Станислав Манолев: Все още не е ясно дали оставам в ЦСКА

Футболистът на ЦСКА-София и националния ни отбор Станислав Манолев гостува в предаването „Код спорт“ по ТВ+. Той е може би най-универсалният български играч през новия век. Когато вкара гол, България никога не губи. Изпита го дори легендарният италиански вратар Джанлуиджи Буфон. Все още не е ставал шампион, въпреки че игра с успех в България, Холандия, Русия и Англия.

- Станиславе, ЦСКА се възроди с идването на Гриша Ганчев, но битката с Лудогорец беше неравна. Може ли „червения“ отбор реално отново да се превърне в истински претендент за титлата?

- Знаете, че започнахме от „В“ група. В последствие събирахме футболисти, на полусезона се сменяха треньори. Докато се напипат нещата, мина време. Но Гриша Ганчев е човек, който разбира много и милее за футбола. Надявам се догодина да сплотим един много добър отбор и да сме шампиони.

- Вече имаш победа във „Вечното дерби“ срещу Левски. Как преживя мач номер 1 у нас?

- Беше радостно, че победихме с 3:0. Феновете бяха доволни, дадоха ни криле, за да бием с лекота и в останалите срещи.

- Все още не си ставал шампион в България. Планираш ли да вземеш този трофей с ЦСКА или отново гледаш към чужбина?

- Тепърва ще имам разговори с Гриша Ганчев за моето бъдеще – дали ще остана или иска да напусна и да отида в чужбина за още малко. Още нищо не е ясно.

- Едва ли Гриша Ганчев ще се откаже от теб, но трябва да направи оферта, на която не можеш да откажеш.

- Да, то е и до оферта. По принцип ми е спокойно в България, хубаво ми е. Радостно е, че почти всеки мач побеждаваме. Аз съм такъв тип човек, който обича да побеждава и това ме удовлетворява.

- Обикновено играчи с твоята класа у нас имат договори с клауза за освобождаване без претенции от клуба при добра оферта от чужбина. Има ли такова нещо и при теб?

- По принцип имам клауза, но както знаете, съм в добри отношения с Гриша Ганчев. Ако седна да говоря на четири очи с него при добра оферта, няма никакъв проблем да ме пусне, дори и да нямам клауза.

- Нека те върнем към началото. Каква според теб е магията на Благоевград, че дава толкова класни играчи за българския футбол десетилетия наред?

- Когато и аз бях юноша, там имаше много добра школа, много деца и се работеше правилно. Момчетата са повече с характер и по-трудолюбиви.

- Бил си на 9 години, когато България ликува на световното първенство в САЩ с бронзовите медали. Как го празнувахте в Благоевград?

- Имам бегли спомени, че всички бяха излезли по улиците с коли и знамена. Крещяха: „Българи юнаци!“ цяла вечер.

- Тогава на кого искаше да приличаш?

- Христо Стоичков ми беше любимец.

- Има скрита интрига за купата на България. През 2008 година едва ли не ти си я донесъл лично като твой реванш, защото предната година заради нелепо твое нарушение Литекс загуби трофея…

- Няма да забравя този мач. Играхме с Левски в Стара Загора. В продълженията отсъдиха измислена дузпа. Имаше единоборство със Седрик Бардон, съдията посочи бялата точка и те ни победиха с 1:0. Почти два дни не спах след този мач. Беше ми много терсене.

- От Ловеч в ПСВ Айндховен – как научи новината, че те иска холандският гранд?

- Постоянно кореспондирахме със Стойчо Стоилов. Бяхме на лагер в Холандия и почти всеки ден говорехме, защото имаше оферти също от Астън Вила и от Кьолн. Един ден Гриша Ганчев ми звънна и ме пита къде искам да играя и в коя държава. Казах му, а той ми отвърна: „Ще направя всичко най-добро за теб“. След два дни отидох и подписах с ПСВ.

- Какво е да си дебютант в холандски гранд срещу българи и да получиш червен картон?

- Не беше много приятно. Де факто точно една седмица бях там и тренирах с момчетата. Не говорех добре английски, а фламандски – абсурд. Дойдохме в България и треньорът реши, че ще е най-добре да дебютирам на родна земя, за да съм по-спокоен. Пак имаше симулации от мои приятели извън терена и ми дадоха незаслужен червен картон. Ситуацията беше много кофти, защото ми беше първи мач. Стадионът беше почти пълен. Не знам защо хората почти през цялото време ме псуваха и обиждаха.

- Още в първата година бе избран в идеалния тим на холандското първенство. С какво беше по-добър от футболистите в страната, която е известна с толкова много таланти?

- Имах много добър треньор, който за много кратко време ме внедри в нещата. Показах на какво съм способен. Играех със сърце и с всички сили. Направих доста добър сезон, даже най-добрият ми сезон там. Всичко е благодарение на треньора Фред Рутен и на съотборниците ми. Играех с много добри млади футболисти.

- Прекара пет години в ПСВ Айндховен. Кой е най-хубавият ти момент?

- Най-хубавият момент е, когато спечелихме купата на Холандия. Победихме Хераклес убедително с 3:0 във Фейенорд.

- Кой беше най-добрият футболист в отбора по това време?

- Имаше много добри футболисти. Например Ибрахим Афелай, който след това отиде в Барселона. Той е един от най-добрите, с които съм играл. Също Франсиско Хавиер Родригес – национал на Мексико, Джорджиньо Вейналдум, който в момента е в Ливърпул, Кевин Строотман от Рома, Дрис Мертенс от Наполи, също и Мемфис Депай от Манчестър Юнайтед.

- Не получи ли капитанската лента в някой мач?

- Имаше мачове за купата и контролни срещи, в които бях капитан.

- И в ПСВ спечели само купата на страната. Не си ли си помисли, че може да те гони някаква прокоба относно шампионската титла?

- Да, спомням си, че в първия сезон се конкурирахме с отбора на Ники Михайлов. Един кръг преди края разликата беше една точка. Имахме домакински мач срещу Твенте. Трябваше да победим, за да станем шампиони. Поведохме, но изпуснахме доста положения и накрая ни изравниха.

- През 2013 година се събра във Висшата лига с Димитър Бербатов във Фулъм, но игра малко там. Не ти ли допадна футбола в страната?

- Не че не ми допадна. Бях преотстъпен и имаше 11-12 кръга до края, а изиграх 5-6 мача. Когато си преотстъпен е малко трудно. Статутът е различен в сравнение с футболистите с постоянни договори. Фулъм искаше да ми продължи договора, но не се разбраха за условията с ПСВ. На мен ми харесваше Висшата лига.

- Щутгарт и Спортинг (Лисабон) са имали оферти към теб, поне според медиите. Истина ли е интересът към теб от тези клубове?

- За Щутгарт съм 100 % сигурен, че имаше оферта. Пак нещо се разминаха нещата в последния момент.

- Допада ли ти Бундеслигата?

- Да, Бундеслигата е едно от най-силните първенства.

- Следващата ти дестинация бе Русия, където имаш два периода в Кубан и един в Динамо (Москва). Как беше в необятната руска шир?

- Много си приличаме с руснаците – и по първенство, и по манталитет, но те имат много повече пари и купуват много повече класни чужденци. Затова леко им се вдига нивото на футбола, но не е голяма разликата.

- Какъв съперник беше Георги Миланов?

- Най-сладкият (смее се). Приятели сме извън терена, но е още млад и има респект към мен. На терена не съм имал никакви проблеми срещу него.

- Как виждаш „сборная“ на финалите на световното първенство догодина в Русия?

- От миналата година направиха така, че да има 7 или 8 чужденци във всеки един отбор, за да може повече да се разчита на руските футболисти. Надявам се да им вдигне нивото на футбола, но както виждате след като въведоха това правило, вече в Шампионска лига и в Лига Европа малко им куцат нещата. Затова мисля, че трябваше да оставят чужденците, за да се вдига нивото покрай тях и на местните играчи. 

- В националния отбор винаги си бил мярка за класа. Головете ти са при 2:2 с Италия, 1:0 над Армения, 1:1 с Дания и 2:0 над Япония. Първите три от тези мачове са световни квалификации. Получава се така – вкарва ли Манолев, България не губи дори и срещу най-силните. Говорили ли сте го в съблекалнята, знае ли се?

- Аз лично си го знам. Когато вкарам, знам, че хиксът ни е сигурен. А за победа – трябва да вкарам още един. Така е и на клубно ниво. Не помня мач, в който съм вкарал гол и да сме загубили.

- Помниш ли детайли от дебюта си за България?

- Извика ме Пламен Марков. Играхме една контрола с Босна и Херцеговина. Мисля, че водехме 2:1. Атмосферата беше на ниво, 15-20 хиляди фенове на едно малко стадионче. Знаете темпераментния манталитет на балканците. Влязох в игра 5-10 минути преди края. Бях на 21-22 години. В 90-ата минута при 2:1 за нас, взех една топка. Викам си - ще му замахна на един нападател, прибрах си я, обаче той ми я взе, свалих го и получих жълт картон. После малко ми се караха. 

- Какво е чувството да вкараш гол на Джиджи Буфон – очевидно това не се случва често дори на триото Меси-Неймар-Суарес?

- Имам много интересна случка с този гол. В деня на мача брат ми ми звънна по телефона. Постоянно ми даваше наставления какво да правя. Каза ми: „Слушай сега, Буфон няма слаба страна. Единствено може да го изненадаш с някой удар отдалеч.“ След мача пак ми се обади: „Видя ли какво ти казах…“

- Националният отбор най-после победи престижен отбор – 2:0 срещу Холандия. Имаме ли шанс този път не само леко да отлепим ютията, а изобщо да тръгнем нагоре и да си върнем старите позиции?

- Нямаме световни звезди като Роналдо и Меси. Всички играем като едно. Не го ли правим, винаги може да се получат някакви изненади. Срещу Холандия всеки се бори. Превъзхождат ни в някои неща, но ние играхме повече със сърце, с желание, борба и заслужено ги победихме. Вкарахме два бързи гола и ги приспахме. Това е пътят към успеха. Трябва всеки да се раздава не на 100, а на 200 % за националния отбор.

- Гледаш ли на футбола като на забавление?

- Като бях по-млад в Холандия излизах пред такива стадиони и публика… Примерно в Амстердам и във Фейенорд пред 55 хиляди зрители. Първите пет минути ми трепкаше отвътре, имаше тръпка. Сега вече излизам с повече самочувствие и с по-голямо спокойствие.

- Кой е най-добрият ти приятел в българския футбол?

- Имам няколко – Пламен Николов от Черно море, Николай Бодуров, с когото от юноши сме заедно, Илиян Мицански, Петър Занев. Израснали сме заедно от една школа.

- Как си отдъхваш?

- Отскоро станах ловджия и ми е приятно да ходя на лов.

- Няма как да не те попитаме за прогноза за мача ЦСКА – Левски…

- Категорична победа за ЦСКА.

Код Спорт