Спомен за поета на терена

Живеем във време, в което футболните национали се снимат в хайдушки одежди, но на терена губят битки и дори не ни радват с добри изпълнения или фина техника. Затова на феновете на най-популярната игра у нас не ни остава друго, освен да се върнем в миналото.

В славните времена, когато спортът не бе машина за пари, се раждаха истински легенди като Александър Василев – Чоко. На 23 юли отбелязваме пет десетилетия от нелепата му смърт. Едва на 30 Чоко ни напуска, след усложнения при рутинна операция на сливиците. Но няма да се фокусираме върху смъртта, а върху живота на обичания капитан на „Славия“.

В актива на Василев има много постижения – той е носител на купата на страната през 1963, 1964 и 1966 година. Вицешампион със Славия сезон 1958/1959 и 1966/1967. С 13 точни попадения става голмайстор на първенството през 1959-а, а в общата му сметка има 104 гола в „А“ група. Заслужилият майстор на спорта повежда „белите“ и към полуфинала в КНК през 1967-а.
Александър Василев се разписва още при дебюта в националния си отбор. На 13 май 1959 България посреща Холандия на стадион „Васил Левски“. Нашите побеждават с 3:2, а Чоко се разписва два пъти във вратата на „лалетата“. Капитанът на Славия е в основата на внушителната победа срещу Югославия през ноември 1996-а. Тогава „лъвовете“ надвиват „плавите“ с 6:1.
За разлика от много нападатели, Чоко не залагаше на агресията и физическата мощ. Легендата на Славия по-скоро изповядваще фин, техничен стил на игра.

Уменията му впечатлиха не само запалянковците у нас, но и в чужбина. През 1963 г. унгарския МТК елиминира „белите“ в турнира за КНК. Въпреки това на реванша Чоко преодоля противниковата защита и асистирайки за гола на Мишев, който откри резултата.
След година Василев записва името си на таблото след пас на Гугалов при успеха с 1:0 над швейцарския Лозанспорт в София. Специалистите на Острова са истински впечатлени от уменията и стила на игра на българина в европейския полуфинал срещу Рейнджърс.

Един от най-впечатляващите моменти в спортната кариера на Александър Василев си остава финала за Купата на България, в който Славия побеждава ЦСКА.
На 10 септември 1966-а „армейците“ излизат срещу Чоко и компания след изтощителни мачове с Левски и малтийския „Слиема Уондърърс“. Червените са уморени и стартират мудно срещата. Василев се възползва от ситуацията, преодолява Димитър Пенев и отбелязва попадение във вратата на Йордан Филипов.

Голът е достатъчен на славистите за крайната победа. Ядосаните футболисти на ЦСКА безпрецедентно отказват да излязат за награждаването. Под заплаха от дисциплинарни наказания деветима „армейци“ излизат на терена, а тържествената церемония се заменя от сухо предаване на купата в ръцете на капитана Чоко.

По-късно поетът с топка Василев е бил на крачка да премине именно в ЦСКА. Изненадващо треньорът на Славия Добромир Ташков взима решение да освободи половината от звездния отбор, стигнал до полуфинал в европейските клубни турнири. Чоко така и не заиграва с червената фланелка, тъй като смъртта го покосява неочаквано. Цяла футболна България е в шок. Футболистът е изпратен от хиляди по улиците, а по време на траурната процесия е имало дори „накацали“ по дърветата запалянковци.
И ако днес Чоко не е между живите, то споменът за финеса, уменията му на терена и скромния характер остават в сърцата на феновете. А кариерата и живота му могат само да служат за пример на съвременните футболисти.