Англия, затвори си очите: Диего е богът на Неапол!

Неаполитанците тачат внушителен брой светци. Те честват Санта Патриция, която е посветила живота си на крайно нуждаещите си, и почитат градския патрон Сан Дженаро в церемония, в която се твърди, че запазената му кръв като чудо се втечнява.

Преди всичко останало обаче боготворят Диего Марадона, който първо, че не е италианец, и второ, най-меко казано, има доста пъстро минало. Неговото свръхестествено постижение е извеждането на техния футболен отбор Наполи до първата му шампионска титла в Италия през 1987 г. и до още една през 1990-а. Впоследствие няма спечелено нито едно скудето.

Светилища на Марадона има в почти всеки квартал на Неапол. Семейства провисват копия на неговата фланелка от балконите на домовете си. Лицето му стои на стени, рисуват го с тебешир на тротоари и се облепва на ресторантски врати. Плакати на витрините го определят като “Santo Originale” (Изначалния светец) или просто като “Dios” (Господ).

„Той не е светец, той е Бог! – казва Енцо Коцолино, чийто магазин в историческия център на града има и двойна роля като дом на обожествяването на аржентинеца. – Той е като Сан Дженаро.”

Марадона напусна позорно Наполи през 1992 г. след положителен резултат на проба за кокаин и бе отстранен от футбола за 15 месеца. В своята излязла през 2000 г. автобиография той признава, че е употребявал наркотици по време на кариерата си на футболист.

Легендата, днес на 56 години, вкара един от най-небезизвестните голове в историята на футбола – незачетена игра с ръка. Гол, наречен Божията ръка. Това попадение помогна за отстраняването на Англия от Мондиал 1986 и доведе до десетилетия омраза към него от тамошните фенове.

По-наскоро латиноамериканското божество предизвика негодувание у мнозина с подкрепата си към лидера на Венесуела Николас Мадуро посред бурните дни в страната с борбата за свалянето му от власт, подклаждана според някои от САЩ. В официалната си страница във Фейсбук Марадона написа, че е готов на секундата да отиде да се бие за Мадуро и срещу империализма, ако се наложи и бъде призован. Всичко това, докато тъне в забвение като треньор на Ал-Фуджайрах – малко известен отбор от Обединените арабски емирства.

Не само че не е италианец, Марадона е аржентинец, който помогна за отстраняването на „скуадра адзура” на полуфинала на световното първенство в Италия през 1990 година. Никакъв проблем за неаполитанците…

Дванайсетгодишният Гаетано Ското, роден доста след оттеглянето на тукашния кумир през 1997 г., гордо посочва Диего като своя любим играч. Но дали го е гледал как играе?

„Разбира се!”

Местната телевизия все още често повтаря мачове от славните дни на Марадона, пък и бащата на младия Гаетано – Салваторе Ското, изисква преклонение пред легендата в своя дом. „Добре съм го научил малкия. Марадона е светец. Той ни е дал толкова много!”.

Не открихме обекта на тези слова за коментар.

В магазина на Коцолино трудно можете да видите какви напитки и храни се продават заради знамената на Наполи и снимките, рисунките и фигурките на Марадона. Начинът на живот на аржентинеца извън терена само още повече влюбва в него 59-годишния Коцолино, който с топло чувство си спомня как любимият му играч закъснявал за мачове след купонясване цяла нощ, ала пак вкарвал голове и бил най-добрият.

„Това си е едно към едно Неапол, точно така неаполитанците правим нещата – казва. – Той е солидарен с Неапол. Леко луд е.”

И все пак Коцолино някак си се оказва не най-отдаденият почитател на Марадона в своята махала. От другата страна на улицата е Бар Нило, където на стената стои олтар на Ел Диего, завършен с кичури от черната му къдрава коса. Собственикът Бруно Алчиде, 56-годишен, твърди, че е видял идола си на полет през 1990 г. и е отмъкнал косите му от неговия подглавник. „Когато неаполитанците се събудят, първото нещо, за което си мислят, е футболът – казва. – Семейството е на второ място.”

Марадона пристигна в града през 1984 г. – време, описвано от мнозина местни жители като „тежко”. Земетресение е опустошило Неапол, а Камората – престъпен синдикат, контролира улиците. Хората тук мразели това как гледат на тях по-богатите северни градове на страната.

„Марадона вдъхна на града нов живот – разказва Алчиде. – Той казваше: „Ние сме най-добрите в света”, а хората започнаха да му вярват и в други отношения за своя град.”

Кметът на Неапол Луиджи де Маджистрис казва, че Марадона е „накарал неаполитанците да мечтаят” и така е предизвикал прераждане. Миналия месец той доведе аржентинеца обратно и го направи почетен гражданин. По време на престоя му тълпи се събраха да го гледат как нарязва торта, казва се върху кола и частично маха ризата си. „Никоя общност – заяви почетеният по време на церемонията – не ме е обичала толкова много, колкото вие.”

Сравненията на Марадона със светците може и да са започнали с… Марадона.

След като използва ръката си, за да вкара гола срещу Англия, той каза, че това е плод „малко на главата на Марадона и малко на Божията ръка”. Оттогава насетне това отиграване е в историята като „Божията ръка”.

Той се срещна със сънародника си папа Франциск преди благотворителен мач през 2014 г. и оттогава отдава заслугите на първосвещеника за връщането си в лоното на църквата. Оценката обаче не е много взаимна. Папата каза по време на честването на Световния ден на младежка миналата година, че Лионел Меси е по-добрият футболист от Марадона. На това изказване в Неапол гледат като на ерес. Там днешните играчи на Наполи и италианския национален отбор са си направо забравени покрай огнената страст към аржентинеца.

В един официален клубен магазин на Наполи неговата фланелка не се продава, защото вече не играе за отбора. Но има четири негови фотографии на вратата срещу само една на настоящ играч. Снимка на Ел Диего е залепена на касата.

Алесандра Гриеко е 48-годишна продавачка на футболни фланелки на сергия на тротоар. Твърди, че екипите на Марадона се продават най-много: „Той не спира да бъде най-исканият, защото винаги е бил голям шампион, макар да е вече история.”

Сред „агностиците” е 44-годишната Кармела Еспозито, за която аржентинецът е „Бог” на терена, но предизвиква негодувание с поведението си извън него: „Той беше велик за отбора, но не и непременно за града.”

Рядко обаче ще срещнете „неверници”. Запитан на улицата за Марадона, Франческо де Паскуале ни води в своя апартамент. Там огромна снимка на Марадона закрива изглеждащите миниатюрни семейни фотографии. Като доста неаполитанци Де Паскуале се радва, че Марадона е победил Италия на Мондиале 1990. Твърди, че привързаността му към родината не е толкова силна като привързаността му към Неапол, и добавя, че Марадона е важен за града колкото Сан Дженаро: „Той е Кралят на Неапол след Бурбоните.”

Препратката на 44-годишния Де Паскуале е към монарсите, които са детронирани, когато Неапол се обединява с останалата част от Италия през XIX век. И завършва: „Обичам Неапол. Но повече от Неапол обичам Марадона!”

Йън Ловет, „Уол Стрийт Джърнъл”