Пинко: Владо Стоянов каза в самолета, че го е хванала къса крачка…
Бившият национален вратар Пламен Николов коментира настоящия пазител на рамката на "лъвовете" Владислав Стоянов. Пинко гостува в предаването на Sportal.bg "От дузпа в тъч", където сподели неща от миналото и говори по актуални теми от българския футбол. "Владо Стоянов беше в дупка, но мисля, че вече излезе от нея. Направи много добър мач срещу Базел в Шампионската лига, а международните двубои са най-важни. Преди това, когато се прибирахме от Швеция, го чух да казва в самолета: "Ей, какво е това нещо, хвана ме къса крачка…". Но сега му потръгна", каза легендарният вратар на Левски. "На "Герена" ми минаха най-добрите години от кариерата - спечелих три титли и два пъти Купата на България. Сега в момента Левски се намира в труден период. Иначе се научих да печеля и да губя в Локомотив (София). Няма да забравя срещата ни с Динамо (Тбилиси) за Купата на УЕФА (бел. авт. - 1987 година). Тогава те имаха съветски национали в състава си, бяха силни. Тук ги бихме с 3:1, но след това паднахме с 0:3 във втория мач и отпаднахме. В София спасих дузпа в началото. Беше голям мач", разказа още Пинко."Ходя делегат във Втора лига. Бях на два мача на Локомотив през този сезон, но не им донесох късмет - и двата пъти не спечелиха. Радвам се, че клубът се вдигна от дъното. Не искам въобще да си спомням за онези двамата, които бяха дошли в "Надежда". Не искам да им казвам дори имената. Сещам се за какво бяха дошли… Казваха на игрището площадка, а на екипите униформи", продължи Николов. "Проблемът в българския футбол за мен е липсата на български играчи във водещите отбори. Взимат се т.нар. ментета, дават се някакви огромни пари, взимат се комисионни. Така докога? Идва някакъв Бенжалюн, я изиграва 60 минути за ЦСКА, я не, и после хоп - търси 400 000 евро. Как става така? Говоря за онзи ЦСКА, който фалира. Днес чета, че Левски ще дава 100 000 долара на Деса. Че той колко мача има за Левски", чуди се трикратният шампион със "сините"."Вижте, с басейна и баровете в САЩ'94 се прекалява. Колко пък да е имало веселие? Нормално е, като през деня е 35-40 градуса, да влезем за час в басейна. И ние сме хора. Играехме карти, беше по-свободно, отколкото в социализма, но това е нормално. След победата над Гърция ни заведоха в един каубойски бар. Сервитьорките бяха с каубойски ботуши, хвърляха чиниите по масите. Не се допускаше клиентите да са с риза, вратовръзка, сако. Който е с вратовръзка, му я режат с ножица и я закачат на стената, заедно с листче с името му. Нормално е след мача да разпускаме. Германците дойдоха точно в такъв момент и ни видяха как си почиваме. Но, разбира се, преди мача тренирахме и се подготвяхме нормално", каза Пинко. "В САЩ'94 нямахме треньор на вратарите. Аз и Боби Михайлов се подготвяхме сами. Помагахме си един на друг. През 1993/1994 г. записах много силен сезон в Левски. Спечелихме титлата, купата, бях избран за най-добър вратар, играхме и с Байерн (Мюнхен) пред пълни трибуни на "Васил Левски" в юбилейна среща. Бяха хубави времена. Бях включен в състава за световното, но в контролен мач в Остин получих силен удар с коляно в областта на ребрата. Трябваше да стисна зъби и да тренирам. Бях с пукнато ребро по време на цялото първенство, но не се предадох! Баща ми, Бог да го прости, ми каза тогава: "Няма да се отказваш! И да ти се влачат червата, ще казваш, че е пояс". Така и направих", добави бронзовият медалист от САЩ'94, който показа своя медал от мондиала в студиото на Sportal.bg.