Серия "А" - същите страсти, но в по-друга обстановка

Ювентус е шампион. Второто място е за Наполи. Милан драматично хвана последния влак за Шампионската лига. За Лига Европа потеглят Фиорентина и Удинезе. Рома и Лацио пък ще решат последния евробилет от Италия с първия римски финал в историята. Палермо, Сиена и Пескара надолу към Серия "Б". Общо взето това е картината след края на сезон 2012/2013 в Серия "А". Зад тези имена и места обаче седят десетки мачове, стечения на обстоятелствата, мъки, радости, сълзи и пр. Нека се опитаме да кажем най-важното.

Времената се менят. Вярвам, че този материал се чете предимно от фенове на италианския футбол. Е, признайте, че Серия "А" продължава да изостава сериозно от другите три големи първенства в Европа. Какво да се прави! Нещата не са като преди. Едва ли и скоро ще станат. Почти ги няма онези големи играчи, които едно време ни приковаваха пред телевизорите. От Марадона, през Ван Бастен и Гулит, до Баджо, Феномена и Шевченко. И още много, много. Няма да ги изброявам всички, защото ще ни отнеме време. Вие обаче си ги знаете, сигурен съм. Днес е различно. Днес звездите са далеч по-малко и от съвсем друга величина. Но страстта я има. Ние, почитателите на италианския футбол, гледахме финтовете на Марадона, Савичевич и Дел Пиеро, слаломите на Уеа и Роналдо, сълзите на Капело на прощалната обиколка на Ван Бастен, шутовете на Батистута и Клинсман, шпагатите на Барези и Малдини, а сега продължаваме да гледаме с интерес и подвизите на новите звезди на калчото - Кавани, Балотели, Ел Шаарави, Йоветич, Ляич, Маркизио, Видал, Ернанеш, Ламела, Хамшик и пр.



Да, стадионите и те застаряха. За Италия'90 бяха лъскави и спретнати, сега повечето са с ронеща се мазилка, стари седалки и избелели стени. На този фон Ювентус се откроява. И през този сезон шампионите бяха с едни гърди пред другите и заради своя нов стадион. Старата госпожа е напълно заслужен шампион. Отборът на Антонио Конте не остави съмнение в превъзходството си над останалите. Юве с повече от половината италиански национален отбор нямаше равен на себе си състав в първенството. Единствената слабост на "зебрите" е непостоянството в атака. Не е случайно, че в топ 20 на класирането на голмайсторите през сезона няма нито един представител на торинския колос. Но пък торинци отново имаха Професора Пирло, който и през този шампионат програмираше акциите на "бяло-черните".



Схемата 3-5-2 на Конте се оказа печеливша през последните две години, макар че уж специалистът щял да гради селекцията си с идеята да я смени за новия сезон. Вероятно с 4-3-3. Как ще се отрази това на Юве предстои да видим. В момента италианският шампион издирва чист централен нападател. Според по-запознатите с испанския футбол договореният вече Фернандо Йоренте едва ли ще се окаже вярното решение за "бианконерите" и вероятно затова от Торино търсят още един реализатор. Голямото предизвикателство пред гранда ще бъде да се докаже в Европа. Тези две купи от Шампионската лига са някак постни на фона на титлите от Италия. И нека сега не изпадаме в детайли, броейки звездичките над емблемата на Юве!



Наполи също заслужи второто място. Кавани водеше умело южняците към среброто и заверения билет за групите на Шампионската лига. Отборът има своя облик, но интересно какво ще стане с него след тръгването на Валтер Мадзари. Самият Кавани също е на път да отлети от "Сан Паоло". А след Матадора? Милан пък смени лицето си преди година и бе обновен в началото на сезона. Това закономерно се отрази на "росонерите". Тук е мястото да се каже, че до голяма степен Силвио Берлускони ще сбърка ако освободи Масимилиано Алегри.



Наставникът от Ливорно бе в трудна ситуация след лятната разпродажба на двамата най-силни футболисти - голмайсторът Ибрахимович и централният защитник Тиаго Силва, и няколко други знакови фигури за клуба. Въпреки това Алегри стабилизира състава и спечели третото място, което не е малък успех на фона на миналогодишните сътресения. Треньорът заслужава кредит на доверие в периода на налагане на нова вълна футболисти с червено-черната фланелка. Вълната с прическите - Балотели, Фараона и Нианг...



Деветото място на Интер е може би второто знаково събитие на сезона на Апенините след титлата на Юве. Началото не предвещаваше такъв провал, но пилците се броят на есен. В случая на пролет. Над 15-те контузени звезди на миланския гранд със сигурност повлияха на представянето на Интер. Спорно е доколко млад и неопитен специалист като Андреа Страмачони може да води клуб от ранга на "нерадзурите" и е интересно дали сега Масимо Морати ще му гласува доверие и за следващата кампания. Кошмарът от тази година обаче трябва бързо да се забрави. Интер има нужда от своеобразно подмладяване, каквото направиха "братовчедите" от Милан преди близо година.



Фиорентина пък си остава симпатичен тим, който се размина за десетина минути с ШЛ. Лошото е, че "виолетовите" почти сигурно няма да задържат звездата си Стеван Йоветич, а това със сигурност ще се отрази на състава за новия сезон. Разбира се, Дела Вале ще има цяло лято на разположение, за да закърпи празнината, за да може след 12 месеца в града на Данте да се радват на класиране за най-престижния европейски клубен турнир. Общо взето същото важи и за Удинезе с тази разлика, че местната звезда Тото Ди Натале няма да ходи никъде, а продължава да мачка и носи точки на "фриуланите". Не че те ще тръгнат да печелят Лига Европа, но все пак класирането за втората по сила надпревара на Стария континент си е признание за клуба от Удине.



Десертът на сезона се падна на Рим. Вечния град ще има своя първи финал. Рома срещу Лацио. "Вълци" срещу "орли". Турнирът за Купата на Италия не е кой знае каква апетитна хапка, но при такъв финал, а и при положение, че си далеч от тройката, си е живо изкушение. Отсега в Италия се говори, че билетите за финала в неделя са продадени и "Олимпико" жадува за своя магнетичен сблъсък. Въпросът е кой кого. Отговорът преди началния съдийски сигнал е: 50:50.

Остава ни към края на лятото да отворим страницата на сезон 2013/2014, калчоманиаци! И всеки по своему да извика "Форца".