Легенда на Левски пред Sportal.bg: За славните „сини“ години, 7-те поредни победи над ЦСКА, тежката участ през 1985 и болката днес (част I)  

25 март 2015 | 08:17
19830
0

Петър Петров никога не е обичал да бъде под светлините на прожекторите и не е търсел медийното внимание - и като футболист през 80-те и 90-те, и днес, близо 20 години след края на активната си кариера. Скромността, демонстрирана и по време на близо двучасовия ни разговор, рязко опонира на богатата му визитка.

Един от най-добрите защитници в историята на Левски, наследил повече от успешно на позицията ляв бек клубния рекордьор по мачове Стефан Аладжов. Трикратен шампион на България (1983/1984; 1984/1985; 1987/1988), носител на Купата през 1984 и трети в класацията "Футболист на България" за 1985 година. С 205 мача в родния елит и 258 мача във всички турнири, които му отреждат достойното 20-то място във вечната клубна ранглиста.

Неизменна част от националния отбор през 80-те, като с екипа на "лъвовете" записва 47 мача, три от които на Световното първенство през 1986 година – срещу Аржентина (0:2), Южна Корея (1:1) и домакина Мексико (0:2).

За славните години в Левски като футболист, титлите, дербитата с ЦСКА, тежката участ на великия "син" отбор от средата на 80-те, Световното първенство в Мексико 1986, годините в Португалия, завръщането в България и болката от "синята" реалност днес, Петър Петров говори специално за Sportal.bg.

Предлагаме ви първата част от крайно интересния и увлекателен разговор!

- Г-н Петров, боли ли Ви от това, което се случва в Левски?

- Как да не ме боли? От 1938 година не сме били толкова зле в класирането. И забележете, тогава то е било крайно, а сега е само временно това седмо място. Може и по-надолу да слезем и да бием този антирекорд. Нормално е да ме боли, като знам какво е било, а виждам какво е сега и накъде отива отборът. Вече забравих от колко години не сме печелили трофей. Да бяха налагали по един юноша последните пет-шест години, сега щяхме да имаме гръбнак от "сини" кадри. Момчета, които знаят какво е Левски и милеят за отбора. А сега какво? Нищо. Нито титла, нито купа, нито юноши. Защото и малкото деца от школата, които стигнат в първия отбор, не получават кой знае колко шанс за изява. Само разхищение и финансов колапс.

- Добре, кой е виновен за положението, в което се намират "сините"?

- Не мога да упреквам футболисти и треньори, защото те са последната дупка на кавала. Това е политика на ръководството в последните години. Даже аз съм склонен да виня не толкова Батков, колкото спортните директори, в частност Георги Иванов в момента. От тях зависи основно политиката на даден клуб. Говоря за селекция, подготовка, визия и стратегия за бъдещото развитие. От собственика се иска само да осигури средства за финансовата стабилност на отбора. Изпълнителите са други. Всички привлечени в състава са били одобрени от спортния директор. А по-слаби футболисти от тези, които бяха привлечени в Левски през последните години, не помня да сме имали.  

- Не смятате ли, че собственикът Тодор Батков използва Даниел Боримиров, Христо Йовов, а сега и Георги Иванов, за да оберат негативите? Те са дълбоко уважавани от феновете и по-трудно биха били критикувани от Сектор "Б"?

- Може и така да се погледне на проблема, разбира се, защото всяко едно решение, взето от спортния директор, най-вероятно е било съгласувано и със собственика. Да не говорим за тези високи заплати, които знайни и незнайни футболисти получават, за прекратените договори и купа платени неустойки. Все пак, след толкова години във футбола, Тодор Батков трябва все пак да се е научил на някои неща.

- Кое тогава е спасението за Левски? Собственик милионер, могъщ спонсор или отбор, изцяло издържан от феновете?

- По-сигурният вариант е да се намери сериозен спонсор, какъвто се предполагаше, че ще бъде "Газпром". За съжаление, това така и няма да стане. Но за да дойде някой с пари, трябва да има резултати. Чужди пари лесно се харчат у нас и хората имат едно наум. Трябват визия, здрава основа, мисъл за бъдещото развитие на клуба. А ние сме аут от шестицата, без трофей, без облик, с половин стадион. Феновете, обикновените хора ще дават, но колко? Трябват едни 8-10 млн. лева на годишна база, за да се подсигури бюджетът на клуба, а при варианта с привържениците няма как да знаеш дали изобщо ще успееш да събереш тази сума.  

- Обаче Берое, Ботев (Пловдив) и Локомотив (София) например, без да афишират високи амбиции, без да пилеят кой знае колко пари, в момента вървят нагоре?

- Така е, но донякъде само, защото в Стара Загора имат стабилен гръб. Надали заплатите са по-високи от тези в Левски, но когато имаш стабилен държавен спонсор, какъвто е "ТЕЦ Марица - Изток", имаш и спокойствие. Плащат се добри пари, няма закъснения и се води много правилна политика по отношение на привлечените чужденци. Копират донякъде собственика на Литекс Гриша Ганчев - свободни агенти с добра визитка, без високи финансови изисквания. Ганчев няма лош трансфер последните години и най-вероятно е единственият, който е на плюс от футбола у нас. Да не забравяме, че говорим за човек, занимавал се с борба. Значи, когато човек се учи и си разбира от работата, обградил се е с хора, които също знаят какво правят, нещата могат да се случат. Нищо от това обаче в Левски не става. Тогава как да върви отборът? Футболистите не получават заплата, а имайте предвид, че те днес са много докачливи на тази тема. Ще изиграят един, два, три мача заради теб, но след това - край. Завеждат дело във ФИФА и са свободни да си търсят нов клуб. Левски страда изключително много от тази порочна практика. Виждате колко футболисти и треньори имат да взимат пари от клуба, как лицензът виси всяка година и се разсрочват плащания след куп уговорки.  

- Кое беше най-силното на вашата генерация, определяна от мнозина като най-великата в историята на Левски?

- Радвам се, че много запалянковци и специалисти поставят нашата генерация на първо място, дори пред тази на Георги Аспарухов. Това ме кара да се чувствам горд. По наше време успяхме от негативен баланс срещу ЦСКА да стигнем до прословутите седем поредни победи…

- …да обаче днес числото седем придоби едно друго измерение и вече не носи тази наслада на "синята" общност?

- Да му мисли Владо Гаджев. Казва, че му е неприятно да е капитанът на най-провалилата се формация в историята на Левски. Но пък прибира по над 10 хил. лева заплата, а ние играехме за дребни пари.

- Но пък биехте ЦСКА наред до онзи черен 19 юни през 1985 година…

- Три години победа след победа над "червените". Взехме всички купи и ако не беше онзи прословут през 1985 година финал за Купата на България, след който ни разбиха отбора, щяхме още дълго време да сме на върха. Аз бях само на 24 години. Много от момчетата също бяха горе-долу на тази възраст. На 28 разрешаваха излизане в чужбина, така че най-малкото от тази гледна точка имахме още живот в Левски. Този закон, разбира се, бе в интерес на отборите. Сега, като връщам лентата назад, осъзнавам, че разполагахме наистина с много добри футболисти. 90 на 100 бяха юноши на клуба, редуваха се силни поколения и се привличаха само много качествени момчета от провинцията. Бяхме, да кажем, 15-16 човека много качествени играчи. Имаше приемственост между по-стари и по-млади. Ядрото, изградено от Жечев, бе с основна заслуга по време на Шпайдела да се превърнем в страхотен отбор. Той само ни нареждаше и всеки знаеше къде и какво трябва да прави. Ако не ни бяха наказали така жестоко…  

- Не е ли всъщност малко преувеличен този прословут бой? Днес всекидневно ставаме свидетели на далеч по-сериозни сблъсъци на терена между футболисти на най-високо ниво.

- Не малко, ами много. Дали е имало предварителна постановка, не знам. Говорили сме си, но няма нищо черно на бяло. Но цялата тази история за две-три бутания пред Сектор "А", не е сериозно. Коце Янчев влезе в краката на Емо Спасов, той стана и го хвана за врата. Дойде Ицо и бутна Емо. Кокала и той се включи и бутна Ицо. Това е. Днес стават къде-къде по-сериозни сблъсъци. Там всичко тръгна от попадението на Георги Славков, лека му пръст. Вкара гол, след като си пое топката с ръка. Очевадно нарушение. Аз бях от едната страна, помощникът - от другата. След като аз видях перфектно ситуацията, съм сигурен, че и той успя. Главният Аспарух Ясенов (Ахмед Яшаров) - не вижда, но помощникът можеше да му сигнализира. Признаха гола и от там мачът се изнерви много. А и ние, след като ги бяхме били седем пъти поред, ги подценихме, излязохме леко разконцентрирани и стана, както се казва, тегав мач. Победиха ни, взеха ни шампионската титла, която спечелихме три дни по-рано, наказаха шестима човека и разбиха отбора. Най-потърпевши бяха Емо Спасов и Пламен Николов, които имаха предварителен договор с Порто, но трансферът им пропадна. А само две години по-късно Порто стана европейски шампион. По-възрастните, които имаха възможност, излязоха в чужбина. А ние през следващия сезон записахме най-слабото класиране по наше време. Де факто, така се случи, че в последния кръг Берое ни победи с 3:2 на "Герена" и стана шампион на България за сметка на Ботев (Пловдив), на когото бе ясно, че ЦСКА ще легне, тъй като "жълто-черните" също бяха "армейски" отбор. Помня, че публиката на "Георги Аспарухов" се радваше и аплодираше Берое за шампионската титла.

- А тези легенди за бой в тунела на път към съблекалните на "Васил Левски"?

- Абсолютни глупости. От първото до последното стъпала, а и до съблекалните имаше стена от полицаи помежду ни. Че се псувахме и обиждахме - ясно, но ти не можеш и да искаш, да докоснеш съперник. А да посегнеш да бутнеш полицай, абсурд. По онова време такова нещо можеше и в Белене да те прати. Никакво съприкосновение помежду ни. Това, което се случи пред Сектор "А" и го има на записи и до днес, бе всичко от тази история. Голям скандал, голям резил за държавата… Но това всичко идваше от Милко Балев, той бе дясната ръка на Тодор Живков. Запален цесекар и отдавна бе набрал на Левски, хората така казваха. А Бай Тошо нищо не разбираше от футбол и все го слушаше.   

- Три години по-късно, във Вечното дерби "на тъмно", гонят Вас и Христо Стоичков…

- Да, и до днес това е единственият червен картон, който съм получавал в кариерата си. Даже на когото и да кажа, като разбере, че са ме изгонили заедно с Ицо, си казва: "Ясно кой е виновен" (смее се). Резултатът бе 1:0 за нас и имаше фаул срещу Коев от страната на Сектор "В'. Съдията, мисля, че бе Боре Александров, не даде фаул и остави играта да продължи. Топката се прехвърли към Сектор "А", където беше Стоичков. Той дясно крило, аз ляв бек. Ицо обаче си пое лошо топката и двамата се засилихме към нея. Публиката е на крака и освирква силно заради неотсъдения фаул. Аз съм ядосан и сигурен, че ще стигна до нея, и в крайна сметка успях да я изчистя. Христо подскочи, но когато се приземяваше, ме настъпи с бутоните по ребрата. Аз съответно реагирах, станах, хванах го за врата и го избутах. Бате Боре дойде и веднага ни изгони. В тунела само чувам, че публиката полудява от радост - Васко Драголов е направил 2:0. Второто полувреме обаче ни изравниха и в крайна сметка мачът завърши наравно 2:2, след като преди това осветлението бе спряло и прекъснало мача за известно време.

- Не е ли твърде неестествено за цяла кариера и толкова участия във Вечното дерби да имате само един червен картон?

- Аз не бях груб защитник, предпочитах да играя умно и да отнема чисто топката. Когато я вземеш по правилата от даден играч, ти му показваш превъзходството си. Никога не съм се славел с бързина, но имах бърза мисъл, четях играта добре и заставах на правилното място. Един срещу един бях много силен. Трудно можеше да ме излъже някой. Просто усещах какво ще направи. Имам и не малко голове за Левски, въпреки че по мое време не беше така модерно, както е днес, да се включваш в атака. Но в един период изпълнявах дузпите в отбора и в крайна сметка имам 21 гола за Левски.

- Закачки със Стоичков днес има ли след червените картони?

- Не, никога. Не сме първи приятели, да кажеш, да се чуваме по телефона или нещо подобно, но поддържаме много добри отношения. Където и когато и да се видим, си говорим. Приемаме с насмешка това, което се случи тогава. Даже наскоро беше при нас в НСА, чете лекции по време на треньорския курс и представи част от методиката, по която работят в Барселона. Проблеми с никого от ЦСКА не съм имал. Случвало се е, когато бях още футболист, да се събираме и излизаме заедно момчета и от Левски, и от ЦСКА.  

- Не смятате ли, че едно време, макар и много по-ожесточено на терена, Вечното дерби изграждаше едно уважение между футболистите на Левски и ЦСКА?

- Вижте, в края на краищата всичко зависи от самия човек. Ние винаги сме било по 4-5 човека от двата отбора в националния. Пак ви казвам, и до ден днешен с всички, с които съм играл, поддържам добри отношения. Където и да се видя със Стойчо, Джеки, Ради, се поздравяваме. Виждате, че помежду им не така стоят нещата. Има  раздор между някои от тях. Джеки, знаете, че от дълго време е на нож със Стойчо. Днес, не съм запознат в детайли как точно стои ситуацията, но съм сигурен, че не е така. Просто в момента времената са други. Сега надделяват не само клубните, но и мениджърските интереси. Те са най-отгоре всъщност. Защото става въпрос за много пари. Мениджърството е доходоносна професия и още от ранна възраст футболистите са подлъгване, както и родителите им също, с много пари и обещания за трансфер в чужбина. От малки им пълнят главата с глупости. Аз съм работил с деца и знам как е. Най-голямата ми цел бе да ги науча да са свестни хора - с етика и морал. Дори и да не станат големи футболисти, да са хора. Нас така ни възпитаваха едно време, така искам и сега. Но като проведа един разговор с родителите за 5 минути и ми става ясно защо е такова нивото на детето. Интелектуалният багаж на родителите е оскъден. Много от тях са тотално незаинтересовани от това, което се случва с децата им в училище или в отбора, разчитат изцяло на треньори и учители, защото те сами не могат да се справят. Основната клетка на обществото е семейството, така ни учеха по комунистическо. А сега то почти не съществува - родителите разделени, децата се лутат ту при единия, ту при другия, ту при бабата и дядото...