Димитър Димитров наруши дългото си мълчание, след като на 18 декември миналата година обяви, че няма да поеме Левски.
Пред обзорното предаване на TV7 Sport7 Херо обясни отново причините за решението си, като този път извади на бял свят и някои премълчавани досега истини. Доста от които са твърде смущаващи – като тази, например, че препоръки за треньорския пост на Левски идват от "едно високопоставено място".
Провокиран от зачестилите напоследък атаки към него от страна на спортния директор на Левски Георги Иванов, Димитров отново посочи самия Гонзо като главен виновник за проваленото му идване на "Герена".
И разказа неща, които досега бяха покрити. Като например, че преди победата на Левски над Лудогорец с 3:2, Гонзо се е обърнал към някои от играчите с: "Дайте да бием следващите няколко мача, защото ще дойде Херо и ще ви изгони всичките".
Ето цялата изповед на Херо:
"За мен няма две истини в този казус. Не може да има втора истина. Но това е въпрос на разсъждаване и на нюанси.
Озадачен съм, че след като минаха близо вече два месеца от онази пресконференция, в която казах моите мотиви, отново се захваща тази тема и се говорят доста неистини, които крайно ме обиждат и засягат.
Всеки човек има достойнство и дори в мръсотията трябва да има граници и морал. А Георги Иванов според мен прекрачи тези граници.
Във всичко мога да бъда упрекван, но точно страхливец не съм. Доказал съм го през годините с поведението и работата си. Едва ли може да е страхливец човек, който е минал през ада на живота. И още ходя по този ужасен път. Но това го оставям на съвестта на Георги – аз лично никога няма да бъда страхливец. Вече нищо не ме изненадва.
Силно е да кажа, че сме контактували и сме се опитвали да работим заедно. Аз и преди казах – нямаше чуваемост между нас. Като подреждам мозайката разбирам, че при Георги има доста голямо разминаване между думи и дела. А и тези обидни квалификации... Най-малко да има уважение към възрастта ми, към това, че му бях треньор. Той имаше принос за успехите тогава – за титлата, победите над ЦСКА. Но той има и друго лице и от това лице толкова много ме заболя. На пресконференцията говорих за принципни различия между нас, за философията на играта, а той използва такива обиди, които малко или много ми натежават.
Бях поканен в края на август, точната дата не мога да кажа. Това стана след три кръга от първенството, след като той освободи Пепе Мурсия. Казах му, че искам да гледам на живо мача с Берое и тогава да говорим и да се изясним. Така и стана – той дойде в Бургас и му казах моето мнение.
Не приемам тезата му, че след като треньорите толкова често се сменят, ръководството ще прави селекцията. Това не го приемам категорично. Не искам да обиждам неговата селекция, но имам резерви към нея. Аз щях да направя нужната селекция в рамките на финансовите възможностите на клуба. И аз щях да нося отговорността. Това е свещено право на всеки един треньор. Да, Левски беше в правото си да откаже това мое искане. Но си стиснахме ръцете и се разбрахме аз да съм треньор, като направя моята селекция.
Дали има списък за селекция или не? Георги Иванов твърди, че няма. За да опровергая една от неистините съм казал, че има такъв списък. Свидетели са Петър Колев, анализаторът Щилян Карастойков и самият Георги Иванов. Бях дал разширен списък. Помолих анализатора да направи нужните дискове, за да ги наблюдават. Дал съм по пет-шест предложения за позиция. Гледал съм изключително много футболисти, да отговарят на моите разбирания и на параметрите в Левски. Като се върнах от Холандия ги помолих да направят нужните дискове. Но не са гледали такива дискове. Петър Колев беше там. Питал съм ги – гледахте ли този, коментирахте ли онзи? Абсолютно нищо не беше направено. Знам кои журналисти пишат, че няма списък – това са близки на Георги, които го защитават като матросовци. Когато исках да разбера какво мисли Георги Иванов, четях определени вестници. Просто нямаше връзка между нас.
Обидих се адски много и заради случая с Амари и Жужу. Не споменах на пресконференцията един нюанс. Нито един от двамата не бях изпратил аз, те бяха там заради мениджъри. Разбрах от един човек от Бургас, че Георги му се обадил да пита за качествата на Амари. Ако има някой да познава Амари и Жужу, това съм аз. Обадих се на моя помощник и му каза – като аз ще ставам треньор, вземете Жужу на моя отговорност. Той щеше да играе не един и два мача, а доста време занапред. Но те взеха Амари, а не Жужу. А сега го освободиха.
И още нещо за селекцията - слушах, че Елис Нину бил наблюдаван дълго време от спортно-техническото ръководство. А аз не знам за него. Значи какво излиза - правят ми селекция зад гърба ми.
Не знам колко е голяма властта на Георги на "Герена", просто аз нямам желание да работя с човек, който е некоректен към мен. Много примери мога да дам за това. Той твърдеше навсякъде, че е изградил прекрасен колектив, страхотен отбор, след мача с Лудогорец каза че съжалява, че не взел отбора от началото... Това ме озадачи, след като е убеден че той е решението на проблемите, да беше останал, щом това е най-доброто за Левски. Дори разбрах, че преди мача с Лудогорец е казал: "Дай да спечелим няколко мача, защото иначе ще дойде Херо и ще ви изгони всичките". Казал го е на част от футболистите.
Да се върна назад - мина мачът с Литекс, предстоеше този с Черно море и той ми каза че трябва да се видим спешно, защото високопоставени личности му казали, че треньорът Хикс трябва да застане на поста треньор на Левски веднага. Да не навлизам в тази тема, кой точно е високопоставеният човек, но не е Тодор Батков.
Той ми каза че старата ни уговорка може и да не бъде спазена, но аз си държах на позицията. И след това Георги не ме е канил на разговор. Аз започнах да работя по селекцията, хвърлих доста труд три-четири месеца. Но дойде един момент, в който усетих, че отношенията ни са доста студени и не бях желан.
После след един мач Георги каза, че Димитър Димитров може и да не дойде, защото клубът не можел да изпълни условията ми. Но не го беше коментирал с мен. Това беше голяма изненада за мен.
И към развръзката - имах среща с Тодор Батков. Изведнъж - обажда ми се Георги и каза че няма да има такава среща. Щели сме да се видим първо с ние двамата заедно с Иво Тонев, а след това всички да отидем при Батков. По-късно Батков ми се обади и каза, че ще има среща и той дойде при мен. Бях в Царско село. Но вече бях взел окончателно решение заради обидното отношение към мен. Три дни стоях там и не знаех какво да правя, свършиха ми лекциите, трябваше да се връщам в Бургас.
Крайното решение взех тогава, една вечер преди пресконференцията. Три дни го чаках да ми се обади Георги. Но не се видяхме. Последната вечер ми казва – трябвало да пътува в Пловдив да носи някакви неща. А после разбрах, че не е бил изобщо в Пловдив. И си казах, че не мога да работя с такъв човек.
Не отидох на срещата, три дни чакам, нищо, идва Батков накрая. Казах му – няма смисъл от друга среща. Няма смисъл да работя с човек, който не ме желае и към когото губя доверие за бъдещата ни работа.
А Батков беше озадачен от един факт – че след мача с Литекс, когато ми беше казано, че трябва да стана веднага треньор, заради препоръката от високо. Той не го знаеше това. Той не беше наясно с това. Много озадачаващо.
Много хора бъркат обичта с отговорността. Какво предпочитате – един човек да обича адски много Левски, но да няма резултати. Или пък идва чужденец, прави отбор, връща публиката на терена. Кой е по-добрият вариант? Аз, като фен, предпочитам втория. За мен е по-важно да поемеш отговорността, а не да говориш колко обичаш Левски. Не искам да спекулирам с тази тема. За мен беше важно да поема отговорността и да си я нося. За мен единствената задача беше да стана шампион, но исках да си нося отговорността. А не да говоря колко обичам Левски.
Искам да кажа истината и за Ботев, защото и там ме упрекват, че съм предпочел парите на Ботев. Ако беше така щях да остана там, а не да напусна. Истината е, че там бях поканен много по-рано, бях водил разговори с Цветан Василев, а и се борех за една друга кауза – да помогна на Черноморец. Василев ми каза, че ако приема офертата, ще помогне на Черноморец и затова се съгласих. Но усетих, че ме гласят да поема поста на Станимир Стоилов. И затова казах на президента Иван Джиджев, че ако Мъри си замине и аз си тръгвам на секундата. За да не остане впечатление, че съм бутнал стола на Мъри. Аз държа на приятелството си. А някои даже казаха, че съм знаел какво ще се случи с КТБ. Да не съм баба Ванга. Напуснах заради определени принципи. Това го направих и като бях главен мениджър на националния отбор. Христо Стоичков като си тръгна за Селта и аз напуснах".