Енгибаров: Пътят е един, връщане назад няма! Спартак има бъдеще

Изправи сe пред препятствията и направи нещо, за да ги преодолееш. Скоро ще откриеш, че нямат и половината от силата, които смяташ, че те притежават. Тава кредо, верую е било винаги в арсенала на железния десен бранител от близкото минало Енгибар Енгибаров. Рожба на ДЮШ на Спартак (Варна), някогашният краен защитник, който се славеше с неизчерпаема енергия, непримиримост и непоколебима борбеност в двете фази – защита и нападение, днес се е заел със нова мисия. Мисия, която трябва да предаде на своите подопечни. В богата си спортна кариера той е играл за отборите на Спартак (Варна), Берое, Ботев (Пловдив), Славия, ЦСКА, Черно Море, Беласица (Петрич), Дунав (Русе), както и за германските Бохум и Грюйтер Фюрт. На 29 декември 2017 година бе назначен за треньор на “соколите”. Пред “Меридиан Мач” той отговори на въпросите, сварзани с бъдещето на клуба и новото поприще – треньорската професия.

- Здравейте, г-н Енгибаров, преди всичко поздравления за това, че в този труден момент за Спартак (Варна) поехте отбора. Дебютирахте твърде млад с екипа на варненските “соколи”. Имате и натрупани впечатления от богатата си кариера, защитавали сте екипите на доста отбори в тогавашната “А” група…

- Да, дебютирах твърде млад с екипа на Спартак (Варна) - през далечната 1989 година, като десен краен защитник, моето амплоа на терена. По това време в отбора имаше и смяна поколенията, но пък аз имах честта да се докосна и да играя редом до някои от най – големите имена в нашата клубна история като Живко Господинов, една истинска футболна икона, уникален техник като Стефан Найденов-Доктора, Пламен Казаков, Асен Михайлов, който бе железен като централен бранител и от когото научих доста неща, както и големият вратар Красимир Зафиров. Дори сега Краси Зафиров, който е в Управителния съвет, идва много често при нас и окуражава нашите млади футболисти, дава съвети, а има нужда от това. Всички тези големи футболисти от миналото бяха към края на кариерата си, а аз стартирах и прохождах в големия футбол. Играх за Берое, много силен за времето си отбор, а по това време бяхме и трима варненски футболисти от нашата школа при страрозагорци – аз, Митко Трендафилов и Галин Господинов. Президент беше тогава Атанас Атанасов-Кеби, първият футболен президент след промените през 1989 година. Докато бях и младежки национал, играех под наем за Ботев (Пловдив), а по-късно и закупен в града под тепетата – изключително силен с класни футболисти отбор, играх и финал за Купата на страната. Носех екипите на софийските грандове Славия и ЦСКА…

- Последният отбор в състезателната ви кариера беше Дунав (Русе), а след това отново останахте във футбола, но вече като треньор ….

- Целият ми съзнателен живот и преминал на зеления футболен килим и след края на кариерата си не можех да се представя да се трансформирам в друга професия или да избера друго занимание. Тръпката за нещо, което си правил през годините, остава. Това е нещо, което не може да се обясни – футболът е социален феномен, който променя съдбата, живота ти. Аз не правя изключение от това. Всъщност започнах треньорската си кариера като помощник на Николай Костов в Ботев (Пловдив).

- Сега, когато сте вече треньор, макар и в аматьорския футбол, кое ви се струва по-лесно - да си футболист или треньор, а може би отговорността е споделена?

- Не съм си задавал този въпрос до момента, в който не станах треньор. Да си треньор, е нещо, което осъзнаваш едва когато станеш такъв. Тука трябва да изградиш колектив, да имаш индивидуален подход към всеки, да носиш отговорност за взетите от тебе решения, много е сложно. Трябва време, трябват средства, не става от днес за утре. Трябва да следиш тенденциите в нашия спорт, защото всичко се развива много бързо в съвременния свят.

- В този аспект имате и един любопитен престой в Дубай и ОАЕ. Разкажете ни нещо повече за това.

- Както се казва в Библията: “Неведоми са пътищата господни”. Никога не знаеш какво ще се случи в живота ти освен ако не го провокираш ти самият. Може би и за това е толкова пъстър и разнообразен. Преди време бях на гости у сестра си, която живее в Дубай. Тогава най-популярният отбор беше Ал Насър, а технически директор бе един от най-великите треньори през последните няколко десетилетия Свен Горан Ериксон (2013 година). Като бивш футболист ми предложиха работа в клуба. Работих с юношите до 15 и до 17 години. Това за мен беше уникално преживяване, както и първи досег с истинския професионализъм. В последните години в тази страна се направиха много инвестиции за спорта. Смея да твърдя, че клубният им футбол се разви много през годините и за това помогнаха инвестициите в тази насока. За това допринесоха и треньори като шведа Ериксон, който беше въвел и футболната система ноу-хау (система от правила, практически футболни съвети, свързани с отчети и правилно разпределение на финанси от юношеските формации до представителния тим), по която е работел преди това и като треньор в Манчестър Сити. След това той се насочи към Китай, а аз останах още известно време. Докато бях там, минаха много светила в треньорската професия, както и изявени футболисти, които помагаха за имиджа на футбола в арабската страна. Няма да забравя никога и срещата си с един от вай-големите за всички времена, който и досега е треньор в Арабската Лига - Диего Марадона.

- Нека да поговорим и за вашата мисия, може да се нарече и мисия на спасител. Поехте отбора на Спартак в Трета Лига, когато бяха надвиснали тъмни облаци. Отборът започва да се съживява. Трибуните все повече се пълнят. Как стои въпросът със финансирането на клуба?

- Това е един много деликатен момент за мен като треньор, едно предизвикателство, което поех с надеждата да помогна. През миналата година нещата започнаха да се поизбистрят, при положение че преди това не се знаеше дале ще съществуваме като клуб. Сега нещата са малко по ясни, когато и базите бяха върнати на клуба, но все още има много детайли за отстраняване. В момента имаме строго фиксиран бюджет и не може да го надхвърлим. Тренираме един път дневно без четвъртък и то след 18:00, защото футболистите са аматьори и работят на определени места. Благодарен съм на фирмите Softelectronics и Iphoneplace. За втората ни помогна наш фен, който живее от години в Испания. През зимната пауза до ден днешен много фирми ни помогнаха безвъзмездно. Изключително сме признателни за тези невероятни жестове. Но това са еднократни помощи, което е важно на този етап, за да закрепим бюджета до края на сезона. Искам да кажа нещо много важно. Ние, от треньорското ръководство, макар че сме аматьори, се готвим професионално, правим графици и прилагаме режими, защото трябва да бъдем готови за професионалния футбол. А това е въпрос на време. Ако ме питате мен, аз още от утре бих желал да играем в Първа Лига. Но ние не искаме чрез друг лиценз или по някакъв друг параграф да се възползваме от това. А и за всяко нещо в днешно време трябват финанси. Ще трябва да извървим този футболен път по естествен начин и да се завърнем рано или късно там, където ни е мястото - във висшия ешалон. Надявам се през лятото да имаме вече сериозен спонсор, но и ние трябва да осигурим комфорт за това. Никой в днешно време не хвърля средства на вятъра, а ние трябва с нашата работа коректно да докажем, че в този клуб трябва да се инвестира. Аз като футболист, а и преди това си спомням като малко момче как на Коритото (стадион “Спартак” ) сме огорчавали много фаворити. Ще работим, за да изградим един боеспособен отбор, който да бъде фактор след време, а не да влезем и да бъдем спаринг партньор или боксова круша. Това аз няма да го допусна…

- Каква ще е ролята на ДЮШ от тази гледна точка?

- Имаме няколко много добри треньори, които работят в различни възрастови формации, бивши големи футболисти на клуба като Митко Трендафилов, Димитър Митов, Стефан Дончев. Нашата задача е да подготвим добри, качествени юноши, които да изграждат поне 40% от гръбнака на отбора ни. Тоест, ще инвестираме в наши кадри през следващите години. Така виждам аз нещата. Това е бъдещето ни.

- Сега, когато бяха върнати и базите на клуба – “Локомотив” и “Спартак” с прилежащите обекти, какъв е вашият апел към всички привърженици на тима?

- Искам да благодаря на всички, които ни подкрепят и които не се отказаха от клуба през последното изминало десетилетие, което беше много тежко, а на тези, които са изгубили вяра, искам да докажем, че Спартак има бъдеще. Няма невъзможни мисии. С много хъс, с много желание, с вяра ще постигнем много. И да посрещнем своя 100-годишен юбилей заедно на обновения стадион “Спартак”. Пътят е един, връщане назад няма.

Следвай ни: