Защо обичам световните първенства
- 14 юни 2018 | 13:30
- 19516
Отново дойде време за световно първенство! Навремето се казваше, че това е футболен празник, чакан от запалянковците цели четири лета. В известна степен все още е така, въпреки че нещата се промениха сериозно откъм наситеност. Преди години прочетох в някакъв коментар лесното заключение, че Шампионската лига била черешката на тортата във футбола. Зависи. Не бива с елементарни фрази да пренебрегваме някои тънки нишки.
Факт е, че в турнира на богатите играят най-добрите, най-подготвените, най-лъскавите, най-най. Но не това е всичко. Класическата надпревара за КЕШ приключи отдавна, а няколко години след нея в кофата отиде и симпатичното състезание за КНК. И стана тя, каквато стана.Световното от своя страна носи в себе си романтиката, тръпката, онзи приятен полъх от едно време, който в големия клубен футбол загина преди доста години. Някак си на Мондиал футболът се усеща повече като спорт и спектакъл, отколкото като продукт и бизнес. Не сте ли съгласни? На клубно ниво на сезон има по 30-40 кръга на вътрешната сцена и двубои на разменено гостуване на международната. Това означава, че шансът български тим да отстрани мултимилионния шампион на Испания, Англия или Германия граничи с 0 – съществува огромна пропаст между бедните и богатите.
На Мондиал е друга бира – Коста Рика изхвърля Италия и Англия, а след това тормози на дузпи Холандия на Ван Гаал. Преди четири години Испания с куп звезди от Реал Мадрид и Барселона и Португалия с Кристиано Роналдо също си заминаха в групите. Всяка грешка се наказва, мачовете са през 3-4 дни, турнирът има свой специфичен ритъм. Има я дяволската непредсказуемост. До финалните срещи обаче не достигат случайни отбори (в повечето случаи Германия или Бразилия), което показва, че не става дума единствено за стихийност и шанс. Говорим и за класа, манталитет, треньорски потенциал, подготовка, традиции.Всеки знае, че историите за великите мачове от световните шампионати се предават през десетилетията. Кой футболен фен не ги е чувал? "Маракана", Чудото от Берн, Гола фантом, Мача на века, Тоталния футбол на "лалетата", хеттрика на Роси, Севилската драма, дузпата на Зико, Божията ръка, Гола на столетието, плюнката на Рийкард, танцът на Мила, темето на Лечков, червеният картон на Бекъм, грешката на Кан, главата на Зидан... Заради характера на елиминациите, където няма реванши, на Мондиал получаваме и доволно количество дузпи след 120-ата минута – солта и пипера за мнозина футболни почитатели.Сега битката за най-ценния трофей във футбола започва отново. Приятно гледане!