Субелдия - Ел Зоро. Учителят на Билардо е един от първите в Южна Америка, който проучва детайлно всеки свой съперник. Освен това Субелдия държи изключително много на статичните положения, обучава играчите си на специални стратегии при корнери, а също така изисква много относно движението и тактическите нарушения. Именно на Ел Зоро посвещава златния си медал от "Естадио Ацтека" Карлос Билардо. Големия нос си признава, че е суеверен и че в дните на Мексико'86 е имал икона до леглото. Казват, че след победата на старта срещу Южна Корея Билардо започнал да използва пастата за зъби на другите до края на шампионата. Известни са и думите му преди осминафинала срещу Уругвай в Пуебла: "Този мач не трябва да се гледа от бременни жени". Гинекологът си остава гинеколог. Когато след победата на финала над ФРГ питат обикновено тихия селекционер какво би правил без Марадона, той отвръща разпалено: "Слава богу, че Диего е аржентинец". Същият този Диего, който седмица по-рано мами пред цял свят безочливо англичаните с Божията ръка. "Какво да кажа за този гол? От моята позиция не се виждаше почти нищо в наказателното поле на Англия", измъква се Големия нос. Между другото той не удържа на обещанието си и не се завръща у дома в бял костюм след мексиканския триумф. Световните шампиони за 1986 г.Аржентина е на върха и общо взето никой не оспорва господството на Марадона и компания. Нещата обаче са много различни след четири години в Италия. Любопитен момент преди одисеята на Апенините е изваждането от състава на доказания голаджия Хорхе Валдано. През 1988 г. централният нападател на Реал Мадрид е ударен от хепатит, заради което обявява край на кариерата си и става спортен коментатор. "Вярвам, че Хорхе ще е отново във форма. Смятам да разчитам на него и на световното в Италия", твърди Билардо. Ел Поета започва да тренира и по всичко изглежда, че действително ще намери място на Мондиале'90. Няколко седмици преди турнира обаче става ясно, че това няма да се случи. По този повод Валдано отронва тъжно пред журналисти: "Карлос Билардо ме накара да преплувам океана, а ме удави на брега".В Италия "гаучосите" играят подчертано грозен футбол. Дори Марадона, който на всичко отгоре е контузен, е като сянка. "Аз май не съм треньор на отбора, а съм помощник на лекаря на отбора", вайка се Билардо. "Аржентинското месо нахрани камерунските лъвове", пише в. "Футбол" след откриването на италианското мондиале. След съдийска аванта срещу СССР и мирно реми с Румъния световните шампиони стигат до директните елиминации. Там след геройски сблъсъци с Бразилия, Югославия и Италия е записан исторически рейд, който извежда Марадона и колегите му на финала. "Диего е най-фаулираният играч на първенството, а това влияе много на играта ни. Само вижте какво го направиха бразилците. Срещу Италия можехме да победим още преди дузпите. А някой дава ли си сметка, че сигурно съм треньорът, използвал най-много футболисти на Мондиале'90", твърди Билардо след полуфинала. След драматичния успех в Неапол той дори се разплаква пред камерите на аржентинската телевизия.Нарушението (?) на Сенсини срещу Фьолер, решило битката за световната титла през 1990 г.Според едната от теориите тъмни сили попречват на Аржентина да защити купата си. Говори се за мафията, за ФИФА, за заговор на държавно италианско ниво - в деня преди финала братът на Марадона Раул е арестуван в Рим за каране без книжка, което пък вбесява капитана на "албиселесте". Той едва ли не тръгва да троши от ярост базата в Тригория, където са настанени световните шампиони. Поддръжниците на версията със заговора тикат напред и името на рефера Едгардо Кодесал Мендес. Другите пък отбелязват, че на финала срещу ФРГ Аржентина няма точен удар във вратата на Бодо Илгнер, а и припомнят безумния жълт картон, който си изкарва Клаудио Каниджа на полуфинала - звездата лови с ръка една балонна топка в центъра на терена, което го лишава от финалния мач. Така или иначе титлата на германците е справедлива и не подлежи на дълго обсъждане, а Карлос Билардо пропуска редкия шанс да се превърне във втория наставник след Виторио Поцо, триумфирал два пъти последователно като световен шампион. След Италия'90 Големия нос се разделя с националния отбор, макар футболната общественост в Аржентина да не желае това. "Искахме Карлос да продължи да води тима до САЩ'94, но той реши друго. Благодарим му за всичко. Неговият отбор от Мексико'86 беше по-силен от този на Меноти от Аржентина'78", коментира шефът на аржентинската федерация Хулио Грондона. Карлос Салвадор Билардо, превърнал се от кравар в спасител, не достига никога повече до славата от периода начело на "лос гаучос". Същата история като при Меноти. Двамата големи умове в аржентинския футбол така и никога не гребат в една лодка.За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook