Да си спомним за идеалиста Александър Христов-Шкубата

Днес се навършват 25 години от смъртта на бившия капитан на Левски Александър Христов-Шкубата. Роден на 31 май 1904-а в София, Шкубата започва с футбола сред малчуганите на "Скобелев", чийто квартален парцел спира до южната страна на едноименния столичен булевард, а от 1919 г. е в Левски.

Висок и снажен, Христов скоро се утвърждава като защитник на "сините", спечелвайки си признанието на непоклатим стълб в отбраната. В състезателната си кариера е един от дълголетниците, шествали с големия "син" отбор през второто и третото десетилетие на века.

Четирикратен столичен първенец в и шампион на страната през 1933 г. Носител в е и на кметската купа "Улпия-Сердика" (1926, 1930, 1931, 1932). В националния тим дебютира през 1924 г. в срещата с Австрия във Виена (0:6), а седмица по-късно играе срещу представителите на Ейре (0:1) на Олимпиадата в Париж.

Носи на гърдите си лъвския герб в седем междудържавни мача, включително през 1931 г. в Букурещ срещу Румъния (2:5). След състезателната дейност е уважаван деец, за известно време и треньор. Умира на 12 март 1992-а като 88-годишен клубен доайен.

В откъс от интервю пред Стефан Нойков Христов споделя: "Ние дадохме всичко от себе си, направихме лични жертви... Подемът в първите години се дължеше изключително на големия ни идеализъм. През лятната ваканция ние, група ученици от Левски, работихме на стара тухларна, за да съберем пари за нашия клуб. От футбола не съм получил нито стотинка, аз съм му давал. Той се отплащаше щедро - даряваше ме с радостта от играта, доставяйки удоволствие и на хората!"

Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски се покланят пред светлата памет на Александър Христов-Шкубата.