Тройният кръстопът в Арсенал: Венгер, Санчес и Йозил

От върха до 4-тото място и заплашителна разлика до лидера Челси от цели 9 точки в рамките на едва осем дни. Ужасяващата седмица за Арсенал послужи най-малкото да напомни колко бързо махалото може да обърне посоката си в Премиър Лийг, ала и отново изведе на преден план нещо далеч по-съществено.

Бъдещето на трите най-значими индивидуално фигури в лондонския клуб – мениджъра Арсен Венгер, Алексис Санчес и Месут Йозил – остава дълбоко несигурно след края на настоящия сезон. И докато разговорът за парите със сигурност ще е важна част от развръзката, влиянието на случващото се на терена ще е вероятно от по-голямо значение.

Самият Венгер даде ясно да се разбере, че решението за това дали да удължи договора си за сезон 2017/18 ще бъде взето след края на този и ще се основава на първо място върху оценката за представянето на игрището („Това ще е решаващият фактор: справих ли се добре, постигнахме ли желаното от мен с този отбор?”). Намекът винаги е бил: „успех = нов договор”.

Подобно е виждането за нещата на Венгер и за решенията на Месут Йозил и Алексис Санчес („Задоволява ли клубът техните нужди на футболния фронт?”).

Първият ключ към футболните „нужди” на тримата е класирането в Премиър Лийг, така че внезапното отваряне на огромна бездна до Челси на Антонио Конте може да има огромно значение. Теорията, че някак си ще е по-лесно да бъдат задържани Йозил и Санчес при слаби резултати или представяне, е пълна безсмислица. Техните качества са отлично познати в световния футбол и, както бе преди с Робин ван Перси, Сеск Фабрегас и Самир Насри, сривът на вярата им в спечелването на първенството или Шампионската лига със сигурност ще ги накара да завидят на далеч по-слаби футболисти другаде, които вече имат тези медали в личните си витрини, и да започнат да се оглеждат за нови варианти.

Всяко предположение, че и Арсенал, и Венгер ще сметнат самото класиране в Топ 4 за достатъчно постижение, вече не може да се смята за сигурно. За периода между 2005 и 2015 година със сигурност преобладаващото мнение бе, че оставането в елита на ПЛ всеки сезон бе подценен успех. Защото тогава строежът на стадион „Емирейтс” отнемаше лъвския пай от бюджета на клуба за сметка на трансферите.

Днес обаче ситуацията е различна и Венгер наистина вярва, че е навлязъл в нова ера с елитни футболисти като Санчес, Йозил и Петер Чех, така че очакванията за гонитба на титлата са справедливи. Да, в челото на таблицата сега отборите са далеч по-конкурентоспособни в сравнение с миналия сезон, ала няма и много доказателства, че „артилеристите” са направили от своя страна достатъчен прогрес, за да са сериозни претенденти за шампионската корона и в това издание на първенството.

Съставът със сигурност има по-голяма дълбочина, а Санчес прилича на онзи 30-голов за сезон нападател, за когото Арсенал лелееше след продажбата на Ван Перси. Отборът обаче едва се държи на нивото от спечелени две точки средно на мач в лигата, което е добро постижение, но не и достатъчно добро. Това би донесло общо пет точки повече в сравнение с предния сезон и почти сигурно ново класиране в Топ 4, ала не и шанс за атака на титлата.

Би ли бил подобен изход достатъчен за Венгер да продължи? Ами за Санчес? Ами за Йозил? Без успех или в ШЛ, или най-малкото Купата на Англия, това изглежда съмнително. Така че Арсенал може би е достигнал истински кръстопът към своето бъдеще в изминалата ужасяваща седмица. И то троен кръстопът. Светлините още не блестят в червено, но, посред всички завърнали се на дневен ред добре познати въпроси относно манталитета на отбора и способността му да побеждава в най-важните моменти, определено блещукат в кехлибарено.

Джереми Уилсън, „Дейли Телеграф”

АРСЕНАЛ НЕ БИВА ДА КЛЯКА ПРЕД ЙОЗИЛ И САНЧЕС

Проблемът при преговорите за нови договори с най-добрите футболисти в даден клуб е, че един техен фантастичен мач предизвиква вълна от фенски призиви да им се дадат исканите пари, а едно слабо представяне веднага обръща посоката на настроенията. Това важи с особена сила в отчаяно търсещ успеха клуб от типа на Арсенал.

И особено след бедственото второ полувреме на гости на Манчестър Сити, където всички стари слабости излязоха отново наяве. Месут Йозил, който иска от клуба да разбие структурата си за заплати и да мине заради него границата си от 200 000 паунда седмично, се покри, както стори и дни по-рано във френетичния мач на „Гудисън Парк”, когато на всичко отгоре пропусна отлично положение да върне преднината срещу Евертън през второто полувреме.

Джейсън Бърт, „Дейли Телеграф”