10+ футболисти, които може би сте забравили, че са играли в Левски

Центрофугата на футбола неизбежно кара в отборите да идват и да си отиват купища играчи всеки сезон отново и отново. Много от тях не успяват да оставят своя отпечатък на дадено място, но пък го правят някъде другаде и понякога забравяме, че даден футболист всъщност е бил част от един или друг отбор. Нека с върнем назад в годините, за да си припомним някои играчи, които са минали за кратко през "Герена" или пък са оставили по-сериозна следа някъде другаде.

Вилиам Батиста

Нападателят акостира на "Герена" през сезон 2001/02 с големи надежди. Бразилецът обаче се чувства като в небрано лозе в България и записва само 23 минути за Левски в мач срещу Нефтохимик. Малко след това е преотстъпен на Спартак (Плевен), където вкарва 2 гола в 9 двубоя под ръководството на Вили Вуцов. Официално се води шампион на България през сезона, въпреки че заслугата му за титлата на клони към отрицателно число. По-късно Вилиам прави нелоша кариера в Украйна, където има два силни периода за Карпати (Лвов). Любопитно е, че се засича се отново с Левски като играч на ФК Баку през 2009 година, когато двата тима се срещат в Шампионската лига. Влиза като резерва в първия мач в Азербайджан (0:0) и дори има прекрасна възможност да донесе победата на домакините малко преди края. Ударът му с глава обаче бе спасен от Георги Петков. На реванша в София, спечелен с 2:0 от Левски Батиста не влиза в игра.

Стоян Ацаров

Вероятно са много малко феновете на "сините", които помнят, че бранителят, които печели дубъл със Славия през 1996 година всъщност е бил част от Левски. Защитникът има един двубой за Купата на България през сезон 1992/93. По-късно Ацаров става един от първите родни футболисти, които пробиват в Китай.

Веселин Шулев

Култовият вратар на Нефтохимик всъщност е родом от Дупница и след над 60 мача за Марек още ненавършил 20 години през 1990-а преминава в Левски. На "Герена" записва само един мач, а няколко години по-късно е трети вратар след Пламен Николов и Здравко Здравков. След това вятъртът го отвява в няколко различни отбори преди през 1994 година да акостира при "шейховете", където остава осем години.

Последните новини около Шулев пък не бяха много приятни

.

                        

Календар на Левски с Ацаров и Шулев на снимката

Густаво Скиаволин

Има много голяма вероятност този бразилец също да е забравил, че е бил на "Герена". Едва на 20 години през лятото на 2002-а бранителят идва в София, като първо изкарва пробен период при "сините", играейки в последните контроли преди евротурнрите. Трансферът е дело на един приятел на тогавашния благодетел на клуба Майкъл Чорни - агентът Джулиано Бертолучи. Идването му не се гледа с добро око от наставника Славолюб Муслин, който възкликва - "Нямам представа какъв футболист ще дойде на проби и не питайте мен за това", загатвайки, че не иска много-много да вижда върпсния Густаво. В крайна сметка бразилецът така и не записва мач за Левски и скоро заминава за Динамо (Москва), където съдбата му е общо взето същата. По-късно в интерес на истината прави солидна кариера и играе за Палмейрас, Парана и Атлетико (Параненсе), а в Европа стига до Лече и Шалке 04, като си навлича гнева на германците, тъй като решава да си остане в родината поради лични причини и така и не заиграва в Бундеслигата, въпреки че има подписан договор.

Атанас Борносузов

Треньорът в школата на ЦСКА-София и шампион с Литекс като футболист изкара кратък престои при "сините" в началото на сезон 2006/07, като записа общо шест мача за клуба - четири за шампионат и по един за Купата и евротурнирите. Скоро обаче Наката потегля за Русия, където играе за Терек (Грозни). Четири години по-късно е близо до завръщане на "Герена", но оферта от Румъния в последния момент го праща в Астра (Плоещ). "Ако не беше излязло това предложение, със сигурност щях да подпиша с Левски. Исках да се върна и дори бях обещал на Гонзо, но някой път нещата придобиват друг развой", обяснява през 2010-а Борнусузов.

Леонидас

Още един бразилец минал и заминал бързо-бързо през Герена. Идва в тима през лятото на 2000 година, за да помогне на "сините" в евротурнири, след като преди това се помотал в Русия за отборите на ЦСКА (Москва), Торпедо (Москва) и Арсенал (Тула), а кой знае кой вятър го е довял и в за кратко в Бенфика през 1997 година. Именно в предварителните кръгове на Шампионската лига записва и всичките си минути за Левски. Титуляр е и в двете срещи с люксембургския Дюделанж, но не се разписва при нито една от победите с 4:0 като гост и 2:0 на "Герена". Влиза като резерва на мястото на Константин Кайнов в първата среща с Бешикташ в Истанбул, а на реванша дори не стъпва на терена. Изгонен е от Левски още преди началото на сезона, а с това общо взето и приключва странната му кариера.

Даниел Пеев

През 2003 година Георги Пеев набира все повече авторитет като част от Динамо (Киев) на Валерий Лобановски, докато по-малкият му брат Даниел започва да показва качествата си в Локомотив (София). Тогава от Герена не се бавят и решават да привлекат Дани при "сините". След добри впечатления в предсезонната подготовка под ръководството на Георги Тодоров и в компанията на друго ново попълнение - Ниого Демба Нирен младокът дава надежди, че ще тръгне по стъпките на брат си нагоре по стълбицата. Това обаче не се случва на "Герена" и след само два мача за Купата Пеев потегля към Родопа (Смолян).

Уладзимир Шунейка

Шунейко, както бе по-известен по време на краткия си престой на "Герена", пристига през пролетта на 2003 година под наем от руския Криля Советов с претенциите на твърд титуляр в националния отбор на Беларус. За три години защитникът изиграва 23 мача за представителния тим на страната си и е смятан за основен футболист. В Левски обаче никак не му потръгва и след два мача е "изписан" скорострелно. След още малко мотаене из Русия, Шунейка се завръща в родината си, където става легенда на Днепр (Могилев).

Саша Зимунич

В началото на века през "Герена" минаха доста сръбски футболисти, някои от които оставиха отлични впечатления с играта си и се превърнаха в любимци на публиката и до днес. Някои обаче така и не оставиха голям отпечатък. Такъв е Саша Зимонич, който записва шест мача за "сините" през 2003 година. Легендите разказват, че идването му в България всъщност е бягство от Аркан заради проблеми в бившия му клуб Обилич и на Зимунич всъщност хич не му е до футбол. Дали е вярно или не, само той си знае, но е факт, че едва ли много хора си спомнят за времената, в които защитникът носеше "синята" фланелка.

Ясен Петров

Разбира се, сигурно голяма част от феновете на Левски, а и на българския футбол като цяло, не са забравили, че Ясен Петров бе играч на "сините" в началото на 90-те на ХХ век. Въпреки това пловдивския Джанини влиза в тази класация, тъй като остава в съзнанието на почти всички родни футболни запалянковски с периодите си в Ботев (Пловдив) и Локомотив (София), а след това и в Китай. Ясен Петров има един сезон като футболист на Левски - 1991/92 и печели Купата на България с отбора. На финала срещу Пирин, спечелен с 5:0 халфът е титуляр, като в 57-ата минута, когато е заменен от Даниел Боримиров. За работата му начело на Левски като треньор знаем всички.

Крум Бибишков

В края на миналия век талантливият нападател е едва ли не една от най-големите надежди на българския футбол. След като едва на 16 години прави фурор с екипа на Пирин е взет в школата на Байерн (Мюнхен). След кратък период в Бавария младокът се връща в България, за да подпише с Левски. По трансфера му се разиграва сага, типична за онези времена, в която не е съвсем ясно кой какво и на кого трябва да плати, но в крайна сметка "орлетата" прибират от Левски 100 000 дойче марки и ли поне така постановява СТК към БФС. На терена Бибишков има скромна, но добра статистика за Левски, след като в два мача за първенство има един гол - при успеха с 4:0 над Миньор на "Герена" през септември 2000 година, когато вдига на крака публиката с хубав рейд през защитата на "чуковете". След още два мача за Купата, Крум е пратен под наем в Беласица, с което и кариерата му при "сините" приключва.

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти