-
Sportal.bg
-
БГ Футбол
-
Съдията Цветан Кръстев – талант, какъвто не сме имали от времето на Наско Узунов
Съдията Цветан Кръстев – талант, какъвто не сме имали от времето на Наско Узунов
Цветан Кръстев е откритието на българското съдийство този сезон според Асоциацията на съдиите по футбол у нас. 7 мача се оказаха достатъчни да спечели доверието не само на Съдийската комисия на БФС, но и на специалисти, треньори и футболисти. Затова и никой не се изненада, че именно той получи наряда за финала за Купата на България между Берое и Левски. Справи се отлично и затвърди прекрасните впечатления. А мнозина вече го определят като бъдещия ни международен съдия.Цветан Кръстев е роден на 3 декември 1978 г. във Варна. Още като дете обаче родителите му се местят да живеят в Пловдив и така започва да тренира футбол в Марица, по-късно Сокол (Коматево). Всички му предричат страхотно бъдеще и още на 18 г. се озовава в Литекс. В Ловеч искат младежът, който играе като централен защитник или дефанзивен халф, да натрупа опит и затова го пращат под наем в няколко отбора – Олимпик (Тетевен), Спартак (Вн), Добруджа. Между преотстъпванията записва и доста мачове за Литекс, което е достатъчно за селекционерите на младежкия национален отбор. Изкарва 6 години в Ловеч, след което преминава в Ботев (Пд), а след това и в Родопа (Смолян).В „А“ група изиграва близо 100 мача, но изненадващо, само на 25 години, решава да сложи край на състезателната си кариера. „Прецених, че няма смисъл да продължавам с футбола. Литекс, Ботев, Родопа – това е слизане надолу, а аз винаги съм се стремял да вървя нагоре. Нямаше смисъл, дори по-рано трябваше да се откажа“, спомня си Кръстев. Следват 3-4 години извън футбола, докато един ден не среща Димо Момиров, с когото са съграждани и добри познати. „Цецо, защо не опиташ в съдийството“, предлага бившият международен рефер, който го познава отлично и дори му е свирил мачове. Близо 6 месеца са необходими на Момиров да го убеди, че от него би станал отличен съдия. „Много се двоумях, но в крайна сметка приех предизвикателството. И не съжалявам, защото съдийството наистина ми харесва“, признава Кръстев. За негов късмет през есента на 2008 г. Димо Момиров е избран за председател на Съдийската комисия и младият арбитър усеща неговата подкрепа.Влиза в ранглистата на „Б“ група, представя се отлично и логично стига до елита през 2011 г., когато начело на съдиите е Костадин Костадинов. Дебютира в „А“ група на 3 септември същата година на мача Черноморец – Видима-Раковски (4:0) и с уверени стъпки се запътва към елита на българското съдийство. „Не обичам да си поставям цели. Тренирам здраво, всеки ден и се надявам да се наложа в „А“ група“, лаконичен е Кръстев, който миналия декември бе сред тримата номинирани за най-проспериращ съдия за 2012 г. Цветан Кръстев отдава голямо значение и на работата си в маркетинга и туризма. И въпреки това му остава свободно време за срещи с приятели, книги и музика. Все още не е женен, но вярва, че един ден ще срещне подходящата жена. ДРУГИТЕ ЗА НЕГО Димо Момиров: Голям мъжкарЦецо е изключително коректен, възпитан и скромен. Честен, независим, не се съобразява с нищо и никого – затова съм сигурен, че никога няма да влезе в уговорка. Вярвам му на 100 процента. Свирил съм му мачове, когато беше футболист, и пазя отлични впечатления. Голям мъжкар беше на терена, и в живота е такъв. Освен това е много интелигентен, слуша сериозна музика, чете много. Още в началото на съдийската му кариера, видях огромния му талант. Никога няма да застана зад човек, който няма качества. Трябваше да влезе година по-рано в листата на „А“ група, но го пренебрегнаха. Сигурен съм, че ще се утвърди не само у нас, но и в Европа.Стефан Орманджиев: Безспорен талант Цветан Кръстев е талант, какъвто българското съдийство не е имало от времето на Атанас Узунов. И като стил на ръководене ми напомня на Наско. Има всички качества да стане топрефер. Сигурен съм, че Никола Джугански, Коце Костадинов и най-вече Боби Михайлов са видяли в него това, което аз съм видял, за да може още от следващата година да имаме нов международен съдия. Колкото по-бързо му се даде път и се информира УЕФА за неговото съществуване, толкова по-добре за българското съдийство. Това, че е бил футболист му помага да разпознава без проблеми нарушенията, да усеща движението на играта. Няма никакви проблеми и с дисциплинарния контрол. Не го познавам като човек, но ако характерът и манталитетът му се припокриват с качествата му на съдия, ще стане рефер от европейска класа.