Най-добрата ни алпийка Мария Киркова бе избрана за знаменосец на българската делегация на откриването на олимпиадата в Сочи. За 28-годишната софиянка това ще е третата олимпиада и тя сама призна, че единственият подарък, който поискала от Дядо Коледа тази година, бил най-после да пожъне това, което сее вече от доста години.
В интервю за в. "7 дни спорт" Киркова разказва, че се чувства добре преди Игрите, след като в последните години претърпя доста операции. "За мен травмите са минало. Тренирам нормално, без да мисля за болежки. През такива трудности минава всеки състезател и това ме е направило по-силна", споделя тя.
Мария разкрива още, че този път подготовката й е преминала по много различен начин, като е наблегнала на физическите занимания. Освен това тя е била на специален хранителен режим, съобразен с кръвната й група, който изчиства тялото от натрупаните токсини.: "В интерес на истината след проведената подготовка се чувствам доста по-силна в сравнение с други години. С нова марка ски съм и трябваше да направя някои настройки, за да свикна с тях."
А какви са очакванията й за Сочи? "Да съм жива и здрава, нищо не се знае. Никога преди това не съм казвала нещо конкретно по този въпрос. Хората си мислят, че като отидеш на олимпиада и всичко е наред. Но това не е точно така. Аз съм била на зимни игри, видяла съм какво е. Острани съм чувала коментари с пренебрежение: "Гледай ги тия, нашите, какво правят" или "Ей, вие, куфари". Това обаче не е точно така. Никой не се е поставил на наше място - ние ставаме в 5 часа сутринта, караме ски сигурно 1/3 от времето, което другите прекарват на сняг, нямаме личен живот, учим на път. и т.н. Освен това ние се борим с много сериозна конкуренция на игрите, с най-добрите и това, което правим, пак е нещо. Ние сме една малка България, но сме покрили квоти, за да отидем на олимпиада. Няма нужда да споменавам Австрия, Швейцария - с какви условия разполагат, как се готвят в Нова Зеландия, в Чили. Ние обаче сме много благодарни на всичко, което прави нашата федерация, за да ни подсигури. Моето мислене, а съм сигурна, че и на отбора е същото, е, че аз съм в ски спорта не защото искам да отида на олимпиада или да нося якето, а защото това е единственото, с което съм се занимавала и това ме кара да живея. Така че аз на тази олимпиада ще дам всичко от себе си, ще направя каквото мога, а оттам нататък каквото Господ мисли, че аз заслужавам, това ще получа."