Владимир Драганов - бъдещето в школата на Славия
Казвам се Владимир Драганов, на 14 години и съм част от школата на Славия. Тренирам от 7-годишен и не съм се състезавал за друг отбор. Нашите са ме записали, защото ми е най-близо и няма да губя време да ходя до другия край на София. Освен това, школата на Славия дава най-много шанс на български футболисти в бъдеще. Смятам, че тук мога да продължа в следващите 2-3 години и дай Боже да ме качат в мъжкия отбор, а след това да ида в чужбина, ако успея. Според мен един футболист на нашата възраст трябва да дава всичко от себе си на тренировката, да тренира извън нея, да работи върху слабите си страни, да надгражда и да се стреми да бъде най-добрият.
Най-силните ми черти са бързината, дрибъла с топка и техниката. По-слабите ми са ударът с ляв крак – трябва да тренирам повече и да ставам по-добър. Също така фазата ми в защита не е много добра – трябва да се връщам и да помагам на съотборниците ми. Откакто съм в тази школа, аз си подобрих самочувствието, което за мен е много важно, защото за да мога давам всичко от себе си на един мач, трябва да имам самочувствие. Освен това, имам добър отбор, колективът е супер и заради това според мен съм израснал толкова. Ние сме си едни и същи деца от 5-6 години. Приятели сме, разбираме се и не мога да кажа, че има изявени лидери. Целият отбор е един добър колектив. Треньорът ни казва къде са ни грешките, къде трябва да се подобряваме и винаги трябва да се вслушваме в неговите съвети, за да може да успеем един ден. Аз категорично съм се насочил към това да стана професионален футболист и мога да кажа на всички, че ако в тях има колебания, по-добре да спрат и да не си губят времето.
Любим играч в мъжкия тим на Славия ми е Радослав Кирилов. Той играе на моята позиция и за мен е най-добрият в състава на „белите“. Един ден искам да стана като него, дори по-добър. В световен мащаб подкрепям Пари Сен Жермен, там е и любимият ми футболист Неймар и дай Боже един ден да стигна неговото ниво и да съм част от този голям клуб. Относно Мбапе се радвам, че остана, защото смятам, че ако смени отбора, ще се провали. Там вече е изграден като футболист и звезда. За мен е много хубаво, че остана и смятам, че ще донесе още титли на ПСЖ.
Всички отбори в Елитната са много добри. Дори най-слабите се представят на ниво. Все пак мога да кажа, че най-добрите са Лудогорец, Левски и ЦСКА – София. Те са и пред нас в класирането. Според мен грешката ни беше, че именно срещу тях се изправяхме с прекалено голям респект. Това е причината да заемаме мястото, на което сме в момента. Не успяхме да дадем всичко от себе си срещу Лудогорец и Левски и затова не спечелихме двубоите. Мисля, че другите отбори трябва да излизат с респект срещу нас, дори накрая на сезона у дома победихме ЦСКА – София. Това ни даде доза самочувствие и в момента играем футбола, който можем и затова побеждаваме, Сезонът беше много добър, израснахме, направихме победи и загуби, но това не трябва да ни влияе. Не са важни толкова резултатите, важното е да се развиваме като футболисти и хора.
В свободното ми време излизам с приятели, но за мен е важно освен тренировките тук, да провеждаме и индивидуални такива. Да се грижим за себе си и да се държим като истински професионалисти. Да имаме от 8 до 10 часа сън всеки ден например. Освен това учението също е важно. Засега успявам да съчетавам двете неща, аз уча в Немската гимназия. Трудно е, но се справям. Пожелавам си след 2-3 години да ми дадат шанс в мъжкия отбор. Да дам всичко от себе си, да ме харесат и да отида в чужбина.