Победихме най-силния клуб в света по водна топка, казва Иван Славков в едно от последните си интервюта

Дори след най-скучното заседание на Българския футболен съюз Иван Славков даваше хляб на журналистите с крилати фрази. Говореше много, малко го разбираха. Може би защото чувството му за хумор минаваше за дебелашка шега. Батето беше енциклопедист с аналетичен ум за всякакви теми. За близо три десетилетия на публични изяви обаче бившият шеф на БНТ, БОК и БФС почти не бе питан за любимя си спорт - водната топка. Почетният президент на федерация по ватерполо проговори месеци преди кончината си. Направи го пред доайена на спортната журналистика Асен Минчев за единственото специализирано списание по водни спортове у нас "Плуване & Водна топка".
Славков говори за времето от влюбването си във водната топка и влизането в представителния отбор до сегашното състояние на любимия си спорт.

В колективните спортове (без хокей на лед и футбол) бивша Югославия бе всепризната световна сила, а сърби, хървати и словенци и сега са такива. Когато се каже бразилски футбол, ефектът има същото значение и респект, какъвто има и когато се каже югославска водна топка. Независимо на каква представителност и на какво ниво. И затова югославяните винаги бяха фаворит № 1 на всяко международно състезание, независимо от неговия формат и териториален обхват. Дълголетните им традиции са плод на утвърдена в света водеща школа, а сред най-ярките й клубни представители бе „Партизан" /Белград/, дълго време считан за най-силния клубен отбор в света. С такъв ореол дойдоха неговите ватерполисти през ноември, 1967 г. в София, на 1/4-финалния турнир за Купата на европейските шампиони, на която бяха трикратен носител! Участваха още: „Динамо" /Румъния/, „Кошице" /Чехословакия./, „Аркония" /Полша/ и нашият първенец „Септември". Макар че сега може да прозвучи странно, но турнирът се проведе в 25-метровият басейн на Спортната палата /тогава регламентът го позволяваше/. И мачът „Септември" - „Партизан" завърши с трудна, но изключително ценна българска победа с 6:5 /2:2, 0:1, 0:0 и 4:2/. Това бе най-големият международен успех на родната водна топка през цялата й история, която тогава навърши 35 години! Заедно с „Динамо", трите отбора се класираха за следващия полуфинален етап. Най-висока оценка за този мач от българите имаше Тома Томов, а един от голмайсторите ни бе Иван Славков. Бившият председател на БОК и на БФС, бивш член на МОК и бивш генерален директор на БНТ /тогава БТ/ сега ни е събеседник. В момента Славков е почетен председател на Българската федерация по водна топка.
И друг връх в кариерата си, 6 години преди това, има Иван Славков. Той е национал в сборния ни студентски отбор за първата лятна Универсиада в София през 1961 година. В басейна „Мария Луиза" /тогава „Република"/ видяхме и трите световни сили - Югославия, СССР и Унгария. Най-добрият мач на Славков бе срещу Холандия, в който той отбеляза първия гол за България, въпреки че нашите отстъпиха срещу по-добрата плувна подготовка на холандците с 4:7.

- Иване, какво е чувството след гол срещу такива световни майстори като играчите на "Партизан"?

- Най-напред искам да отдам заслуженото на всички мои съотборници и да си спомня с най-приятелски чувства за Янко Чакалов-Чико, Янаки Рафаилов-Цури, наистина блестящия в този мач Тома Томов, Людмил Хаджисотиров-Бонзо, Симеон Бонев, Кирил Божков, Никола Златев-Колича и треньора Иван Динев. А чувството, след като вкараш гол срещу световнопризнатите сръбски ватерполисти предполагам, че е същото, като след гол на футбол срещу Бразилия. За пояснение на по-младите читатели, националът Людмил Хаджисотиров, каквито бяха и всички от „Септември", в тоталитарна България се казваше само Сотиров. Както скиорът Петър Попангелов-старши бе само Петър Ангелов и както не можеше улиците „Цар Симеон", „Княз Борис І" и други да бъдат такива, а бяха само „Симеон", „Борис"...

- Какво си спомняш за този мач?

- Още от началото започнахме равностойно. Само след втората час сърбите ни поведоха с 3:2, защото ни превъзхождаха със силния демараж в плуването и в единоборствата. В четвъртата част ние се представихме най-добре и вкарахме още 4 гола, като единият бе мой, а получихме само 2 и така бихме с 6:5. Най-важното бе, че всички се обединихме в усилията и желанието си срещу най-добрите да дадем максимума от това, което можем. Получи се.

- Кога дебютира в националния тим?

- В последните години на гимназията, 1957-1958, бях в националния отбор за юноши, но не можах да играя, защото винаги имах намалено поведение в училище. А тогава, освен на треньорите си и на всяко състезание винаги ни искаха, освен редовен медицински преглед, да си показваме и ученическите бележници... В младежкия отбор съм от 1959 г. и после в мъжкия до 1962-1963 г., когато започнах да обръщам повече внимание на следването си.

- Нека да припомним специалността ти?

- Завършил съм " Двигатели с вътрешно горене" в тогавашното МЕИ /сега Технически университет/. Бяхме още в старата сграда, при паметника „Левски". Гордея се, че дипломата ми е подписана от легендарния проф. Брадистилов!

- Какво бе твоето начало във водната топка?

- Едно арменче, Агоп Шеринян, ме заведе през 1955 г. Той бе с година по-голям от мен в нашето училище, ІІІ мъжка гимназия /ХVІІІ СОУ/ на ул. „Пиротска".

- Нека припомним, че това е училище със стари спортни традиции и е единственото с два физкултурни салона, един над друг...

- Наистина, спортът в нашето училище бе на особена почит, но ние нямахме басейн и Агоп ме заведе в басейна на ІІ мъжка гимназия /сега ХХІІ СОУ/.

- Струва си, за него пък да припомним, че е единственият у нас с покрит плувен басейн от преди ІІ-та световна война.

- Заведе ме в басейна, при треньора на юношите на „Септември" Руси Сяров. Той ме видя как плувам и ми каза да започна да тренирам водна топка. И аз започнах.

- Да кажем за най-младите ни читатели, защо този спорт е един от най-мъжките, нищо, че вече го играят и жени?

- Тогава бе най-тежкият спорт, след шосейното колоездене. Оценката не е моя, а на спортната медицина. Защото в онези години нямаше смени по време на игра. И който състав на отбора започне, той трябва да довърши срещата, от 2 части по 10 минути. Това си бе чисто оцеляване, защото, освен за топката, се бориш и за живот, при това в необичайна среда. А срещу себе си имаш човек, съперник, който се бори за същото: и с топката, и с оцеляването! Затова и единоборствата са толкова чести, толкова силови, толкова безкомпромисни. Спомням си типичен случай със Симеон Бонев в „Септември". Бяхме на един турнир в Атина, а срещу отбора от Чехословакия, не помня как се казваше, Симо трябваше да играе със сериозна контузия. Беше си ожулил много надълбоко дясната ръка, от лакатя до китката. Лекарят намаза дългото разранено място с някаква течност, която бързо засъхна и кръвта спря.

- Както правят на колоездачите след падане...

- Точно така. Чехите знаеха това, а и то си се виждаше. На няколко пъти, когато Симо бе с топката, чехите насърчаваха съотборника си, който пазеше Симо, да го хване за контузената ръка, защото много ще го боли...

- А когато, освен чисто спортни, се намесят и други мотиви: национални или политически, става много лошо и изразът „кървав мач" се превръща в ужасна реалност. Като историческия случай с олимпийския финал в Мелбърн'56, Унгария – СССР...

- За жалост, разбира се, но е така.

- Да поговорим и за интелигентния спорт водна топка... Спомням си (а силно искам да се надявам и днес да е така), че в онези години почти нямаше ватерполист без висше образование...

- Изключенията потвърждават правилото. Например в нашия отбор само един или двама души бяха с техникум. Всички останали бяхме висшисти. Това от една страна, а самата игра с топка във вода изисква особена мисловна нагласа. На всеки играч е нужна сложна координация между причинно-следствените връзки и последващите му конкретни действия, съобразно развоя на мача. А, че този спорт е сред най-интелигентните и най-престижните се потвърждава от факта, че той е един от тези, за които на олимпийски игри билетите свършват най-рано. Това са трите основни спорта: Царицата – леката атлетика, плуването и спортната гимнастика, заедно с игрите – баскетбол, волейбол, водна топка. Една от причините за интереса към леката атлетика, например е, че в нея има по десетина финала на ден! Когато и да отидеш на стадиона, все ще уцелиш някой финал.

- От коя водеща школа сме взели най-много теория и практика за нашата водна топка?

- Мисля, че от унгарската школа сме взели много. Отборът на „Септември" с известния треньор Коста Гецов установи близки взаимоотношения с един от най-силните унгарски клубове „Спартакус" и често провеждаше съвместни тренировачни лагери в Будапеща. Голяма чест за нашата водна топка бе поканата през 1963 г. националният ни тим да бъде спарингпартньор на представителния отбор на Югославия, в подготовката му за Олимпийските игри в Токио-1964 г. Тренирахме и играхме контролите в гр. Шибеник /Хърватия/. Много научихме от този лагер с югославяните. Веднага след това участвахме там в традиционно най-големия международен турнир, извън официалните първенства, за купата „Ядран", с най-силните отбори на света. Той започна в Шибеник, продължи в Дубровник и завърши в Сплит. След няколко години, бях вече директор на БТ, когато пренесохме турнира у нас, във Варна и той се провеждаше за купата на БТ. Ценна помощ са ни оказвали и руски треньори: Щелер, Кистяковски, Древал, румънецът Кашпа.

- Добре известно е, че български треньори помагаха основите на силната водна топка в Гърция.

- Началото на контактите ни с Гърция е още по времето на Военната хунта там, 1963-1964 г., когато отношенията между двете страни бяха доста обтегнати. След едно неофициално посещение в Атина на външния министър Иван Башев, започна размразяване на контактите с Гърция. Тогава, освен футбола, нашият отбор по водна топка „Септември" бе първият, който отиде на един международен турнир в Атина, организиран от техния клуб „Етникос". Създадохме много добри взаимоотношения и наши треньори започнаха да работят там. Тогава ние превъзхождахме гръцките ватерполисти и ги побеждавахме почти навсякъде, както и турските. Първите ни треньори в Гърция бяха Руси Сяров, Иван Динев, Александър Шпицер, Иван Ковачев, а в Турция - Пламен Бранков, Васил Томов, Иван Попов.

- Как виждаш сегашното ниво на водната топка у нас?

- То най-ярко може да проличи в международен план, а в последните години такива прояви на нашите ватерполисти не са в изобилие... Преди, първенците ни „Септември", ЦСКА, „Академик" /Сф./, „Локомотив" /Сф./ редовно участваха в европейските клубни турнири. И още, тревожно стеснена е основата на пирамидата в нашата водна топка, а и на целия ни спорт, изобщо. Най-лоши са последствията от големия пробив в ученическия спорт. А не е нужно да се доказва, че без него нито една от водещите световни спортни сили не би постигнала успехите си. Затова няма да е излишно да се припомни един неоспорим факт. Преди години, републиканските средношколски първенства у нас по различните спортове, ако не по-силни, то поне бяха равни по сила на републиканските първенства за юноши и девойки на физкултурните дружества. Там е решението на проблема. Началото на големия спорт трябва да се завърне където му е мястото – в училището, а и във ВУЗ-овете!

dartsnews.bg