Завръщането на Луис Енрике излага испанската федерация
Страх от действие очи в очи и предателство – тези „качества“ на президента на Кралската испанска футболна федерация (КИФФ) Хосе Луис Рубиалес и колегите му превърнаха националния отбор в посмешище в последните дни и може би съсипаха още на нейния старт обещаващата кариера на един млад треньор.
Ла Роха завърши най-събитийните си квалификации от доста време насам с голеада срещу Румъния (5:0), а федерацията отвори тихичко под масата кастинг за нов селекционер на мястото на Роберт Морено. Втрещеният специалист отказа да прави изявления пред медиите след мача и за държащата правата за излъчване телевизия (TVE), и в залата за пресконференции пред останалите представители на медиите. Същото, като плод на струпалото се на „Уанда Метрополитано“ напрежение, сториха и играчите, след като преди двубоя Жерард Морено и Алваро Мората обявиха, че са „до смърт с Роберт“, а Саул каза, че са „суперщастливи“ със своя наставник. Всички заедно се простиха след мача през сълзи в съблекалнята.
Сега новият селекционер е… старият – Луис Енрике, когото повечето испанци ще посрещнат с отворени обятия след напускането му заради преживяваната болка от смъртта на детето му. Първи сред тях вероятно ще е именно Роберт Морено, колкото и да се чувства предаден, задето не бе информиран от първа ръка, а чрез медиите. „Луис го имам за приятел, а приятелите стоят над всяка една работа, защото работа се губи, но не може да изгубиш човешкото у себе си“, каза младият наставник преди време. Е, къде си, приятелю, когато най-много трябваш ми?...
Рубиалес Арабски, както го наричат заради превръщането на Суперкупата на Испания в турнир и местенето му в Саудитска Арабия посред сезона по чисто финансови причини, може и да има право да не иска да рискува с неопитен селекционер на Евро 2020. Начинът, по който маневрира в ситуацията, обаче беше страхлив и нечестен спрямо един млад треньор, който мечтаеше за славен успех на европейските финали.
Да, завръщането на Луис Енрике към нормалния живот и треньорството е било повод за празнуване, защото значи, че той е на път да преодолее най-тежкия от тежките житейски удари. Мотивацията и адреналинът, идващи от работата на пейката, са най-добрите лекарства след шока от прекъсването на професионалния му път в онзи черен мартенски ден, в който трябваше да вземе спешно самолет от Малта към Испания, за да е до болната си от рак на костите щерка.
Работата е там, че е за сметка на отстраняване на Роберт Морено, който преди време сам сподели намерението си да отстъпи обратно към ролята на помощник на предишния си шеф, щом той реши да се завърне. Така болката на младия специалист несъмнено ще прерасне в гняв и безсилие от преживяната нелоялност и несправедливост. Човекът, който се нагърби в така трудния момент да поеме Ла Роха и да продължи пътя към класирането на Евро 2020, ще остане сам и на улицата, въпреки че има действащ договор до края на континенталния шампионат. Рубиалес отказва да продължи неписаната норма, подета от предишния президент на КИФФ Анхел Мария Вийяр, да се дава нов контракт на селекционера, изпълнил целта да премине успешно квалификации.
Никога през цялото му време на пейката не се промени впечатлението, че Роберт Морено е само временно изпълняващ длъжността, докато президентът на федерацията и спортният директор Франсиско Хосе Молина търсят алтернатива. Първата сред тях винаги е била изчакването на Луис Енрике да се съвземе, но се работеше и по други, а тези подмолни действия на тандема предизвикаха обидата на младия наставник, заел се да вади кестените от огъня.
При завръщането на предишния селекционер на поста си болката на Роберт Морено ще е повече спортна, отколкото плод на наранена чест, а и ще бъде съпроводена от приятелското задоволство от връщането на един другар към нормалния живот след загубата на неговата дъщеря. Обръщането на гръб обаче с отстраняване дори и от ролята на помощник ще остави младия специалист напълно сам и на кота нула в опита му да се утвърди в треньорската професия.
Бедният испански футбол и бедният му национален отбор с петима селекционери – Юлен Лопетеги, Фернандо Йеро, Луис Енрике, Роберт Морено и пак Луис Енрике – в рамките на по-малко от година и половина! Какъв по-крещящ пример за лошо управление от безхаберни и отгоре на това лоши хора!
Когато се чуят приказки за „ценностите“ на Рубиалес Арабски, човек трепва и трябва да си припомни знаменитата фраза на Граучо Маркс: „Е, ето ги моите ценности! И ако не ти харесват… е, имам и други.“
Там обаче е работата, че при Рубиалес няма никакви други, като изключим страхливостта и предателството.
По материали на испанската преса