Симона Петкова: Мечтая да играя в Реал Мадрид, Ювентус ще стане шампион в Италия

Най-добрата българска футболистка за изминалата година Симона Петкова беше специален гост в предаването "Калчо мания" по Макс спорт 3. Тя говори за възстановяването си, прогреса на женския футбол в световен мащаб и мечтите си свързани с професионалната й реализация. 

- В каква форма сте и колко бързо ще се завърнете на терена? - За момента възстановяването върви доста добре. Надявам се в най-скоро време да се завърна и да започна да правя и аз да правя тренировки на терена с топка и най-вече да се завърна в игра. 

- Да започнем от началото. Как стана всичко с футбола, как се запалихте по този спорт, къде бе искрата? - Искрата е в Габрово, както знаете аз съм родена в централния Балкан на България. За мой късмет, като център на България Габрово прие един турнир за девойки, познавах играта и се бях пуснала на няколко мача с момчетата. Нямаше разделение преди време като играеш. Никъде не пишеше, че момиче не може да играе в училищния отбор и аз така си играх с момчетата и не се отличавах толкова много. Обадиха ми се, че Габрово ще е домакин, попитаха ме дали искам да се включа. Казах – „Разбира се, включвам се“ и точно след първите три мача с девойките на Габрово ме повикаха в националния отбор за девойки до 17 години. Реално моят дебют във футбола на голям терен е за националния отбор за девойки до 17 години. 

- Колко далеч е женският футбол в България от нивото на останалите европейски държави? - Ние сме много назад по простата причина, че не се инвестира в женския футбол. Трудно е да се каже жени, защото жените след 18-годишна възраст трябва да се издържат под някаква форма. А няма как само на желание и на хоби. Ако искаме резултати във футбола ние трябва да го приемем като работа, нещо повече от удоволствие. За момента в България всички момичета трениращи играят със сърце, душа и любов към спорта, което се вижда и се усеща. За разлика от мъжете, бих казала, че при нас нещата са много повече страст и любов към футбола, отколкото да се търсят финансови интереси, да се играе за пари, да се правят трансфери и някой да е станал богат с женския футбол. 

- Да, този въпрос е важен, защото трябва да кажем, че съвсем наскоро Реал Мадрид и Барселона поставиха истински рекорд по посещаемост за женски мач. Виждаме, че в световен мащаб женският футбол не само, че се развива, а се развива със страхотни темпове. Кои са най-силните женски отбори в света в момента и на клубно, и на национално ниво? - Вие дадохте пример, 93 000 на „Камп Ноу“ гледат Реал Мадрид и Барселона. Това е Ел Класко – дерби, както при мъжете, така и при жените. Представяте ли си, 93 000 не казаха „Ние няма да гледаме жени“, а отидоха на стадиона и останаха доволни. Аз имам мои приятелки, които отидоха и казаха, че един час след мача са празнували с Барселона, защото Барселона спечели съответния мач. Така че, ето Испания, въпреки че се изложи на Европейското, те са сила. Първенството им е силно. Говорим за професионален женски футбол, имена като Реал Мадрид, Барселона правят инвестиции. Говорим за заплати, за реклама, за разпознаваемост. Това липсва при нас в България. Просто още женският футбол не е на високо ниво, но ние трябва да направим малки крачки. Не можем да очакваме същите резултати както са в близките европейски държави. Въпросът е за нашето ниво да се даде максимално на момичетата, за да започнем отнякъде, а вече след време те ще си дойдат резултати, публика, фенове и защо не на „Васил Левски“ да гледаме женски мач?! Не виждам каква е разликата, ако ти обичаш спорта и си футболен фен. 

- От тази година и Серия А в Италия е напълно професионална що се отнася до женския футбол. Какви са наблюденията Ви там? - Ето, казваме Италия. Италия ние я приемаме за нещо много по-далечно, много по-високо и по-престижно от България, но ето, че и при тях нещата не се случват. Както казахте юли месец са първите професионални договори т.е. женският футбол става професионален и става професионален само в Серия А т.е. футболистката се води с професионален статут на работа. Ние не сме толкова далеч. Отделно, за момент в Италия, тъй като за първи път се плаща на футболистките, мисля че всички са с изравнени сили. Ако кажем, че Ювентус доминира, както знаете, те са доминант в Италия от дълги години, ето че сега Рома прави стъпка напред. Никой не е очаквал Рома да играе Шампионска лига и даже да мине предварителните кръгове. Очаквам изненада, не вярвам тази година Ювентус да е доминант и да няма никаква борба за титлата. 

- Доста сериозни трансфери направи и мъжкият отбор на Рома. Да поговорим малко и за това, което предстои пред Жозе Моуриньо. Струва ми се, че „вълците“ ще печелят и на мъжко ниво този сезон. - Надявам се. Нека да видим Жозе Моуриньо, все пак с европейското си участие показва, че може да поднесе изненада тази година, въпреки скромния бюджет на Рома. Не можем да сравняваме Рома с най-големите в Италия, но аз пък мисля, че Специалния е на точното място и може да изненада от друго естество. 

- Какви са личните Ви впечатления от Италия? - Аз играх в Емполи, но нещата не се случиха по начина, по който аз си представях. Отделно коронавирусът прекрати моето участие и пребиваване в Италия. След италианския футбол, на сърце ми е Италия, харесва ми езикът, научих го, обичам пица, паста в типично италиански стил. Харесва ми музиката, начинът им на живот ми допада. Ето, вече женският футбол е професионален. С интерес и все по-близо съм до Италия. 

- Колко различен е футболът в Швейцария? По-организирани ли са от италианците, за които се знае, че са леко хаотични? - Да, бих казала, че те са малко по-консервативни. В Швейцария например няма един език. Швейцария е разделена на три части. Имаш френски, немски и италиански, докато в Италия не обичат да говорят друг език. Ако знаеш италиански си добре, ако не знаеш италиански – оправяй се. При тях комуникацията е много важна. В Швейцария футболът е малко по-различен, но и там много се инвестира. Там се знае, че трябва да имаш професионален договор. Не може да отидеш в Швейцария без да имаш професионален договор, докато в Италия беше възможно до юли месец. Сега вече нещата са изравнени, така че с удоволствие ще следим разликите. Но на национално ниво и двете гарнитури бяха се класирали за Европейските финали, което означава, че са доста по-напред от нас.  

- Какви са целите като отбори като Йънг Бойс в женското първенство? - Тази година отборът се цели да е в челните места. Започна силно, има промени в отбора, има много по-големи амбиции, играем на стадиона на мъжете. Докосваме се до атмосферата на официалния стадион, на мъжки стадион. Благодарим на хората, които позволяват, защото като играеш на един стадион с мъжете това е голяма емоция. Може би само като играеш можеш да го разбереш и да усетиш тази тръпка. Правят се малки крачки, които да дадат уважението, емоцията и респекта за жените. 

- Терена на стадиона е с изкуствена настилка. Доколко променя това спецификата от гледна точка на футболиста? - Много е неприятно да играеш на изкуствен терен. Оплакват се Кристиано Роналдо, големите отбори. Има много оплаквания. Аз мога да кажа, че живея в Берн, който е малък град и няма достатъчно база и място, където да тренират всички. Затова е изкуственият терен, защото на този терен играят всички. Ако това е един естествен терен, то къде ще играят отборите? Берн е малък град и не може да си позволи толкова силни отбори, защото поддръжката на терена е от основно значение. Отделно нещо е, че те са общински отбор. Общината определя бюджета и възможностите на клуба. 

- Чувате ли се постоянно и с останалите български футболистки, които играят в чужбина най-вече? - Не сме толкова близки. Когато си в чужбина първо има времева разлика, второ един играе събота, друг в неделя. Гледаме се, следим се, подкрепяме се и бих казала, че вече може да се каже, че в България има износ на футболистки, което значи, че сме талантливи и можем. Аз с удоволствие гледам всички мачове, ако не – на повторения, както и най-добрите моменти от всеки мач. Да, бих казала, че го има този интерес и приятелска връзка. 

- Кои са най-големите Ви приятелки във футбола? - Аз не смея да деля. Като облечеш националната фланелка не трябва да има значение ти откъде идваш или къде играеш на клубно ниво. Нека да не сме пристрастни. За мен най-важното е да се разбираме, да работим заедно. В един състав от 20 жени не може всички да сме най-добри приятелки, то е ясно. Поне в националните отбори и гарнитури съм чула, че има уважението, респекта и вече с излизането на футболистки в чужбина – има интерес, задават се въпроси, правим сравнение, което допринася за една много приятна атмосфера на работа. 

- След като говорим за националния отбор, да кажем, че след няколко дни предстоят важни срещи за отбора. Да кажем малко повече за това. - България ще се изправи срещу Израел, ще гостуваме. Но на 6 септември България ще посрещне Германия. Същата тази Германия, която игра финал на Европейското преди броени дни ще дойде в Пловдив и ще мери сили с България. Това е награда за жените, които тренират футбол в България. Ние не сме с професионален статут, играем съвсем от любов към футбола, не се печелят пари, няма заплати и в същото време утре излизаш и играеш срещу Германия. Какво по-хубаво от това да дойдат хора, ако не заради националния отбор на България, то те да дойдат да видят Германия. Същата Германия, която игра пред 90 000 на „Уембли“ преди няколко дни и загуби финала от Англия. 

- Колко трудно е да се гледа българският национален отбор отстрани? - Да, на мен ще ми е голяма мъка. За първи път съм контузена и ще имам възможността просто да подкрепям отбора от трибуната. Това е спорт, аз достатъчно съм приела нещата насериозно и знам, че без травми не може. Това е контузия, която стана с националния отбор, контузих се в мач срещу Сърбия, което е част и риск от професията. Трудно е, но стискаш зъби и така. 

- Да поговорим малко и за другите Ви интереси, които са свързани с Реал Мадрид. - Да, Реал Мадрид ми е любимият отбор. Бих желала да играя на „Сантяго Бернабеу“, да изляза на „Камп Ноу“, но да нося фланелката на Реал Мадрид. Женският футбол се развива. Ето, преди 4 години Реал Мадрид нямаше отбор, но купиха лиценза на отбор от Първа дивизия в Испания, за да могат да мерят сили вече като име. В България не сме толкова далеч. Нека да кажем, че като чуем имената Реал Мадрид, Барселона, Ювентус, Рома... ами ние в България защо да не чуем няколко български отбора, които да излязат на европейската сцена. Не сме толкова далеч.

 - Коя е най-голямата Ви мечта? - Да играя за Реал Мадрид. 

- Кои ще бъдат новите шампиони в Италия при жените и при мъжете? - Рома при жените и може би Ювентус при мъжете.