Мартин Луков пред Sportal.bg: Животът ми не е приказка

В най-искреното си интервю до този момент вратарят на националния отбор и Локомотив (Пловдив) Мартин Луков, вдигна завесата на личния си живот пред Sportal.bg. Най-добрият страж за изминалата година се показа в една различна светлина, далеч от лъскавата страна на футбола и за първи път говори за очарователната си половинка Илиана, изпълнените цели и останалите мечти. Върнахме го към трудните моменти в кариерата му, които за малко да го извадят от футболните терени и го накарахме да излезе от зоната си на комфорт, за да разберем какви са тайните му кулинарни умения. Бързо обаче се върнахме към любимия спорт, за да обсъдим и темата национален отбор и какво се случва зад кулисите там.

- Защо решихте да бъдете вратар?- Когато бях малък играех като централен защитник, но в детските години не обичах много да тичам и реших, че ще ми бъде по-лесно да бъда вратар. Впоследствие се оказа, че не е чак толкова лесно, но се радвам, че намерих себе си на този пост.

- Ако имате възможност да се върнете назад ще промените ли нещо?- Не бих променил поста си. Обичам си го. Това е моето място на терена и се чувствам много добре.

- Като какъв полеви играч се виждате в момента?

- Представям си, че бих бил халф. Имам тънък пас (смее се).

- Казват, че вратарите притежават особена лудост...- Със сигурност трябва да си малко луд, иначе нещата не се получават толкова лесно.

- В какво се изразява тази лудост?- В емоции, да не си страхлив, да не се притесняваш за здравето си, да си смел.

- В този ред на мисли, от какво се страхувате в живота?

- От предизвикателства не ме е страх никога. Страх ме е от нормалните неща, от които трябва да се страхува един човек, това е загуба на близките хора. Няма по-страшно от това.

- Кое е най-голямото предизвикателство в живота Ви?- Да си хвана гадже македонка (смее се). Това наистина е голямо предизвикателство в моя живот, но пък много си заслужава.

- За първи път споменавате приятелката си Илиана. Какъв човек е тя?

- Човекът до мен е страхотен. Мога да разчитам за всичко на нея. Подкрепя ме страшно много. Тя просто ме прави по-добър човек.

- Как Ви промени?- Чувствам се по-улегнал. Със сигурност се чувствам по-добре откакто съм с нея.

- Защо играете с №71?- Когато дойдох в Локомотив (Пловдив) типичните номера за вратари – 1 и 12 бяха заети и трябваше да избирам някакъв голям номер. Просто ми хареса числото 71. Нямам сантимент.

- Бихте ли го сменил?- Ако имам възможност не бих го сменил до края на кариерата ми, защото постигнах доста успехи с този номер на гърба си. Мисля, че това е моят номер.

- Отстрани животът Ви изглежда като приказка – имате добра кариера, красива жена до себе си. Какво обаче се крие зад тази красива фасада?- Със сигурност отстрани може да изглежда по един начин, но реалността е съвсем друга. Животът ми не е приказка. Не мога да се оплача, но зад всичко това стоят страшно много труд, усилия, нерви и контузии. Специално в спорта има болки, които преживяваме и хората не знаят. Те виждат само това, което представяш пред тях като игра. Мисля, че дори на най-големите футболисти животът им не е такава песен, каквато изглежда. Със сигурност има страшно много неща, които хората не знаят.

- Стига ли Ви времето за близките Ви?

- Вече живеем в един свят на технологии, в който чрез социалните мрежи и приложенията на телефоните имаме възможност да виждаме близките си. Аз не съм родом от Пловдив, а сега живея там. Освен моята приятелка, която е с мен, близките ми са далеч. Гледам, когато имам време да се прибирам за една вечеря, защото много държа на семейството. Когато има удобен момент гледам да съм близо до тях и да се видим на живо.

- Какво винаги има за вечеря, когато се прибирате в дома си в София?- Вкъщи винаги има спагети. Останало ми е така от футбола. По лагерите винаги има паста, вкъщи също.

- А Вие можете ли да готвите?- Ооо, мога, когато ми дойде музата (смее се). Ако насила някой ми каже да направя нещо за ядене и не искам, няма да се получи вкусно.

- Какво готвите най-добре?- Пилешко месо. Имам си тайни съставки, с които правя марината и го овкусявам. Става наистина страхотно.

- Няма да ни ги издадете нали?

- Не, разбира се. Балканът пази своите тайни (смее се).

- Отнесохме се. Да се върнем на тема футбол. Какво Ви дава сили да продължавате в тежките моменти?- Близките хора. Когато преживяваш тежък момент, те са тези, които ти дават кураж, които винаги са зад теб. Това са най-близките ми приятели, приятелката ми, моето и нейното семейство.

- Имал ли сте момент, в който сте искал да се откажете от футбола?- Такива мисли се прокрадваха в мен, когато получих тежката си контузия през сезон 2016/2017. Тогава скъсах кръстни връзки. В този момент бях футболист на Дунав (Русе). Когато мина операцията и трябваше да прохождам наново ми беше доста тежко. Не съм си казвал точно, че искам да спра, но се чудех заслужава ли си да имаш такива болки, до вчера да си тичал, играл и тренирал, а в следващия момент да трябва да се научиш отново да ходиш. Просто се чудех дали ще успея да се преборя и да се върна по-силен, защото наистина е трудно да прохождаш отново и след това да искаш да надграждаш себе си и да постигаш успехи. В първите няколко дни бях на такава вълна, но след това си казах, че нищо не е загубено и е нормално човек понякога да изпада в психични разстройства, когато се случи нещо подобно. Бързо намерих амбицията и се радвам, че успях да преодолея тази контузия и да се върна по-силен.

- Казват, че в тежките ситуации хората разбират кои са истинските им приятели. Това ли беше един от моментите, който преся хората в живота Ви?- Да, имаше хора, когато тогава се загубиха, но имаше и такива, които помогнаха неочаквано. Със сигурност тежките моменти са тези, които правят човек и по-силен и му отварят очите за много неща в живота. За жалост те са неизбежни. Не може да има само хубави. Животът е колело и се върти. Има хубави моменти, след това има мигове на тъга. Въпросът е тъгата и лошите моменти да се преодоляват колкото може по-леко и бързо.

- Колко истински приятели имате?

- Не са много. Познавам и уважавам страшно много хора, но най-близките си знаят кои са, не са кой знае колко много. Знам, че на всеки един от тях мога да вдигна телефона по всяко едно време и да мога да разчитам.

- Когато започнахте да трупате слава върнаха ли се стари „приятели”, които преди това Ви бяха забравили?- Не съм усетил нещо такова. Истинските ми приятели ми показват постоянно, че са до мен, както и аз на тях. Такъв човек съм, че няма как да допусна някой така от нищото да се включи в живота ми без да си го заслужи.

- Какви хора допускате до себе си?- Имам страхотна интуиция за хората и страшно бързо ги преценявам. Хората, които бих допуснал до себе си трябва да бъдат най-вече искрени, истински. Не задкулисни, лъжливи и несериозни. Много мразя несериозни хора. Наистина, защото аз не съм такъв и много мразя някой да подхожда несериозно към мен или към дадена ситуация Просто такъв тип хора ги избягвам. Обичам, когато нещо е казано, точно и ясно да се свърши.

- Казвате ли нещата право в очите?

- Да, когато си заслужава. Има хора, които заслужават, защото знаеш, че ако им го кажеш в очите ще им повлияеш по някакъв начин и те ще го разберат. А на хора, на които и да го кажеш, и да не им го кажеш, те няма да променят себе си, просто го спестявам. По-скоро обичам да си казвам каквото ми е на сърце.

- Това пречи ли Ви? Казвате ли какво мислите и чувствате винаги на съотборниците си в Локомотив (Пловдив)?- Гледам да казвам, да. За мен това е нещо, което прави един отбор по-силен. Специално в нашата съблекалня няма място за сърдене. Аз, като вратар постоянно правя забележки на някого, постоянно се карам, но не мисля, че трябва да се сърдят или обиждат. Напротив, това е за наше добро и отборът да върви. Аз също приемам критики за себе си. Това е нормално. Никога не се сърдя, когато някой нещо ми подвикне, особено по-опитните от мен, така че това е нещо нормално във футбола.

- Какво Ви казва капитанът на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев?- С Митко сме доста близки приятели. Обикновено се шегуваме помежду си. Имаме си дразги нонстоп. Той е човекът, с когото наистина можеш да си говориш. Има страхотно чувство за хумор и е много умен. Можеш да проведеш също и сериозен разговор с него, така че много неща си говорим, но като цяло го удряме повече на майтапи.

- Често ли Ви прави забележки?

- В интерес на истината специално на мен, не много.

- Успявал ли е да Ви жегне с думите си?- Може би съм си вземал поуки от негови забележки, но това е част от играта и е нормално.

- А кой е съветът, който винаги ще остане в съзнанието Ви?- Съветите, които съм получавал от треньори, когато съм бил на най-ниско ниво във В Група. Много треньори тогава ми казваха да не се отказвам, защото имам талант. Казваха ми, че преминаването през тежкия период ще отмине, че няма незабелязан талант и хората успяват, когато са постоянни и трудолюбиви. Имаше няколко такива човека около мен тогава, които ми вдъхнаха кураж. Един от тях беше бащата на мой много близък приятел. Става дума за покойния Румен Ненов. Той ми беше треньор и един от хората, които страшно много повлияха на това да повярвам в себе си.

- А натъжавате ли се от лошите неща, които чувате от феновете на футбола?- Не мога да се обидя от някого, който не знае за какво става дума. Но футболът е игра за хората, нормални са коментарите. Те затова са фенове, за да си подкрепят любимите отбори и съответно да не харесват противниците на техните любими отбори. Нещо подобно не може да ме натъжи. Когато бях малко по-млад е имало ситуации, в които съм се чудил защо така ме критикуват, но с течение на времето се научих, че хората, чието мнение трябва да те интересува са треньорите в отбора. Това са единствените хора, които могат да ми повлияят. Не искам да обиждам феновете, но всеки си има мнение и не е професионално да се вслушваш в това какво говорят феновете.

- Националният отбор ли беше най-голямата Ви мечта?- Една от най-големите. Някои от тях ги сбъднах. Винаги съм искал да играя в Първа Лига, да стана Вратар на годината, да спечеля Купата на България, да играя голям финал, какъвто беше например пловдивският. Тези цели са изпълнени.

- Какви са очакванията Ви за работата с новия треньор на националния отбор Ясен Петров?

- Не съм работил с него. Познаваме се на Здравей – Здрасти, както се казва. Като цяло впечатленията ми от него са добри, от престоя му в Левски. Познавам момчета, които са работили с него и чувам добри отзиви. Видяхте в Китай колко много уважават този човек, затова мисля, че неговото поставяне на този пост е положително.

- Какво липсва на националния отбор, за да участва на голям форум?- Много са нещата, но не съм аз човекът, който трябва да определя какво липсва и какво трябва да се променя. Но всички виждаме и е очевадно, че нещо куца.

- Какво е настроението в съблекалнята на националния отбор? Какво се случва зад кулисите?- Всички се уважаваме, нямаме проблеми и има настроение, но със сигурност резултатите тежат. Това е нещо, което доста допринася за минорното настроение понякога и е нормално, когато нямаш резултати да не ти е до нищо.

- Какви са новите Ви цели? Трансфер в чужбина?- Може би това е следващата цел - да опитам късмета си зад граница.

- Близо ли сте до целта си? Носеха се слухове за интерес към Вас от чужди клубове.

- Не бих казал, че съм близо. Нямам конкретен интерес в момента. Надявам се да съм здрав, ще давам всичко от себе си и ако е писано, някой ден и това ще стане.

- Чувствате ли се готов за отбор извън пределите на България?- Има ли момент, в който един футболист от нашето ниво да е напълно готов да замине в чужбина?! Не мисля, че има такъв. По-скоро искам, имам желанието, амбициран съм и може да се каже, че се чувствам готов, че трябва да опитвам нещо ново.

- Ако имате възможност да избирате, къде искате да се реализирате?- В Италия. Там има много добри вратари.

- На кого симпатизирате?- На Джанлуиджи Буфон. Харесвам постоянството, което поддържа и това, че е минимизирал грешките си и не допуска лесни голове. Дори да му вкарат голове почти никога не съм го виждал с някаква детинска грешка.- Но Андрей Гълъбинов му вкара гол.- Аз лично се радвам (смее се). Радвам се, че успя да му вкара, но той си ми остава любимец.

- Получихте приза „Вратар на годината”. Очаквахте ли това признание?- Надявах се. Имам си трето и второ място, надявах се да завоювам и първото. Радвам се, че успях. До последно вярвах, че ще се случи, защото изминалата година беше доста успешна. Отборът изигра една страхотна година и страхотни мачове. Спечелихме още една Купа на България, Суперкупата.

- Очаквахте ли всички тези трофеи?- Когато спечелихме първата Купа, когато започнахме участието си в Лига Европа и първите няколко кръга от новия сезон, просто видях как отборът израстна страшно много за кратко време. Бях убеден, че ще бъдем един от факторите в първенството и всички вярвахме, че можем да постигнем този успех.

- Защо не ви се получи в Европа?- Защото имахме малшанса да срещнем Тотнъм. Убеден съм, че дори те бяха на минути от това да си тръгнат победени от нашия стадион. Сигурен съм, че ако имахме късмет да срещнем по-лек съперник, можеше да направим един хубав пробив още малко поне.

- На този мач ли най-много Ви е яд?

- Със сигурност. Не се забравя такъв двубой. Яд ни е, защото и до ден днешен със съотборниците ми гледаме и коментираме тяхното представяне в Англия и как бият отборите и си казваме, че бяхме на 15-тина минути да поднесем сензация. Но все пак спомените от този мач са положителни, защото ние се представихме повече от достойно срещу такъв отбор, който виждате в момента как се справя в Англия.

- До къде може да стигне Локомотив (Пловдив) този сезон?- За мен амбицията ни трябва да е абсолютно реална и да не си поставяме изключително високи цели, защото после има и разочарование. Трябва да бъдем реалисти. За мен топ 3 е напълно реална и постижима цел.

- Правите най-добрите си мачове срещу ЦСКА-София, защо? - Съдба (смее се).

- Срещу кой отбор Ви е най-трудно?- Мачовете с Лудогорец винаги са трудни, с доста положения.

- А Ботев (Пловдив)?- Не, дербитата се играят с удоволствие. Там зарядът е съвсем друг и тръпнеш в очакване да дойде мачът. Едно такова дерби се играе със сърце и голямо желание, така че трудностите остават на заден план.

- За кой гол съжалявате най-много?- Доста са. Има доста голове, за които ме е яд. Често се сещам за дадени мачове, намирам си грешките и гледам да не ги повтарям.

- Колко често се карате със защитниците?- Всеки ден.

- Кой е най-неприятният за вратарите нападател в Ефбет Лига?- Клаудио Кешеру. Той има много качества. Здрав физически, има усет за гола и трудно пропуска положения.

- Кой е най-щастливият момент в кариерата Ви?- Финалът с Ботев (Пловдив). Тогава беше невероятна еуфория и емоция. Това беше и моята първа Купа на България.

- А най-разочароващият?

- Не се сещам. Аз съм позитивен човек и гледам разочарованията да ги забравям бързо.

- Кой е Мартин Луков извън футбола?- Аз съм си един обикновен човек (смее се). Нищо по-различно от всички други, които ходят на работа и се прибират вкъщи. Нищо особено.

- Какво харесвате най-много в характера си?- Амбицията, че като си поставя цел и я постигам. Доста съм амбициозен. Харесвам това, че имам силно развито 6-то чувство и това, че като реша нещо го правя на всяка цена, каквото и да ми струва.

- Какво обичате да правите извън футбола?- Да гледам футбол (смее се).