Мапуку: Гошо Петков ме срещна в мола и ме взе в Славия

Нападателят на Славия Жуниор Мапуку гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Конгоанецът облече фланелката на „белите“ миналия месец, но обстановката в родния футбол му е добре известна от успешните му престои в Берое и в Левски. Кариерата му е доста колоритна, защото се е състезавал в цели 11 държави. 

Здравейте, Жуниор! Бихте ли ни казали първо как се озовахте в Славия? Знаехме, че сте в напреднали преговори с Царско село.

Точно така беше. Бях във Франция и моят мениджър ми се обади, че в Царско село искат да тренирам с тях. Разгледах предложението и си казах: „Защо не?“ Взех самолета и се върнах в България. Започнах да тренирам и дойде приятелски мач срещу Локомотив (Пд). Играх 45 минути, чувствах се добре. Но в продължение на два месеца въобще не бях тренирал. Затова и мачът не се оказа много специален за мен. Освен това загубихме. Казаха ми да изчакам до следващата седмица, защото ще сменят треньора. И искат новият наставник да ме види в тренировки и евентуално да подпиша контракт. След въпросната контрола отидох в най-големия МОЛ в София и там случайно срещнах Георги Петков, най-добрия вратар в България. Той се изненада, че пак съм в България. Попита ме какво правя и му разказах за Царско село. Петков се изненада и каза: „Защо ще ходиш там?“.  В Славия имали нужда от нападател и предложи да се пробвам при тях. Срещнах се с треньора. Той ми обясни, че ще разговаря с президента, който се съгласи. И така подписах договор със Славия.

Какви са амбициите ви в Славия?

Първата е да бъде отново 100 процента във формата, в която вече съм бил. Тази форма, заради която ме наричаха Мапуко Лъва.

И Черната мамба също.

Да, точно така. Искам да съм здрав. Това ще стане стъпка по стъпка. Ние сме силен и авторитетен отбор с много класен треньор. Трябва да завършим в челото на класирането. Личното ми желание е да започна да вкарвам голове. И така феновете да са доволни.

Какви са впечатленията ви от треньора Златомир Загорчич?

Много умен човек, който държи на тактиката. Обича футбола много. Харесва играчите, които излизат с желание да се представят силно, да тренират със сърце. Много съм изненадан от работата с него. Преди не съм го познавал. Стратегията му е правилна. Харесва ми, че ще работя с него.

Венцеслав Стефанов, президентът на Славия, е известен като един от най-ексцентричните личности в българския футбол. Как минаха преговорите с него?

Георги Петков свърши цялата работа за мен. Видях президента за първи път в съблекалнята. Не го познавах и попитах един от съотборниците ми кой е този човек. Той ми отвърна: „Луд ли си? Това е нашият бос!“ Казах: „Вярно ли? Много приятелски се държи“… После мистър Стефанов ме поздрави, попита ме как съм, пожела ми „Добре дошъл“ на борда. Пожела ми успех и много голове. Впечатли ме, че нашият бос обича да се шегува и да дава самочувствие на футболистите. Мисля, че той е един много добър президент.

Какво стана с кариерата ви, след като напуснахте Левски? Май в един момент стигнахте до Ирак. Опасно ли е?

Първо отидох в Китай. Но се контузих много тежко и не можах да играя в продължение на девет месеца. Тогава се появи възможността да заиграя в Ирак. Обади ми се един от най-добрите отбори в страната и ми обеща шанс за изява в азиатската Шампионска лига. Освен това заплатата беше наистина добра. Казах си - защо да не пробвам. Чувствах се зле, защото цялото семейство ми се караше: „Хей, Жуниор, отиваш в Багдад! Това е в Ирак! Какво ще правиш там?“ Отвърнах им: „Хора, аз съм Лъва! Отивам!“ Когато стигнах на летището да взема билета си, попитах жената на гишето дали е опасно в Ирак. Тя ми отговори: „Луд ли си? Защо отиваш там?“ Тогава си взех чантата от лентата и реших да не тръгвам. После погледнах брат ми, сестра ми и … върнах багажа. Тръгнах към Ирак.

Опасно ли беше там все пак?

Това е луда страна. Понякога на тренировка започваше да се чува „Пиуу“, „Пиуу“, „Пиуу“. А треньорът командваше: „Залегнете!“. Често в страната спираха интернета. Президентът на клуба понякога настояваше да си изключим  телефоните. Без интернет, без обаждане до семейството, без нищо. Затова и реших да отида в Катар. Проблемите в Ирак определено ми дойдоха в повече.

Колко време останахте там?

Пет месеца. След като напуснах, си казах, че никога повече няма да се върна в Ирак.

Денят на заминаването ви реално е станал като втори рожден ден за вас?

Точно така е!

В България играхте в Левски, един от двата гранда в страната ни. Какви са спомените ви? Имате два рекорда – най-бързия гол за „сините“ в Европа срещу Сутиеска и най-бързия хеттрик срещу Пирин - за 18 минути.

Най-добрият момент в Левски е първият ми мач. Бях дошъл от Берое. Играхме срещу Сутиеска в Лига Европа – нов отбор, нов стадион, нова фланелка, много фенове, Лига Европа и … аз вкарах два гола за Левски.

В коя минута беше първият?

В 12-ата секунда. Помня го. Чувствах се все едно съм играл 12 години в Левски. Всеки на трибуните беше станал и скандираше името ми. Бях много щастлив.

Качихте се върху топката. Защо?

Разбира се, че ще го направя. Аз съм като моя сегашен президент – екзотичен, екстравагантен. Искам да има шоу. Хората са си купили билет, за да видят нещо интересно. Ще го направя и при първия ми гол със Славия.

По ваше желание ли напуснахте Левски в посока Китай? Имаше слухове за ваши проблеми на „Герена“ с треньора Делио Роси.

Не съм имал лични проблеми с него. Роси всеки път ме караше да мисля за тактиката, а не просто да играя футбол. „Искам да си умен!“.… Само това ми повтаряше. Не даваше да играя индивидуално, а само за отбора. Да играя тактически. Имахме някои неразбирателства за това, но не и лични конфликти. Ще ви разкрия, че когато се обадиха от Китай, ми предложиха големи пари. И реално не можех да ги откажа.

Бяхте любимият футболист на Петър Хубчев. Вярно ли е, че ви е предложил да играете за националния отбор на България?

Да, да, говорихме с моя мениджър за това. Когато вкарах трите гола срещу Пирин, чух този слух, че може да играя за националния отбор на България. С Хубчев обаче не съм говорил на тази тема. Познавам го добре, той мен също. Не знам колко сериозна е била тази информация.

Вие искахте ли да станете български национал?

Да, със сигурност. България е една от държавите, която ме накара да се чувствам като у дома. Да се чувствам силен футболист.

По ваше време в Левски един от треньорите беше Асен Букарев, който при напускането си каза, че клубът е „гнила ябълка“. И че има много проблеми. Какви са вашите спомени?

Когато аз бях в отбора, нямахме никакви проблеми. Наистина беше така. Нито в съблекалнята, нито със заплатите. Не го казвам, защото харесвам Левски или по друга причина. Просто това е истината. Не сме имали проблеми с нищо. Плащаха ни винаги навреме. Тренирахме при най-добрите условия, имахме отлична екипировка. Когато напуснах, чувах, че имат проблеми. Но това не ме интересуваше вече. Важното е, че когато бях в Левски, такива нямаше.

Кой е най-добрият футболист, с когото сте играл в България?

Габриел Обертан. Той е убиец. А  от българите мисля, че е Ради Кирилов. С него играх заедно в Берое. Винаги съм смятал, че е много силен. Но по онова време беше контузен. Но вижте сега какво прави в Славия. За мен е един от най-добрите български футболисти.

Обертан и Жорди Гомес играха в Левски заедно с вас. Мислите ли, че две такива международни звезди имаха достатъчно мотивация, за да играят в България?

Когато популярни чужденци отиват в Левски, ЦСКА или Лудогорец, задължително трябва да имат силна мотивация. Нещо повече – задължително трябва да я предават и на останалите. Нали затова са международни звезди.

Веднъж казахте, че ще се занимавате с мода след края на вашата кариера. И сега ли мислите така?

Може би. По-скоро да. Започнах да правя нещо подобно във Франция и моята родина Конго. Защо да не го направя и в България?

Как започнахте да играете футбол? Роден сте в Киншаса, столицата на Заир, както се казваше родината ви тогава. Сега е Демократична република Конго.

Беше луда ситуация. Трябва да напиша книга, защото историята на моя живот е луда. Роден съм в Конго, но още на пет години заминах за Франция. Като всяко дете тръгнах на училище. На 12 години направих първата си футболна тренировка. Започнах да играя в аматьорски тим. Клубът „Седан“, който тогава играеше във втора дивизия, ме покани в академията. Отидох там, вкарах много голове. След това отидох в Монако. И там бях в школата. След това минах през Брест, Троа, Амиен. Първата ми международна дестинация беше Гърция. След това стигнах до Берое, където се представих много силно. 

Вие сте на 31 години, но сте играл в 11 държави. Нека да ги изброим – Франция, Гърция, Египет, Турция, Китай, Румъния, Ирак, Саудитска Арабия, Катар, Тайланд и България. От къде са най-добрите ви спомени?

За футбол или за живот?

За двете.

За футбол със сигурност е България. Наистина го мисля. А за живот мисля, че най-добрият период от живота ми е Египет. Там имах шанс да играя с велика звезда в лицето на Флориан Малуда. Той беше френски национал, играеше заедно със Зинедин Зидан. Велик футболист.

Колко пъти посетихте пирамидите?

Шест или седем пъти. Това е уникално място.

Казахте, че ще пишете книга за вашия живот. Кажете ни поне една от най-лудите ви истории от толкова пътешествия?

Най-лудата… Ще ви разкажа една за съжаление тъжна, при която се чувствах турбулентно. Това е, когато загубих баща си. Той почина в болница. Когато отидох да го видя, ми казаха, че му остават четири месеца живот. Само четири месеца! Представете си. Когато го чух, че има само толкова малко време, полудях. Стоях при него, спях при него. Не исках за секунда да го оставя. Затова мисля, че това е най-лудият период от живота ми. А най-хубавият е, когато синът ми се роди. Тогава също полудях, но от радост.

В коя държава се роди?

Във Франция.

В ЦСКА играе един конгоански футболист – Брадли Мазику. Познавате ли го?

Наистина ли? Не го познавам. Дори никога не съм чувал името му.

В последния мач вкара победен гол за ЦСКА.

Нападател ли е?

Не, ляв бек.

Не го познавам наистина.

Има ли други конгоанци в България?

Нямам представа. Преди в Славия играеше Дунгала. Сега е някъде във втора дивизия.

Какъв е животът в България? Какво ви харесва?

Специално за мен преди всичко е да играя футбол. След това се прибирам у дома и почивам. Много ми харесва да ям българска храна.

Коя е любимата ви?

Супите ви.

Ходите ли често в Конго?

Наскоро се прибрах. Стоях три месеца, защото трябваше да оправям неща с бившата ми съпруга. Аз съм роден там, но не съм израснал в Конго. Не бях се прибирал у дома може би 25 -26 години. Всичко е ново за мен сега в страната. Конго е бедна държава. Трудно е да се живее там.

Колко години още се виждате във футбола?

Мисля, че шест-седем.

Колко от тях ще са в България?

Наистина не знам. Искам да остана колкото е възможно повече. Може би ще говоря с нашия президент, за да го помоля да ми извади български паспорт. Искам да остана тук.

Един от най-големите глобални проблеми във футбола е расизмът. Какво мислите за него?

Ако искате да обиждате расистки мен, не се притеснявайте! Не ми пука! Защото знам кой съм, какъв съм и от къде идвам. Така че не се интересувам от расизма. Но във футбола, в живота всеки трябва да уважава хората. Няма значение цветът на кожата. Аз съм черен, но може би съм много по-добър вътре в себе си от много други. Искам да кажа - просто не бъдете расисти! Бъдете братя, сестри, приятели.

Бил ли сте жертва на расизма?

Лично не. Нито в България, нито в друга държава. Когато съм играл, съм чувал обаче глупости от трибуните.

Какво бихте казали на хората, които ги скандират?

Че няма място на стадиона. Там идват хора, идват деца, които искат да се наслаждават на футбола. Да имат добри моменти. Някои от тези черни футболисти играят в твоя отбор, други – в противниковия. А целта на всички е да се представят добре и да носят радост на феновете. Никой не заслужава да бъде обиждан. Затова твърдя, че тези расисти нямат място на стадиона. 

Следвай ни: