Людмил Киров: Мъчно ми е, че се разделих с Дунав
Старши треньор от късната есен на 2017 година на Ботев (Гълъбово) е бившият помощник на Веселин Великов в Дунав Людмил Киров. След като се раздели с родния си клуб от Малката Виена, 41-годишният Киров работи за кратко във Верея, а после бе поканен за кърмчия на ботевци. Под негово ръководство закъсалият във Втора лига отбор записа две победи от два мача и се измъкна от зоната за изпадане. Преди първата контрола на тима му днес срещу Дунав в Царева ливада Киров говори пред русенския вестник "Утро".
- Г-н Киров, днес ще играете контрола с Дунав. Какво си мислите преди мача с довчерашния си отбор?
- Какво да мисля - уговорихме проверката с една дума. Чувството наистина е по-особено, защото аз съм юноша на Дунав. Когато бях футболист, а после треньор, винаги се опитвах да дам всичко за този тим.
- Що за отбор и тръпка е Ботев (Гълъбово)?
- Предизвикателството е сериозно, защото за първи път в кратката си кариера на наставник съм старши треньор. В интерес на истината, когато получих предложението, се замислих - все пак задачата беше да работя в клуб с неособено атрактивна визитка. На място обаче заварих перфектна организация - като за отбор от елита. Управата, начело с президента Стоян Диков, се грижи за всичко. Като треньор получих пълна свобода. Никой не ми се меси, имам думата по всички спортно-технически въпроси. Проблемът е като в Дунав - че ни липсваше много добър терен за подготовка, но и този въпрос върви към разрешаване. Другото е, че футболистите са страхотни като отношение към подготовката и мачовете. С две думи - в Гълъбово се работи леко и с настроение.
- Привлякохте ли нови играчи?
- Трима ни напуснаха, но дойдоха четирима футболисти - Иван Ташев, Слави Читаков, който игра и в Дунав, Михаил Михайлов и Ивайло Ангелов. Ангелов пристигна от италианския клуб в Серия "С" Латина.
- Имате ли обяснения за спада в резултатите на Дунав?
- Всеки отбор, дори и най-големите, минават през катаклизми. Вижте какво става в последното първенство с Реал (Мадрид). Говорим за европейския клубен шампион.
- Не ви ли е мъчно, че се разделихте с Дунав?
- Мъчно ми е, разбира се. Треньорската професия в България обаче е рисково занимание. Днес си тук, утре - там. У нас не може да се получи като с Арсен Венгер, който държи кормилото на Арсенал в продължение на 22 години. Сега всичките ми усилия са насочени в работата с Ботев (Гълъбово). Кой знае - един ден може би ще се завърна там, където ми е мястото.