Палил по 40 цигари на мач. Хвърлял ги недопушени и веднага бъркал за нова. Дипломиран химик. Винаги елегантен край тъчлинията и със строг поглед. Винаги словоохотлив. Винаги със специфична теза в главата си. През 1978 г. става един от любимците на аржентинския народ. Неговият отбор печели световната купа и докарва до делириум почитателите на "албиселесте". Името му е Сесар Луис Меноти. Треньорската му кариера започва в края на 60-те години, когато влиза като асистент в щаба на своя бивш колега в нападението на Росарио Сентрал Мигел Хуарес - Ел Хитано. През 1970 г. двамата отиват в командировка в Мексико, където гледат на живо срещи от световното първенство. Това са знакови дни за Меноти, защото видяното ще окаже влияние върху философията му за футбола. Бившият аржентински национал е впечатлен от изявите на Бразилия. Съзнанието на Кльощавия, както го наричат в родината му, е завладяно от магията на Пеле, Жаирзиньо, Тостао, Жерсон и останалите бразилски виртуози. Всъщност Меноти и Пеле са приятели, тъй като са се засекли в Сантос през 1968 г. "По онова време в Аржентина бе модерно да се играе с плътно персонално покритие. Всички се стремяхме да играем тактически като италианския Интер. След световното в Мексико обаче възприех бразилската идея за футбол. Когато започнах да водя Уракан, наложих идеите си. Трябва да има атакуваща игра, да има спектакъл. Голът трябва да бъде пас към мрежата", споделя по-късно Кльощавия.Странно е, но в края на 60-те и началото на 70-те години аржентинският национален тим е пълна скръб на фона на аржентинските успехи на клубно ниво - между 1967 и 1975 г. Расинг, Естудиантес и Индепендиенте печелят общо 8 пъти Копа Либертадорес. "Гаучосите" обаче въобще не се класират за Мексико'70, а на Мондиал'74 записват победа единствено над Хаити. Веднага след фиаското във ФРГ за селекционер е назначен 35-годишният Сесар Луис Меноти. Бившият нападател се заема с трудната задача да подготви "албиселесте" за следващите световни финали. Те ще бъдат по-специални за Аржентина - страната е определена да бъде домакин още през 1966 г. Кльощавия запретва ръкави и започва да обикаля из Европа, търсейки идеи и решения. Посещава Западна Германия, Италия, Испания, гледа на живо и двубоите от Евро'76 в Югославия. Някъде тогава аржентинските грандове Бока Хуниорс и Ривър Плейт обявяват, че няма да пускат своите футболисти в националния отбор. Бурята отминава и с наближаването на световното треньорът определя разширен състав от 25 души. Трима обаче трябва да отпаднат. Сред тях е 17-годишният Диего Армандо Марадона. "През 1978 г. Марадона вече бе забелязан. Попадна в полезрението ми, но не го взех на мондиала. Това беше добре и за нас, и за него", отчита след време Меноти. Какво подобрява Сесар Луис Меноти в тима на Аржентина за четири години? Бързина, колективни действия, точност на техническото изпълнение. "Футболът трябва да се играе и за удоволствие, не само за пари. Играта не трябва да се вкарва в някаква тактическа рамка. Това осакатява творчеството. Основният принцип на играта е свободата. Човек не може да притисне един футболист в някаква схема, която е обсебена само от победата. Това би означавало смърт за спорта. Ако разделим терена на 10 сектора, идеално ще бъде да намерим играчи, които да действат ефикасно във всички сектори. Марадона и Пасарела например могат да действат в три сектора. За мен най-важното във футбола е индивидуалността. Всеки ден тренираме по три часа. Използвам два часа и половина от времето за индивидуална работа", твърди специалистът. Работата му относно физическата издръжливост се отплаща в нажежените продължения на финала с Холандия в Буенос Айрес. След аржентинския триумф Меноти разкрива, че още преди продълженията е бил сигурен в успеха на отбора си, защото е виждал как неговите момчета са далеч по-свежи от "лалетата". Големият шанс за гостите е в последната минута на редовното време, когато Аржентина кръжи над бездната, но топката се спира в гредата. По-късно селекционерът разклаща сам стола си. "Управляващата хунта си спечели лоша слава. Тя използва световното първенство у нас, за да устрои голямо шоу, но не прави нищо за масите. Тя е отговорна за тежкото икономическо положение на Аржентина. Рано или късно народът ще ѝ потърси отговорност", заявява той. Генералите отвръщат моментално: "Меноти да си гледа футбола или ще го сметнем за диверсант". В защита на наставника излиза капитанът Даниел Пасарела: "Ако Меноти бъде сменен заради изказването си, ще си тръгна и аз. Ще си тръгнат и други". Задава се Мондиал'82. Аржентина логично е сред фаворитите. Армията на Цезар обаче е разбита в Испания. Световните шампиони губят от Италия и Бразилия и слизат намусени от сцената. Дълго време след това Кльощавия не спира да говори за действията на "адзурите" спрямо Марадона: "Една германска телевизия ми показа как италианците малтретират Диего на терена. Видях повече от 40 сцени, при които Диего е фаулиран по най-грозен начин. Ритаха го даже, когато лежеше на тревата". След близо 10 години начело на "гаучосите" Меноти се насочва към клубния футбол. Наследникът му Карлос Салвадор Билардо започва да залага преди всичко на гения на Марадона и прагматичния футбол. Затова и Меноти става вечен критик на своя приемник. Занапред двамата с Билардо стават нещо като врагове. През 1983 г. Кльощавия печели начело на Барселона Купата на краля и Суперкупата на Испания. Следват кратки авантюри в Бока, Атлетико Мадрид, Ривър и Пенярол. В началото на 90-те години специалистът е начело на Мексико, което го отвежда в България през лятото на 1992 г. Приятелският мач на "Васил Левски" ще се запомни с пропуснатата от Христо Стоичков дузпа. В средата на втората част Камата е заменен от Илиан Илиев и моментално е залят от множество ругатни от сектор "Б". Звездата на Барса хвърля фланелката си и се прибира в тунела. След срещата пък един български журналист е почти арестуван, защото… е застанал пред съблекалнята на нашите. До края на кариерата си Сесар Меноти така и не намира ново вдъхновение, което да го върне към продължителната и успешна работа, както в периода начело на Аржентина. Вечният пушач обаче остава винаги готов да анализира футболния свят: "Футболът живее преди всичко от своята красота и страст. Победата не е единственото нещо в този спорт, което има смисъл. Играта се основава на вдъхновението. Футболът е културен феномен. Иначе той няма да е нищо друго освен една безсмислена допълнителна консумация, която се поддържа от комерсиални типове. Комерсиализацията се проявява в много обществени сфери, не само във футбола. Публиката все повече деградира в обикновени наблюдатели. Когато мачът започне, не трябва да има нищо друго, освен футбол. Телевизията финансира голямото шоу. Могат да се гледат футболни мачове по всяко време на деня и нощта. Това правилно ли е, питам се аз. Представете си да се предават всеки ден концерти на живо на Пласидо Доминго. Самото събитие ще изгуби напълно своето значение. Понякога не разбирам футбола от новите времена. Знам само, че трябва да се тича много. Ролята на атлетичността е силно завишена, което води до това, че по терена почти няма празни пространства", казва в по-нови времена Кльощавия. Една легенда от една отминала ера. Ерата на поредицата "За вашия албум" и на много други отмрели неща. За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!