Слаби нападатели и липсата на лидери провалиха ЦСКА

Преди няколко седмици ЦСКА беше на път като птицата феникс да възкръсне от пепелта и след един от най-кошмарните епизоди в историята
си да прибави 32-а титла в пребогатата си витрина. Отнетият лиценз, забраната за участие в евротурнирите и дори ненавижданият от "червените" фенове Александър Томов щяха да останат само неприятен спомен на фона на радостта от завоюването на поредното шампионско отличие. А две поредни титли ЦСКА няма от далечната 1990 година. Не развали прокобата и сега, сякаш, за да докаже, че в този клуб никой, никога и нищо не е сигурно. Единствено всеотдайната любов на феновете, които за съжаление започват да свикват с болката и униженията, поднасяни им сезон след сезон.

Трудно е да се отговори дали Левски беше по-силен и повече заслужаваше златните медали, но на "сините" не може да се отрече, че когато ножът опре в кокала, намират начин да се вдигнат и да постигнат своето. В ЦСКА правят обратното - аха-аха да грабнат титлата и накрая пак останаха с празни ръце. При Миодраг Йешич загубиха преднина от 7 точки, този път "само" 4. Общото е, че и в двата случая в отбора не се
намериха лидери, които да поведат останалите и да стопират пропадането, преди да е станало късно. Неслучайно след поражението във "вечното дерби" на "Армията" сами не си вярваха, че ще удържат първото място. Слуховете за безпроблемни три точки във Варна бяха само за наивници и Черно море окончателно отказа възпитанците на Любо Пенев от шампионските им амбиции. За капак дойде и шамарът в Ловеч -
вярно, ЦСКА падна само с 0:1, но игра по начин, който напомни за една друга загуба в Града на люляците...

Във футбола цифрите говорят много, особено нулите. ЦСКА претърпя три загуби за четири кръга, а преди това имаше две за две години. Срещу Левски, Черно море и Литекс "червените" не вкараха нито един гол, а единственият им успех срещу отбор от четворката бе онова 2:0 над ловчанлии през есента. Това си остана най-силният мач на тима през целия сезон. Двата гола на Владо Манчев пък показаха кой единствен има качествата и самочувствието да се превърне във водач на отбора. След неговата контузия и тази на Здравко Лазаров ЦСКА съвсем осиротя в атака и това ясно се видя в напечените пролетни двубои. Нито Саидходжа, нито Руи Мигел оправдаха големите очаквания и към днешна дата можем да се запитаме с какво двамата превъзхождат натирените в дубъла Евгени Йорданов и Владислав Златинов, например. Муши вкара 7 гола, но почти всички бяха срещу по-непретенциозни съперници. Само попадението за 1:0 над Черноморец в Бургас може да се брои за решително. Бившият таран на Ботев беше колеблив точно в мачовете, които решиха изхода на борбата за титлата. За Руи Мигел оценката е още по-ниска. Португалецът просто не става за ЦСКА. Бързината му не носи никакви дивиденти на отбора, тъй като дошлият от Локо (Мездра) нападател не я използва рационално. Той създава впечатлението, че постоянно търси топката и пресира противнците, но в момента, когато се добере до кълбото, се паникьосва и почти винаги взима грешното решение. Уникалните му пропуски от чисти положения са сравними само с тези на Христо Йовов, но за феновете това едва ли е утеха.

Любо Пенев също носи своята отговорност за провала, защото второто място за ЦСКА не може да се определи по друг начин, било то и при обстоятелствата от последната година. 10-те поредни победи дадоха измамна увереност на едва прохождащия в професията специалист и той допусна доста грешки. Любо късно се усети, че Машадо е най-слабият елемент в титулярната единайсеторка, необяснимо пренебрегаше доказан футболист като Здравко Лазаров и не постигна нищо с временното отлъчване на Йордан Тодоров. Легендарният нападател бързо забрави обещанията да не коментира съдийството и след всяко от пораженията на "червените" стоварваше главната вина върху реферите. Любо обаче има качества, зареден е с амбиция и не се страхува да рискува. Похвално е, че публиката на ЦСКА стои твърдо зад него, както и собствениците от "Титан". Ако в Борисовата градина наистина са решили да тръгнат по нов път, Пенев трябва да получи пълен картбланш. Ясно е, че това лято бюджетът за селекция ще е силно орязан, но поне от българския пазар "червените" могат да изберат нужните попълнения, които да вдигнат класата на тима за завръщането му в евротурнирите. Схемата на новосформираната Лига Европа дава реален шанс за пробив на отбори от нашата черга и Сектор Г със сигурност не очаква нищо по-малко от влизане в групите на турнира.