Кубрат и Тервел Пулеви: Караме се за дребни и големи неща, но братската любов е над всичко

Не е лесно да задържиш на едно място за по-дълго време най-известните братя в българския спорт Кубрат и Тервел Пулеви.

Уговорката за общо интервю с тях придобива окончателен вид след няколко съобщения, отлагания и в крайна сметка разговорът се получава напълно спонтанно.

Топбоксьорите ни са открити и имат свое мнение по всички въпроси. Както и чувство за хумор, което очевидно допълнително ги зарежда с енергия. Интервюто за в. “24 часа” започва директно до ринга, където малко преди това Кобрата и Тервел са наградили победителите в държавния шампионат по бокс за служители на МВР.

- Изгледахте повечето срещи във вашия спортен център. Откога се провежда този турнир?

Тервел: Правим го за втора или трета година поред заедно със спортната асоциация на МВР. От главните организатори научаваме, че откакто се провежда при нас, първенството привлича все повече участници, което може само да ни радва. Явно това, че ще играят тук, ги мотивира още повече.

Знаят, че с брат

ми ще ги гледаме,

и това е допълнителен стимул.

Кубрат: Много ме радват, това е страхотно за любители като тях. Без значение дали са полицаи, пожарникари или администратори в МВР. Идват тук и искат да докажат на себе си, че могат и те наистина се справят добре. Не са водещи парите, а желанието за изява. Освен това тези състезания повдигат физическата култура на полицаите, не може да е човек с наднормено тегло, който едва се движи, да бъде охранител на реда.

- Не се ли притесняват малко от вас - дали ще се покажат на достатъчно добро ниво?

Тервел: Не, не мисля, че има нещо такова, защото ние ги подкрепяме и окуражаваме. Повечето са любители, има и бивши национали, с които се познаваме лично и се представят доста добре. Иначе може да ни радва само, че се чувстват комфортно тук. Не е толкова важно да са на международно ниво, а да има хъс, желание за спорт.

- Масовият спорт ли куца в България в момента?

Тервел: Да, едно от нещата. През всичките години на прехода спортът все повече се задъхва, масовият спорт не се стимулира, липсва в сравнение с преди години. Часът по физическо възпитание в училище е нарицателно за свободен час. Все още няма ясна държавна политика и това си дава отражение. Затова и ние тук в спортния център не сме фокусирани само върху бокса, а върху по-широк набор от възможности за изграждане на тялото и човека.

- Повече от месец мина от боксовата гала, в която бяхте действащи лица. Какви са изводите от нея за вас към момента?

Кубрат: Според мен досега такова нещо не е правено в България, съвсем смело мога да го заявя. Това могат да потвърдят и хората, които са присъствали. Пълната зала, енергията в нея и сблъсъците на високо ниво в комбинация с шоуто превърнаха събитието в нещо неповторимо.

Тервел: За себе си мога да кажа, че съм доволен, представих се на добро ниво. Имаше коментари, че съм победил много лесно своя съперник. Аз пък казвам – радвам се, че съм направил да изглежда толкова лесно, защото в подготовката ми беше доста трудно. На галата играха и бивши национални състезатели - добри боксьори като Генов и Саруханян. Първият се измъчи с не блестящ противник, а Саруханян беше спрян с удар в трупа от боксьор под средното ниво в първия рунд. Но мога да давам и още примери с добри български боксьори, които са се проваляли и са били нокаутирани от слаби противници. Така че въпросът е как си подготвен

и как ще подходиш

към нещата

- Има ли потенциал малка България за такива боксови гали?

Кубрат: Има, разбира се. Освен това те са голяма реклама за държавата ни – ами последната я предаваха десетина чужди телевизии, включително и американският гигант ESPN. Много хора в САЩ не са чували думата България, но като видят такъв здрав бокс с шоупрограма, разбират, че има такова място. Отделно е хубаво и за хората, които живеят в чужбина. Получи се уникално събитие, но пак за моя сметка.

- Какво имаш предвид?

Кубрат: Написаха в някакви скапани жълти вестници, които даже не искам да наричам вестници, че съм взел над 1 милион долара хонорар от мача. Това са абсолютни глупости, тези хора не знаят къде живеят очевидно. В България е невъзможно да се говори за подобни суми, няма откъде да дойдат такива пари.

Реалната сума е поне

10 пъти по-малка

- Може ли да бъде на плюс от финансова гледна точка организацията на подобно боксово събитие?

Кубрат: Не, в никакъв случай. Поне на този етап. Ако ви кажа каква е сметката, хората сигурно ще се смеят. Истината е, че можех да направя този мач и в Англия и там също щях да го бия Фюри. Имаше вариант и за Германия, а дори и да не се разделям със “Зауерланд” и да им дам те да си го организират. А тогава можеше и да “лапна” 1 милион, както пишат.

- Твоят партньор Ивайло Гоцев каза, че планирате още подобни гали в България…

Кубрат: Така е и отново казвам, че финансовата страна на нещата не е така водеща. Правя го, защото ми е кеф да се бия в България, да нося радост на хората, колкото и шаблонно да звучи.

- Тервел, ти започна по-късно от брат си своята кариера на професионалния ринг, но вече понатрупа мачове и все още нямаш загуба. Какво ти предстои оттук нататък?

Тервел: Сега научих от българския професионален боксов съюз, че се очаква да бъде излъчен официален претендент за пояса, който спечелих в “Арена Армеец”. Така че вероятно предстои да бъде организиран такъв мач, най-вероятно в България.

Кубрат: Иска ми се да направим тази среща в Пловдив. Там има страхотна зала, а и като цяло си е боксов град с големи традиции. Сигурен съм, че много хора искат да гледат мачове на високо ниво и ще опитаме да им го осигурим. Надявам се да го направим през февруари.

- Ти самият кога пак ще излезеш на ринга?

Кубрат: През март ще направя един мач в Лас Вегас или в Ню Йорк. Противникът все още не е ясен, но почти сигурно ще бъде американец. Щом стане ясна датата, ще организирам и лагер там. Вероятно ще се готвя в САЩ поне месец и половина.

- Имахте идея и двамата да се биете в Чикаго, отпада ли засега?

Кубрат: Не, в никакъв случай. Там е супер, има страшно много българи, които направиха уникална атмосфера, когато брат ми игра там. Христо Стоичков също дойде от Маями, очаквам пак да го направим. Така че всичко е въпрос на разговори и организация.

- Докъде се простират мечтите ви в професионалния бокс?

Тервел: Като започнах, исках да видя какво ще бъде, но както се казва, апетитът идва с яденето. С печеленето на всеки мач придобиваш все повече увереност, та ще видим какъв ще е развоят на събитията, може би да се мисли и в посока как да стигна до среща и за друга титла. Но приоритетно ще мисля вече за защитата на титлата.

Кубрат: При мен мечтата отдавна е ясна – световна титла и вярвам, че ще я постигна. Надявам се в края на 2019 г. да получа нова възможност да се изправя срещу Антъни Джошуа. Аз съм готов, зареден с много енергия и смятам, че ще го бия. Контузиите, които получавах преди, ги изчистихме. Оказа се, че сам съм си виновен за тях и ще взема съответните мерки. Чувствам се супер и нямам абсолютно никакви притеснения.

 - Какво трябва още да подобриш?

Кубрат: Основно ударите, за да мога

да приключвам

мачовете си

по-категорично

Ето например Фюри трябваше да бъде нокаутиран в “Арена Армеец”. Но той е доста крив, неудобен боксьор и има качества, което не трябва да звучи като оправдание. Оказа влияние и фактът, че не играх година и половина. Но имах възможност да го нокаутирам – представям си каква еуфория щеше да бъде в залата, ако го бях направил.

- Тервел, при теб се получи една треньорска рокада преди последния мач. Разкажи повече за тази промяна?

Тервел: Да, не е лош изразът “треньорска рокада”. Всъщност точно така се получи.

- С Михаил Таков ли ще продължиш и занапред?

Тервел: Не мога да кажа със сигурност, ще си покаже. А може да отида и в чужбина на подготвителен лагер. Една треньорска промяна винаги създава трудности за състезателя, но аз я преодолях и се представих по успешен начин. За което се радвам искрено.

- Твоите синове проявяват ли интерес към бокса и водите ли ги на ваши мачове?

Тервел: Големият не е толкова запален, за разлика от малкия, който няма още 3 години. Все пак 3 г. са прекалено ранна възраст, за да правим заключения, но изглежда, има интерес.

- Ти самият би ли ги насърчил да се занимават с бокс, както баща ви вас навремето?

Тервел: Аз лично не бих, но ако някой от тях иска, ще съм зад него и ще го подкрепя с всичко, което мога. Не може обаче да става дума за сравнение, защото те нямат толкова амбициозен баща по отношение на изява в бокса, какъвто аз имах. Нашият искаше на всяка цена да успеем в спорта и така ни възпитаваше. Разказа ни с увереност всичко, което в последствие се случи с мен и брат ми. Аз съм му благодарен, защото ни изгради като личности в спорта, начерта ни пътя в живота. Моите амбиции към синовете ми са различни, ако обаче те проявят желание да се развиват в спорта, няма да ги спирам. Напротив.

- Виждате ли у децата, които тренират при вас, този плам и желание, които вие сте имали като малки?

Кубрат: Тук спортуват предимно любители – не такива, които искат непременно да изграждат високо спортно майсторство. Но контактуваме с колеги от други спортове и почти всички сме на мнение, че като цяло е паднало доста нивото на физическата и двигателна култура при изпълнението на елементарни упражнения сред малките деца. Хората

предпочитат да

си лежат вкъщи,

да играят на таблетите или с телефоните. Това е реалността. Ние като бяхме малки, играехме по цял ден навън, защото нямаше други забавления. Затова наистина ще се радвам ако се развие отново масовият спорт, защото от него ще излязат и големите състезатели.

- Как се виждате след 5 години?

Тервел: Като един щастлив човек, баща на няколко деца. (Кубрат подсказва: На 4 деца, може и едни близнаци още - б. а.)

Тервел: На няколко или поне на две. Искам да съм здрав и да имам хубаво семейство, това са ми амбициите в живота.

- А баткото?

Кубрат: Да съм жив и здрав, виждам се супер. (Избухва в смях.)

- Тервел, ти завърши право в Софийския университет. Планираш ли да се развиеш и в тази посока?

Тервел: Разбира се, вече сериозно вървя по този път. Ходя на стаж, не защото е задължителен, а за да науча нещо. Дори магистратите ми казват: “Трудно ни е да повярваме, че искаш да стоиш тук по 2-3 седмици да четеш дела и да пишеш”. Имам амбиции в тази посока и определено не смятам, че съм нещо по-малко от друг, който е завършил право. Това че съм и състезател по бокс, може би

ме поставя на

едно място преди

повечето хора,

защото това са много качества, изградени в годините.

- Мислил ли си докога ще се състезаваш?

Тервел: Не съм, но ще си дойде времето, когато трябва да спра. Аз ще си го усетя.

- Колко време прекарвате заедно с Кубрат?

Тервел: Достатъчно, за да общуваме, да се посмеем и ако трябва, да си чуем сериозното мнение на другия по някои належащи въпроси.

- Карате ли се често и за какво най-вече?

Тервел: Ако кажа, че сме в пълен синхрон, ще излъжа. Защото сме и много различни като нрав и характер. Но това ни е и интересното, че всеки е себе си. Но смятам, че когато стане дума за нещо сериозно, даваме най-доброто за другия.

- Дава ли ти допълнителна увереност присъствието му край ринга на мачовете ти?

Тервел: О, да. Защото е опитен, може да мисли в напрегната ситуация и да реагира бързо. А и разбира от бокс и ще ми каже директно, ако не се справям добре.

Кубрат: Със сигурност и двамата сме трудни характери и не сме перфектни в отношенията си. Въпреки всичко най-важно е уважението един към друг и ние го поддържаме, защото така сме възпитани. Понякога се караме за дребни и големи неща, за идеи и възгледи. Всеки има свое мислене и темперамент и се получава сблъсък на моменти. Когато обаче има братска любов, другото няма значение. Аз много държа на него и усещам подкрепата му.

Нашият баща ни

повтаряше денонощно

да се поддържаме, да си бъдем гръб един на друг във всяка ситуация. През всичките години сме се придържали стриктно към тези думи, въпреки че не всичко е било цветя и рози. Правили сме грешки един към друг, но сме си прощавали в името на семейството, на фамилия Пулеви. За мен най-важното е хората да държат на уважението помежду си. Независимо дали са братя, роднини, съпрузи или колеги. Чувал съм различни случаи - например онзи не си говори с баща си от 15 години. И съответно синът му дори не познава своя дядо, защото те са имали някакъв конфликт за делба например. Това е жалко, наистина. Баща ми не позволи такова нещо да се случи – той не беше милионер, та да остави на всички, но раздели имуществото и всички го приеха. Като се скарат двама братя или брат и сестра, виновни са родителите. Никой друг. В Библията го пише - “Доброто дърво ражда добри плодове”. Точка.

24chasa.bg