БЕЗ МИКРОФОН…С КРУМ САВОВ

21 яну 2009 | 10:30
161
1

Специалният ни гост в рубриката "Без микрофон" е журналистът с марка "Спортен свят". Той е един от най-популярните спортни водещи у нас, а предаването му беше неделен празник за мнозина. Той е краен, рязък и доста самоуверен - качества, с които е спечелил колкото симпатии, толкова и антипатии. Той е вече бивш символ на Нова телевизия, но не е "бивш", когато говорим за спортна журналистика. На тази сцена той продължава да бъде фактор, тъй като зад гърба си има 14 години в Нова телевизия, 2 в БНТ и 5 във вестник "Народен спорт". В края на миналата година той затвори една страница, след като беше махнат от Нова телевизия, но е въпрос на време да отвори следващата в своята професионална кариера. За старите, новите, вечните и любимите неща в живота на Крум Савов четете в обширното му интервю специално за Sportal.bg...

"СПОРТЕН СВЯТ" ЩЕ ГО ИМА НЕЗАВИСИМО В КОЯ ТЕЛЕВИЗИЯ

- След цели 14 години Вие се разделяте с Нова телевизия. С какви чувства си тръгвате от там?

- Известно време задържах информацията от гледна точка първо на това да обмисля какво ми се е случило, второ да подтисна първосигналните реакции и емоции, които не винаги са най-добрият съветник и трето да преценя дали в тази позиция Нова телевизия губи повече или аз. Като тегля чертата раздялата е била наложителна и от взаимна полза, но това е все едно да ти вземат един ученик в седми клас, който си създал и отгледал. Реално погледнато те ми взеха и предаването, и всичко, което съм направил в тази телевизия. Не искам да звучи като самохвалство, а по-скоро като някаква база, на която съм стъпил, за да имам сега претенции и самочувствие на журналист и човек от Нова телевизия, който е създал първото изобщо българско собствено предаване в Нова, първото живо пряко предаване на футбол от Бундеслигата и на тенис от Уимбълдън, първите новини, в които и аз бях част със спорта, първите т.нар. филми, които измислих след мачове на националния отбор или на клубни отбори в чужбина и тн. Първи пуснах зрители в ефир и ред други неща, които няма кой да ми ги вземе. Като капак освен сегашният екип, който сме 7-8 човека, през Нова телевизия и „Спортен свят" са минали поне още 20-тина души и всеки един от тях е достатъчно успял там, където работи и достатъчно научен. Това е в план взаимоотношенията между мен и Нова. В личен план не мога да приема това, че някой, който не е създал нищо, няма някакъв собствен продукт, нещо, с което да е доказал името, позицията, творчеството и амбициите си преценява, че това, което аз съм създал не му пасва. Говорим, когато е българин. Когато е чужденец той е с шаблон и матрицата налага тук тоя пояс да се махне, защото рейтингът не му харесва, там разходите му струват повече, отколкото би могъл да си позволи, там е дал 600 милиона, които иска да си върне бързо, но с тези разходи и проходи нещата не му изглеждат добре и тн. В този смисъл към т.нар. шведи нямам претенции.

- Очаквал ли сте, че нещо такова може да се случи, когато дойде новото ръководство?

- В интерес на истината да. Аз имам свръх развита интуиция и в целия ми съзнателен живот досега сетивата ми са ме водили безпогрешно. И в този случай вътрешно усещах, че нещата не отиват в посоката, в която съм си представял, но може би разчитах на нещо, което обикновено се случва с чужденците в България. Мислех, че с течение на времето те сами ще преценят, ще наблюдават някои неща отстрани, ще добият информация от първа ръка, ще си направят някакъв сравнителен анализ и ще преценят, че следващият им ход ще е в друга посока. Недооцених обаче обстановката и не прецених, че някой ще действа достатъчно бързо, че да няма време за наблюдения.

В НОВА ДОЙДЕ ЕДИН ПРИШЪЛЕЦ, КОЙТО НИЩО НЕ Е НАПРАВИЛ ЗА ТАЗИ ТЕЛЕВИЗИЯ, ЧЕ ДА СЕ ЧУВСТВА СПОКОЕН

- Официалната версия е, че „Спортен свят" не пасва на новата концепция на телевизията. Приемате ли го наистина по този начин или по-скоро като лично отношение?

- Наистина официалната версия е, че Нова ще бъде женски канал - лежерен, безконфликтен и безгръбначен. Според мен обаче един женски канал не може да се прави от мъже в женски дрехи. Първо трябва да застанеш с мъжка позиция дори да правиш женски канал. Второ, сега като прехвърлям някои неща през съзнанието си, си давам сметка, че един час и половина-два на фона на 168 часа седмична продукция в една телевизия не може рязко да смени профила. Може ли с час и половина в неделя ти да изгониш всички жени и да дойдат само мъже? Още повече, че нашето предаване не е строго профилирано само в крайната запалянковска насоченост на аудиторията, а напротив. Има достатъчно различни теми и гости, че да има място и за женска аудитория. Сега като навързвам нещата това е било подходящ повод да се започне поетапната интервенция срещу предаването, мен конкретно и заместника ми, защото аргументите така или иначе не издържаха. Освен това и подходът. В началото беше: „спокойно, всичко е наред". В един момент: „ами предаването май трябва да се свие, промени, динамизира, оптимизира..." или не знам какво зира. После: „няма да е в Нова, а в Диема, защото там е спортът и мъжката аудитория". След това: „ама не знаем кога ще тръгне", после мълчание и накрая: „ами, нашите творчески идеи и разбирания не съвпадат". На човека, с който не ни съвпадат творческите виждания и разбирания обаче не съм му видял творчеството, за да видя къде се разминаваме. Моето е на показ 14 години.

ЗА 14 ГОДИНИ В НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ, 2 В БНТ И 5 ВЪВ ВЕСТНИК НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ НЯКОЙ, КОЙТО ДА КАЖЕ, ЧЕ СЪМ ИЗПИЛ КАФЕ ЗА НЕГОВА СМЕТКА. ПОНЕ ИМЕТО МИ ОСТАНА ЧИСТО!

- За своите 14 години предаването „Спортен свят" остаря, но не се изчерпа. Каква е Вашата рецепта за „дълголетие"?

- Първо аз не си затварям ушите и очите за това, че мненията конкретно за мен и по принцип за предаването са разделени. Няма само положителни оценки и аплодисменти, има и огромна доза агресия, завист, неодобрение и критики, които аз приемам като част от това, че заставайки на ветровито място човек е изложен на такова течение. Пълзящите по земята минават ниско и тях не ги брули вятърът, но на изправените им се случва. От тази гледна точка не твърдя, че предаването е прекрасно, но е факт, че дори и тези, които не ни харесват ни гледат. Аз смятам, че е важно да разглеждаш общественото мнение. Както е казал поетът: „силно да те любят и силно да те мразят", но не да си сив, безцветен и безразличен към околните и те към теб. Затова си позволявал винаги да имам позиция, да я отстоявам и ако впоследствие се окаже грешна да не ми е трудно да си го призная. В този смисъл силната и ясна журналистическа позиция на водещия, който в мое лице има привилегията да не е нито от Левски, нито от ЦСКА е точка едно. Точка две е тази, че за 14 години в Нова телевизия, две в БНТ и още пет във вестник не може да се намери някой, който да каже, че съм изпил кафе за негова сметка. Да не говорим за платени командировки, качване в чартъри с отбори и президенти или пък за опити за подкупи, каквито знам, че има. Както скоро си говорих със Сашо Диков и Жоро Атанасов, поне името ми остана чисто. И третата точка е тази, че аз и екипът ми даваме пълна свобода на изразяване на мнението, стига то да не е породено от лични пристрастия, а да е с някакви аргументи и анализи в посока Левски, ЦСКА, национален отбор, български футбол, чуждестранен и български спорт - „за" и „против". Дори вътре в предаването се получават сблъсъци. Единият колега смята едно, другият друго, зрителят трето, аз четвърто, което дава една полемичност. В същото време не залитаме в крайности да сме прекалено клюкарски, жълти и да слизаме на ниско ниво на простащина и агресия. Не сме и другата крайност - автоцензура и прекалено академичен и изискан стил, при който не смееш да кажеш една по-жаргонна дума или да изразиш по-ясна позиция, за да си удобен на този и на онзи. Смятам, че всичко това съм го постигнал заради свободата, която от самото начало ми е давана в телевизията и заради това, че сме си обичали работата и заедно със зрителите сме създавали този продукт.

- Какво най-много ще Ви липсва от Нова телевизия?

- Точно това, че се чувствах на мястото си. Американците казват: „Where you belong", там, където принадлежиш. Чувствах, че взаимно си принадлежим с телевизията и дори не съм си помислял, че в някой момент ще се окажа отстрани само да гледам. Като оставим емоциите настрана, ще ми липсва съвместната работа с хората, с които съм се чувствал добре и така съм успял да подготвя, че да се разбираме без думи. Случвало ми се е да пристигна десет минути преди предаване, влизам и знам, че всичко ще е подготвено, така както аз бих го подготвил. Това ще ми липсва. Тази сработеност и това самочувствие, че влизам в моите два часа.

- Какво ще стане с екипа Ви в Нова телевизия?

- Както някой беше казал: „Когато имаш ипотека, не си свободен човек". Това е образно казано. За съжаление някой път борбата за оцеляване надделява над професионалните и емоционални аргументи. Дори и някой от екипа да е имал вътрешна нагласа или спонтанна склонност да тръгне след мен веднага, въпреки че аз не отивах никъде в момента, в който си тръгнах, е надделял инстинктът за самосъхранение. Всеки да си запази мястото, което има, възможността за добра заплата, която Нова телевизия дава и някаква изява, която засега дават новините. При липсата на спортно предаване един такъв екип се обезцветява. Ставаме просто едни информатори, четем суховата информация, където място за много творчество, журналистика, коментари и анализи няма. В този смисъл поне засега те избраха медията, което е логично. Все пак втората по сила медия е достатъчно атрактивно и авторитетно място. Не съм пробвал да видя как ще реагират и какво би станало, ако тръгна да правя нещо.

МРАЗЯТ МЕ ПО-ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ, ЗЛОБНИ, АГРЕСИВНИ И ПРОСТАШКИ НАСТРОЕНИ ХОРА СПРЯМО ЖИВОТА ИЗОБЩО

- Какъв журналист беше Крум Савов в началото и какъв е сега? Как се променихте за тези години?

- Може би бях малко по-рязък, по-спонтанен и по-експанзивен. Първо нямаше какво да губя, защото бях в началото на кариерата си и второ бях сам и свободен и отговарях единствено и само за себе си. В ситуация като тази бих реагирал по-крайно и реакциите ми щяха да бъдат по-остри, а не толкова премислени като сега. Може би съм залитал в крайност на някакво свръх самочувствие, което не винаги се е харесвало на околните и е предизвиквало неодобрение или завист. Аз винаги съм подчертавал, че професията ми даде още един повод да имам мъжко самочувствие. Това донякъде ми е помагало в предаванията, но донякъде е провокирало негативни реакции. Напоследък съм се опитвал да подтисна това нещо дори и в името на семейството и децата ми, които определено ме промениха.

- Вие сте от журналистите, при които няма средно положение, когато говорим за симпатии от страна на феновете. Едните Ви харесват, другите не Ви понасят. С какво според Вас сте спечелил симпатиите на едните и съответно антипатиите на другите?

- Като потвърждение на това, което ти казваш, но и като доказателство, че това е субективна оценка спрямо мен е фактът, че аз не съм добре дошъл нито в агитката на „червените", нито в тази на „сините". И на двата стадиона крайните ултраси биха ме разкъсали. Какво означава това? 90 на 100 от журналистите ги обожават на единия стадион и ги мразят на другия. Тоест клубното пристрастие донякъде те прави зависим. Фактът, че крайните запалянковци ме ненавиждат ме кара да се оценявам като обективен. Дано да не обидя някого, но аз съм си дал следната сметка за себе си. Мразят ме по-елементарните, злобни, агресивни и просташки настроени хора спрямо живота изобщо, не само спрямо спорта. Хора комплексари, хора, които не са постигнали нищо в живота си и имат причина нещо в някой да ги дразни. Аз изхождам от себе си. Дълбоко уважавам и не завиждам на хора, които са постигнали успехи в своята област, хора, които се чувстват удовлетворени. За мен те могат да бъдат само стимул, не мога да им завиждам, пък камо ли да ги мразя. Аз знам, че предизвиквам такива реакции. Факт е обаче, че успели, позитивни, възпитани, богати и интелигентни хора, на чието мнение държа не ме мразят. За мен това е важно.

- Затворихте една страница, знаете ли вече каква ще е следващата, която ще отворите?

- Нова телевизия никога не може да бъде напълно затворена страница за мен най-малкото, защото имам прекрасни взаимоотношения с много хора, с които съм работил. Да не говорим, че там идва един пришълец, който нищо не е дал и направил за тази телевизия, че да се чувства спокоен. Това, че някой е добър администратор или добър нагаждач не винаги е най-добрата позиция. Колкото и да им е приятно на чужденците да им пишеш одобрителни имейли и да се съгласяваш с тях, някой път може би е по-добре да им се противопоставиш. Така че не е гаранция, че това е окончателно. Първата реакция на много хора, на чието мнение държа беше: "Спокойно, това е за добро. Това е начин да погледнеш отстрани и да преосмислиш някои неща, да подобриш нещо..." Може би това е повод за мобилизация и ново предизвикателство.

- И все пак не знаете ли какво ще е това ново предизвикателство, нямате ли конкретни предложения?

- Имам, разбира се. Аз си вървя с марката „Спортен свят". Дали така ще се казва или ще има някакво друго име не е толкова важно. Важното е, че там аз се чувствам компетентен, информиран и на ниво. Винаги има какво да се подобри и може би това е моментът за доста по-драстична промяна, която да доразвие някакви качества у мен, хората около мен и да провокира аудиторията. Че ще го има "Спортен свят", ще го има. Как, под каква форма, след колко време и в коя телевизия зависи. Това е като един футболист, който винаги е играл в един отбор. Прекратяват му договора, той се оглежда, съобразява се с класата на отборите, които му предлагат оферти, с финансовите им възможности, с техните амбиции, с възможностите на треньора и така нататък.

НИТО САШО ДИКОВ, НИТО АЗ ЗАСЛУЖАВАМЕ ИЗЯВАТА В КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

- Да разбирам, че изчаквате и обмисляте къде точна ще Ви бъде най-добре?

- Точно така. С кого и как. Тези неща имат значение, защото нашата работа е творческа. Тя изисква еднакъв начин на мислене, гледане в една посока, разбирателство и свобода. Това не е чиновническа работа, просто да седнеш и да си заслужиш заплатата.

- Сашо Диков Ви отправи покана за съвместна работа. Смятате ли да я приемете?

- Изпитвам респект към авторитетите, доказаните хора и професионалистите. Има обаче един много странен факт, а именно, че Сашо Диков 12 години работи в Канал 3. Силни, скандални, крайни, смели и атрактивни журналисти като него не се котират на скъпия медиен пазар, където явно трябват по-удобни и по-безгръбначни в някакви области журналисти. В този смисъл уникално ценя жеста и за мен е изключително важно това, че той ме е поканил. С него бих работил винаги, навсякъде и докрай. Единственото ми препятствие по пътя към тази идея е, че смятам, че нито той, нито аз заслужаваме изявата в кабелна телевизия. Някакъв по-силен проект на по-високо ниво винаги ми е било някаква красива идея, която някой ден може да се реализира. Така че не съм казал "не", просто искам да преценя какво можем да направим заедно и къде.

- Предполагам, че в този момент най-голяма опора Ви дава семейството. Каква е позицията на съпругата Ви в тази ситуация?

- За пореден път осъзнах, че съм срещнал идеалната жена. Тя като външност, чар и поведение е видима за всички останали хора, но как разсъждава, как реагира, каква душевност и нагласа има към мен си го знам само аз и затова й давам една изключителна оценка. Тя е съвършена. Радвам се, че съм я срещнал и се надявам да продължавам да я заслужавам. Двете ни деца пък са прекрасният завършек на тази любов. Те попълват това, което е липсвало във веригата на моя живот. Позитивните емоции в личен план неутрализират какъвто и да е минус на служебния фронт. Ако обърнем нещата и всичко е наред в работата, но вкъщи не си щастлив, професионалните постижения се обезсмислят. Достатъчно дълго съм живял за себе си, време е да поживея за някой друг.

- Как Ви промени това?

- Най-видимият резултат е това, че си сдържах емоциите, когато научих тази вест. Вместо да стана и да реагирам по мой си начин, когато усетя някаква несправедливост - крайно, рязко и спонтанно, аз се сдържах. Исках да преценя дали по някакъв начин няма да навредя на семейството си. Разликата е голяма. На стари години се ожених и продължавах да реагирам твърде спонтанно и агресивно на години, на които човек отдавна би трябвало да е помъдрял. Явно това идва със семейството и децата.

- На всички е известно, че много обичате да играете футбол и тенис. Това ли е начинът Ви да си почивате?

- Това ми е начинът за всичко, което ме зарежда за работа. Зарежда ме с физическа енергия, разтоварвам се от проблемите, дава ми мъжко самочувствие, избива ми агресията и спортната злоба точно, където трябва, поддържа духа и тялото ми млади. Това ми е ежедневната дрога, единствената, неприкосновена територия, която и семейството ми остави, моите два часа спорт на ден. Първо това те кара да си продължаваш неизживяното детство, второ да си даваш сметка какво им е на спортистите и трето да изживяваш своите малки победи. Един успех на корта, един гол в мача, 100 кг в залата са твоите малки ежедневни победи, които те зареждат.

НЕ ЗНАМ ЗАЩО МЕ МРАЗИ СТОИЧКОВ. АКО ПРИЧИНАТА Е ОБЕКТИВНА И АЗ НОСЯ ВИНА СЪМ ГОТОВ ДА СЕ ОБЪРНА И ДА КАЖА: ИЗВИНЯВАЙ, СБЪРКАХ, НЕ ПРЕЦЕНИХ!

БЛИЦ:

- Най-големият Ви гаф?

- Толкова са много, че "Господари на Ефира" могат да си направят три предавания с тях. Най-големият ми гаф не е професионален, такъв, който се е видял в ефир, а една драма с изпускане на рейс, метро и всякакви други превозни средства от Уембли до Хийтроу след мач на националния отбор. Аз и моят оператор изпуснахме автобуса, за да правим интервюта с Боби Робсън и други. После се наложи по заобиколен път да стигнем до аерогарата, сбъркахме влакчето и тръгнахме в грешната посока към Ливърпул. И така след час и половина-два закъснение стигнахме, чакаха само нас, Стоичков само дето не ни обеси и целият национален отбор ми беше сърдит, че закъсняват заради мен.

- Като споменахте Стоичков ще се отклоня за малко от блица, за да Ви попитам за конфликта, който съществува помежду Ви. Къде се корени тази непоносимост между Вас?

- По различни пътища се опитвам да разбера откъде, по каква причина и защо той има толкова негативно отношение и омраза спрямо мен, за да мога, ако причината е реална и обективна и аз нося някаква вина да се обърна и да кажа: "Извинявай, сбърках, не прецених." Не ми пречи да се извиня на когото и да било, в случая на най-известния български футболист и изобщо българин в света. Ако причината е неоправдана или е слух да му обясня, че не е прав и ако е нещо съвсем незначително да го отмина, но поне да знам причината. И до ден днешен не я знам. Чувал съм различни слухове, но аз мога да кажа моята позиция. Когато не беше толкова лесно и престижно да го защитаваш, особено в очите на левскарската аудитория, където го сравняват с Гунди и не го обичат, аз съм заставал и с името, и с позицията си и съм бранил това, че той е най-големият български футболист за всички времена, изключителен, гениален, недостижим, фантастичен, че е българската марка в света. Пътувал съм, знам какво представляваше и какво продължава да бъде в очите на милиарди хора на Планетата. Това обаче не означава, че в момента, в който той започне тотално да се проваля на място, от което зависят неща като класирането на националния отбор и реализирането на едно поколение, аз трябва да замълча. Ако той ми затваряше устата с победи и супер успехи аз щях да съм жалък, ако тръгна да водя война или да му търся кусури, когато той е идеален. Когато той се проваля и ползва отбора за лични цели, след което си подготвя дезертирането за пари в чужбина като треньор и на базата на това има лично отношение и агресия спрямо журналисти, аз съм доволен, че той ме слага в един кюп със Сашо Диков. Аз продължавам да смятам, че сме търсели обективния поглед на нещата. Може би някъде съм го засегнал малко повече и съм вложил малко повече лично отношение в критиките или в оценките си. Аз не го харесвам като личност и като треньор, но се прекланям пред футболиста Стоичков!

- Често ли Ви забъркват в интриги?

- Жълтите медии да. В личен план до скоро се опитваха, но след като вече не хваща дикиш се отказаха и напоследък ми е по-спокойно.

- Кой е най-безумният слух, който сте чувал за себе си?

- Приписвали са ми връзки с всякакви манекенки и миски, с жени, с които дори не съм говорил. Няма лошо, по-добре на хората в устата, отколкото в краката.

- Кой е най-добрият спортен журналист в България?

- Сашо Диков.

- Кой е най-успешният спорт в България?

- Хубаво би било да кажа борба, щанги или художествена гимнастика, но аз смятам, че те са номенклатурни спортове. Затова дори и в анкетите за "Спортист на годината" аз не гласувам за такъв тип спортисти, но пък те са донесли най-много медали. И все пак футболът.

- Има ли личност в световен мащаб, която искате да интервюирате?

- Много съм успял да интервюирам, но и много си остават мечта за мен. Един от тях е Кристиано Роналдо, без да го харесвам.

- Кои са качествата, които ви помагат в работата?

- Чувството за хумор и това, че си мисля, че разбирам от всичко, а не само от спорт.

- А тези, които ви пречат?

- Прекаленото самочувствие.

- За какво мечтаете в професионален план?

- Да стана известен не само в България.

- А в личен?

- Задължително децата ми да постигнат повече от мен.