Адриано Галиани, чиято любов към Милан е право пропорционална на разбирането му на футбола, го призна без никакъв проблем след края на Барселона – Милан. “Имахме “mucha suerte” (“много късмет” на испански). И това е неоспоримо.
Отборът на Гуардиола заслужаваше трите точки, но не вярваме, че това 2:2 на “Камп Ноу”, взето без Ибрахимович, може да бъде оправдано само и единствено с късмета. Без Ибрахимович, който и в добро (много), и в лошо определя цялата нападателна игра на “росонерите”. Без да забравяме и отсъствието на Робиньо.
За останалото време каталунците, които след втория гол на Милан до края на мача на практика затвориха “росонерите” в наказателното им поле, създадоха по-малко опасности в сравнение със способностите си.
Владението на топката – 69% на 31%, казва много, ала ако си превъртим филма на този мач, Абиати не направи изключителни спасявания. Вратарят наистина извади блестящо две положения на Меси (едното, извънредно важно, при 2:1) и едно на Чави. В другото време нямаше буря пред вратата. Все пак си спомняме три спасителни намеси на Неста, които не се броят за положения, но изглеждат нещо подобно.
Да, говорим за същия футболист, по адрес на когото след едно друго 2:2 – петъчното срещу Лацио, се изсипаха куп съмнения. “Ще бъде ли достатъчно добър пак за най-високото ниво?”, “Някои голове не бихме ги допуснали в времената когато Неста си беше Неста”, “Кога ли ще е на разположение Мексес?”.
Сред отличниците на “Камп Ноу” влиза по право и Тиаго Силва, партньор на Неста. През лятото го поиска самият Гуардиола. Оставаше само Барса и него да вземе. Представете си го в двойка с Пике: двамата най-добри централни защитници в света заедно!
Галиани почувства опасността и го задържа до 2016 година. На Барселона е трудно да кажеш “не”, по-добре да го отклониш бързо от изкушението. Не е ядрена физика. И Тиаго, точно пред искащия го, отговори по типично своя начин – до гола беше добър, а после с могъщество, достойно за самия Дуайт Хауърд, стана разкошен.
Спокойно, не сме забравили за Алешандре Пато. По-добър начин да остави третия си отпечатък в Шампионската лига (другите два гола бяха при 3:2 срещу Реал Мадрид през октомври 2009 г.) трудно можеше да намери. Едва-що всичко започна и той излиза сам срещу вратата, тръгвайки с почти неестествена първа стъпка. Един гол за телевизията.
С неоспоримите паузи, разбира се. След почивката на “Камп Ноу” почти не го видяхме. Пато обаче е способен сам да вкара гол извън всякакви схеми и сферата на предвидимото. Ако това ви се струва малко в днешния футбол...
Якопо Джерна, специален пратеник на “Гадзета дело Спорт” (снимките също са на водещия италиански спортен всекидневник)
на човек, който сякаш играе друг спорт – Лео Меси, и с великолепен пряк свободен удар на Давид Вийя.
гордостта, от волята да се задържиш на най-високото ниво и да не допускаш спадове в представянето си. Римлянинът вече не е футболист за 50 мача на сезон, ала когато е наличен, ще го виждате винаги на терена.
напреднали по този начин? Оставеното впечатление е, че много от европейската участ на тима на Алегри зависи от бразилеца; че ако е в кондиция, е играч от типа и за тези нива.