Руският бард Булат Окуджава пееше, че добро име, талант и любов не се купуват. Румяна Нейкова има по много и от трите, а цената на всичко е огромен труд. Олимпийската шампионка по гребане 20 години не е слизала от лодката и засега не смята да го прави. Ето какво я вълнува на днешния 6 април, когато навършва 36.
- Руми, какво правиш в на рождения си ден?
- Пролетно почистване в градината, където цветята се показват едва-едва още. Днес обаче един нарцис разцъфтя.
- Къде ще си на празника?
- Най-вероятно вкъщи. С напредването на възрастта рожденият ден вече не е толкова чакано събитие. Повече се радвам на празниците на децата, които се веселят съвсем различно от едно време. Нямахме детски кътове, аниматори. Спомням си, че мама цял ден правеше сандвичи, а после цяла вечер чистеше.
- Какво си пожелаваш?
- Здраве, защото в последната седмица изкарах тежък синузит. Въпреки антибиотика не можех три дни да стана от леглото и да си отворя очите. Когато се обадих на педиатърката на децата, тя ми каза, че най-доброто лекарство срещу главоболието е да се наспиш хубаво.
- Кога започваш подготовка за новия сезон?
- Във вторник заминаваме на лагер в Пловдив, като всичко ще е насочено към втората Световната купа в Мюнхен през май и към световното в Полша.
- Плаши ли те остаряването?
- Да, но това е нормално. Още не съм почнала да го усещам по тялото си, докато се състезавам, и се надявам скоро да не стане.
- В тази връзка как приемаш Ланс Армстронг, който на 37 пак яхна велосипеда?
- Колоезденето, гребането и ски бягането са функционални спортове, за издръжливост, и колкото по-голяма е възрастта, толкова по-добре за състезателя. Така че няма нищо странно и противоестествено в това, което ми се случи на мен на 35 години, и това, което прави Армстронг.
- Когато роди втория си син, каза, че след Пекин ще мислиш за още едно дете?
- Не, стига толкова.
- Какво те уморява най-много?
- Бездействието, то ме влудява.
- Каниха ли те във “ВИП брадър”?
- Не, и слава Богу. Предполагам, че не са се обръщали към хора, които са знаели, че ще има откажат. Нашият спорт не е такъв, в който два месеца мога да не тренирам.
- А би ли участвала, ако имаше време?
- Труден въпрос. Не одобрявам това да седиш и да пиеш на една маса по цял ден. Бих предпочела нещо да се прави. Бих отишла да работя, ако трябва, два месеца в един дом за деца. За самите участници е потискащо да седят така, при положение, че имат толкова много ангажименти навън. Пари за благотворителност могат да се събират и по друг начин. Би ми било по-интересно да гледам как тези хора се трудят, вместо да се карат кой е измил чиниите. Ако питате мен, който се е хранил, той ще си ги мие. А не едни да обслужват всички, а останалите само да говорят.
- Кое от риалити предаванията най-много ти харесва?
- “Мюзик айдъл”, макар че всеки понеделник гласуваме за Мария Гроздева, защото тя си е спортист. За певците още не сме пращали есемеси, но това ще стане накрая, когато се избира победител.
- А на изборите ще гласуваш ли?
- Да, но още никой нищо не е предложил. Като цяло ще гласувам, защото човек трябва да има мнение за всяко нещо. Сигурно следващите 4 години ще бъдат като предишните 4. Хората, които ни управляват, са едни и същи, наследство, което е старо и рутинирано. Не може с едни и същи политици да има промяна. Надявам се да има нещо различно за нашите деца.
- Какво мислиш за столицата, в която живеем?
- За този боклук сами сме си виновни. Никой не хвърля вместо нас отпадъците от прозорците. Но от общината пък са виновни, че мият улиците само веднъж годишно, а пясъка вятърът го изпраща директно в белите ни дробове. Отдавна казвам, че хората, които живеят на социални помощи, трябва да дават нещо в замяна. Ако всички те работят по един час на ден, София ще светне. Приветствам хората, които в събота и неделя чистят територията около блока. Но пък веднага се появяват такива с кучета, които оцапват всичко. Не че съм срещу животните. Ако ме питаш за дупките, не искам да ги запълват. Оправят ли ги, всеки започва да кара като на магистрала. А когато има дупки, знае, че ще си счупи колата, и го дава по-бавно. На пътя буквално се плаша, защото половината книжки са купени, и тези, които ги притежават, се смятат за най-велики.
- На децата как им се отрази шумотевицата около теб и рекламите на „Данон”?
- Те още са малки, не разбират и сякаш са свикнали с известността ми. Но в училището и детската градина вече са Мистър Данет и Крем карамел.
- Кризата засегна ли семейството ви?
- Криза в България винаги е имало, а тази сега се създава изкуствено от телевизора. Откакто аз боравя с пари, никога не сме излизали от това положение. Не може да получаваш 400-500 лева заплата и да имаш сметка за тока 250 лева. Но българинът винаги знае две и двеста. Колкото до семейството ми, харчим само за най-необходимото, както винаги е било.
- Задълбочава ли се кризата в българския спорт?
- Тя е започнала още през 1988-а и с всяка измината година става все по-зле. Успехите на българските спортисти ме радват много, защото отлично знам в каква мизерия и атмосфера се готвят, с колко лишения. Всичко идва само от желанието на спортистите и треньорите.
- Има ли светлина в тунела?
- Дано само да не е от насрещния влак. За момента тунелът е много мрачен.
- Имаш ли несбъдната мечта?
- Не, но искам да се появят още мечти, които да преследвам с такова желание.
- Как гледаш на олимпийската титла 8 месеца по-късно?
- Като на прекрасен миг, който мина много бързо, а пък съм тренирала толкова много години. Чак сега си давам сметка колко време мина, за да постигна една-едничка цел.
- Какво те кара да продължаваш?
- Не съм нито първият, нито последният олимпийски шампион, който продължава да се състезава. Нормално е спортистът да бъде спортист.
- Свилен ли ти дава сили?
- Нещата са комплексни. Не бих повярвала на никого, който казва, че сам е стигнал до някакъв връх. Всеки един човек е талант, въпросът е да попадне в правилните ръце и да се шлифова като диамантите. Когато извадиш един камък от мината, той няма цена, но ти му придаваш стойност, продавайки го.
- Как би се описала с една дума?
- Амбиция. Никога не съм си мислила, че съм толкова амбициозен човек. Осъзнах го след Пекин, когато си направих равносметка. Досега никога не се бях самоанализирала, но ме провокира свършената работа.
- Как се виждаш след 10 години?
- О, аз не се виждам след 2 месеца, камо ли след толкова години! Може би тогава искам да съм по-улегнала, не толкова забързана и постоянно в напрежение.
- Щастлива ли си?
- Това е относително, но се чувствам наистина добре, когато сме заедно вкъщи и всеки си върши неговата работа. Ето, пак само за работа говоря! (Смее се).
ТАНЯ МАНОВА, ”Телеграф”
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)