Теодор Богданов: Школата на Люлин не е по-лоша от Славия, ЦСКА и Левски

Запалих се много, имам желание и амбиция да се развивам като треньор, заявява бившият национал и сегашен наставник на подрастващи във ВК Люлин

Бившият национал Теодор Богданов вече два сезона е треньор на подрастващи във ВК Люлин (София). За изминалия шампионат 2022/23 той класира младежите под 20 години за финалите на Държавното първенство, а след това завоюва сребърни отличия с юношите под 18 години на финалите за тази възраст. За завършек, именно тези момчета, повечето от които учат в 97 СУ "Братя Миладинови" в столичния квартал Люлин, станаха и държавен първенец на училищните игри и ще представят България на световното първенство за 8-10 клас през следващата 2024 година. Вчера шампионите бяха наградени от Столична община, а след дни на волейболистите на Люлин предстои и пътуване на турнир до Гърция където ще сверят часовниците със своите връстници.

Теодор Богданов заяви в интервю за BGvolleyball.com, че да си треньор на подрастващи е голяма отговорност, която изисква търпение и преди всичко да си педагог. Ето какво разказа още той за себе си и за бъдещето.

Защо реши да станеш треньор?

Това се случи много спонтанно. В интерес на истината нямах такива планове, когато преди време прекратихме отношенията с Левски.  Бях си казал, че повече няма да се занимавам с волейбол. Беше ми достатъчно. Но нещата се промениха,  може би покрай синът ми, който тренираше в Славия. Тогава ходех да го водя и да го взимам и там може би беше преломния момент. Веднъж бях на мач на Люлин видяхме се с Деян Нинов, с когото сме играли заедно и сме приятели. Той ме попита: „ Защо не опиташ? Ти си волейболен човек, то си ти е в кръвта“. И аз си казах, защо не. В общи линии така се зароди идеята за треньорството. Бях малко скептичен, че ще ми хареса, но за момента не съжалявам за абсолютно нищо. Даже се запалих страшно много. Имам желание и амбиции. Да се доказвам, да се развивам и да ги уча децата. Каквото мога да им предам.

Какво е да си треньор на деца?

Преди всичко е много голяма отговорност. Особено в тази възраст, водя младша и старша. Всеки е с чепат характер, така да се каже. Единият ден един не се е наспал, другият ден друг е станал накриво, трето-пето и положението е доста деликатно. Но преди всичко трябва да педагог. Трябва да ги насърчаваме, както и да им влизаме в положение в трудни ситуации. Когато сбъркат да си носят последиците, когато направят нещо хубаво – трябва да бъдат поощрявани. Аз работя на този принцип. Не съм фен на постоянните наказания и постоянно да бъда строг с тях. Смятам, че има една такава граница, която те не се и осмеляват да я прекрачат.

Ядосваш ли се много?

Да, естествено. Но аз като цяло съм много спокоен, гледам да не показвам тези емоции пред тях – визирам викове и нерви, защото това рефлектира върху момчетата. Гледам да съм по-обран от към тези емоции, когато направят нещо негативно, стремя се да ги подкрепям. След това когато се прибера в къщи и остана сам, тогава си позволявам да изригна. По скоро да споделя  и да излея мъката.

Как освобождаваш натрупаните емоции?

То си минава от само себе си. Нямам някакъв специална формула за това. Разсъждавам трезво. Казвам си и утре е ден. Борим се за това да поправим грешките, които сме допуснали и така се успокоявам.

Стигал ли си до ситуация да ги наказваш?

Да, много пъти. Наказвам ги предимно в залата и то с повече повторения. Не е идеята, като някой сгафи да го изгоня от тренировка. Смятам, че  не е правилно, защото той губи по този начин. Наказвам го примерно с още един кош  топки да изиграе в защита или да бие сервис, да направи малко  повече бягане,  за да разбере, че току така ще му се размине, а ще припада едва ли не на полето.

Имал ли си моменти, в които ти е било трудно да се справиш?

Честно да си призная за тези две години от както съм треньор – не, съм имал. Имам голямо разбиране от страна на момчетата, допаднахме си и си напаснахме хубаво. Те е слушат, аз се раздавам за тях на 100% и нещата вървят.

Как приемаш загубите?

Тежко не бих казал. Не ми е кеф при всички положения. Затварям се по скоро в себе си. Вътрешно да си излея яда в себе си, че не съм ги научил, че  или не сме тренирали достатъчно за да победим съперника. Не я търся изцяло грешката в мен разбира се. Ако може процентно да разделим - 80/ 20% в моя полза.

За този период смяташ ли, че натрупа малко опит?

Малко – да. Продължавам да трупам. Има ситуации, в които още са ми по-трудни. Затова и Деян Нинов ми помага, обяснява ми и ми помага, защото той е доста време в тези седи с децата и може да ми даде адекватни съвети, за което му благодаря.

Имаш син, тренира волейбол, разкажи повече за него?

Той ще бъде сега шести клас, Божидар се казва. Тренираше в Славия до момента, в който не отидох в Люлин, след това го взех при нас. Смятам и го твърдя, че школата в Люлин не е по-лоша от Славия, ЦСКА и Левски. Сметнах, че и за мен ще е по-удачно да е под мой надзор да се учи и развива.

Той обаче е при друг треньор?

Да, той е при колегата Станислав Георгиев, който се занимава с по-малките деца.

Вълнуваш ли се?

О, да! Гледам на всеки негов мач да присъствам. Изживявам го наравно с него. Даже на моменти съм по-взискателен към него. Разбирам, че е по-малък тепърва бъдещето е пред него, но това си ми е останало от състезателната дейност.

На какъв пост ще играе?

За момента е диагонал. Левичар е, доста е висок за възрастта си. Върви добре и има страшно желани за тренира. Постоянно гледа е да е в залата  и с топката.

Той как приема твоето присъствие в залата, какво е отношението баща-син?

Там сме на вълна тренер. Той не се обръща към мен с думите татко, а си ми казва тренер. И аз смятам, че така е редно да бъде . Не бива да пренасяме тези отношения  семейството в залата, защото в крайна сметка там си е работа, не сме си в къщи.

Вече две години си треньор. Виждаш ли бъдещето си в тази дейност?

Честа да кажа, да! Имам желанието и интересувам се много. Гледам това, което излиза ново като материал. Имам желание да  посетя тези курсове, които се провеждат в други държави, въпрос на време е да се организирам и да отида.

Мислиш ли и за мъже, или засега само с подрастващи?

Идеята е да се развивам. Естествено, че искам да стигна до мъже един ден, но има страшно много време и много път да извървя.

Какво си пожелаваш за бъдещето?

Пожелавам си да сме здрави, това е най-важното. А след това да реализираме мечтите си тук на терена. И аз мечтая като треньор да постигна значими успехи на терена.

Последвайте канала ни в