Вечеря на свещи с Владо Николов
Ритат ли футбол?
Пробвахме ги и двамата, не стават.
Вярваш ли, че човек е генетично предразположен към определен вид спорт?
Спортът не е само генетика, а както казват американците – mindset. Дали си готов да платиш цената. Защото за спорта си плащаш всеки ден.
Защо след мача с Франция на Европейското каза „аз съм виновен, че загубихме“?
Всъщност не казах аз съм виновен, а – не успяхме да спечелим заради мен. Убеден съм и досега – имаше две топки, които трябваше да забия, а не успях. Аз съм капитан на отбора, най-опитен, за да мога тези топки да ги реша. Не, моля, не ми доливайте повече вино в чашата, защото трябва да съм на тренировка след 40 минути (към сервитьора)!
Е, нека да има де!
Ама ще го изпия.
Мисля, че тъкмо заради това те номинираха и за Мъж на годината. За това, че поемаш отговорност.
Аз цял живот съм поемал отговорност за постъпките си. Много пъти съм грешил и съм си плащал. В крайна сметка, преди да питаш защо това се случи на мен, трябва да се попиташ какво направих, за да не ми се случи.
Как си наместихте отношенията с Пламен Константинов?
Добре. Той е треньор, аз съм състезател. Нямаме никакви проблеми.
Е, по едно време не се дишахте!
В продължение на две години не си казвахме и добър ден.
Конфликтът ви за какво беше?
Имахме различни виждания за отбора, в който играехме. Треньора не го интересуваха нашите отношения. Не трябва да сме приятели, за да играем волейбол. И двамата сме професионалисти. Знаехме какво се очаква от нас и си вършехме работата. Това, че не си говорехме извън игрището, не ни влияеше по никакъв начин.
Сега говорите ли си извън игрището?
Да.
Пламен подкрепи ли създаването на волейболната школа „Владо Николов“? В избора на името й личи твоето самочувствие...
Да. Но със Стефан Чолаков стартирахме. На втората седмица имахме 250 записани и трябваше да спрем, защото нямахме зали и треньори. В момента има около 300 записани в училището и успяхме да намерим зали да тренират. Интересът към волейбола за непрофесионалисти се оказа по-голям от очакванията ми. Знаеш ли, докато търсехме треньори, една красива млада дама дойде и каза – казвам се Йоана и бих искала да работя за вашия проект. До този момент бяхме провели интервюта за треньори с може би 10 човека. Всеки от тях питаше най-напред колко пари ще получава и колко свободно време ще има. Имаше нещо не наред в това „искам да работя и смятам, че мога да се справя“. Попитах я къде е завършила. В Америка. Сега това момиче тренира най-малките и те я обожават.
Кой още застана зад идеята?
Любо Ганев осигури екипи за всички участници в школата.
Беше казал, че е бил твоят идол, когато си прохождал във волейбола. Той знае ли, че си го надминал?
Това не е тайна за никого. Който се интересува от волейбол, знае. Може би Любо не знае, че ми беше идол.
Ти защо превключи рязко на колективен спорт, започнал веднъж с плуване?
Защото ми беше скучно. Аз съм отборен играч. За мен винаги е бил важен резултатът от начинанието, отколкото моето лично представяне. При плуването влизаш в басейна и два часа извършваш едно и също движение и си сам с мислите си. Илизаш и си изцеден. А при волейбола отиваш в залата, играеш с 10-15 деца, викаш, кряскаш, свършваш тренировката и си удовлетворен.
Как се храни спортист като теб?
Трябва всеки ден да поемам много протеини. Избягвам пържено, сладко, алкохол, газирани напитки. Около 40% от всекидневното ми меню трябва да са белтъци, 30% мазнини, 30% въглехидрати. Ако един ден си на 70% белтъци и 10% въглехидрати, не е краят на света, но трябва да балансираш.
Навън ли се храните, или вкъщи?
Вкъщи. Мая готви страхотно Аз – само в неделя. Една неделя ядем пица, другата – суши.
Имаш ли любима кухня, ти си пробвал каква ли не храна...
Не. Харесвам мусака. И като че ли турската кухня...
Лесно ли си намираш дрехи за тези твои 200 сантиметра ръст?
Да. Аз съм си пропорционален.
Пускал ли си дълга коса?
Не, жена ми не харесва.
А брада?
Не, сърби ме.
Разменяте ли си книгите за четене с Мая?
Обикновено това, което ми харесва, тя не го одобрява. Аз чета много и различни неща. Предпочитам литература, която ме кара да забравя ежедневието. Исторически, криминални, приключенски, фантастични романи.
Любимата ти книга?
„Атлас изправи рамене“ ми повлия в житейски план, промени ми виждането за света, намерих свои мисли, написани на хартия.
Айн Ранд!
Браво, подготвена си! Като малък бях фен на Карл Май и „Поразяващата ръка“, в по-късен етап открих Ричард Марчинко – военни екшъни. Харесвам Лий Чайлд и неговия Джак Ричър.
Чел ли си „Шантарам“?
Не, за първи път я чувам.
Е, трябва да си умрял, за да не си я чел!
Може да съм духовно умрял...
Не бе, не си, от всичко дотук съдя! А танцуваш ли?
Бих искал. Ама съм като дърводелски метър. Много зле, казвам ти директно. Планувам, ако имам свободно време, да се запиша на курс по танци. Да си синхронизирам тялото с музиката, нещо, което до момента не ми се получава. Аз и да пея не мога. Тотално антиартистичен съм.
Коя музика те вълнува?
От две-три години съм на вълна джаз. Образовам се, освен това ме успокоява. Иначе харесвам и хардрок.
Докосна ли те чалгата, Владо?
Има песни, определяни като чалга, които ми харесват много. Слави Трифонов чалга ли пее? Много от неговите песни ми харесват. Както и на Софи Маринова, Орхан Мурад, Сашо Роман, Глория. Искам да се раздели пошлото от стойностното. Въпреки че Азис също има песни, които харесвам – едно парче с Малина пее, убийствено. Но и „Напипай го“, което е отвратително. Има и хубава музика в тази ниша, има и пошла. Та бащата на тази музика е самият Тодор Колев! Класика!
Да, ама Тодор Колев го правеше с ирония, дистанцирано...
А какво ще кажеш за Глория? В една нейна песен разпознавам себе си – сцената е моят живот, там се показвам. За мен арената е сцена. Има и една песен за майката. (Владо ми я пуска на телефона си под формата на лирично отклонение, както се изразява.)
Да бе, Лили Иванова няма да я видиш да пее така! Една толкова смислена песен не може да бъде поднесена по този начин – вулгарно.
Да, защото публиката го иска така. А 15 години това беше единственият начин да се изкарват пари от музика в България. Знаеш ли какво подарих на жена си за Коледа? 25. Знаеш ли какво е 25?
Карати?
Не, албума на Адел.
А диаманти подарявал ли си й?
Да. С повод, макар че аз обичам да правя подаръци и без повод. В зависимост от настроението или което ми е намекнато. Често й купувам цветя.
Е, блазе й на Мая, наздраве за нея! За какво спорите?
За всичко! Грешен ти е въпросът. Трябваше да ме питаш по коя тема сте съгласни един с друг. Ние на практика нямаме съгласие вкъщи. Толкова сме различни...
Кой е най-важният урок, който си получил от баща си, Владо?
Татко бе изключително способен човек, но не можеше да обяснява. Около него много можеше да се научи с гледане и малко със слушане. Той с ръцете си вършеше всичко – и заварчик беше, шлосер, водопроводчик, умееше да поправя автомобили, електрически инсталации. Сам с помощта на дядо и вуйчо построи къща.
И си е отишъл нечестно рано, доколкото зная...
Беше болен, не беше внезапно. А някой да ти е казвал, че животът е честен? Но аз предпочитам да се съсредоточавам върху хубавото в този живот. И във всяка ситуация се опитвам да намеря позитивното. Освен ако тя не е дефинитивна като смъртта, винаги мога да намеря нещичко светло със знак плюс и да се придържам към него. Например ще ти кажа – имах кола, към която се бях привързал. За съжаление, трябваше да я продам поради финансови проблеми. И имах два варианта – или да се тюхкам, че съм се разделил с колата, в която като седна, изпитвах удоволствие, или да съм радостен, че съм имал възможност да карам точно тази кола.
Сега какво караш?
Един микробус, служебен, който клубът ползва в Лион, и аз го карам, когато е свободен.
Страхуваш ли се от нещо?
Да, ама навлизаш в една лична територия, която бих искал да си запазя.
Ако имаш страх от паяци, не би ли го споделил?
Не позна! Пробвай пак! (към фотографа) И не ме снимай всеки път, като надигам чашата!
Е, кога да те снимаме, ти през три минути си гледаш часовника!
Да, защото точно след три минути трябва да започна да се преобличам на „Арена Армеец“. Може ли едно двойно кафе с малко студено мляко?
А тортичка?
Тортичка след 10 януари. Не че не е позволено... Аз затова и пия розе или бяло вино, защото е по-малко калорично. Не че ще стане нещо, ако изям едно суфле, няма драма. Но ако изям днес, каква е гаранцията, че няма утре да изям две? П.П. След последния мач с Франция за олимпийските квалификации Владимир Николов обяви, че приключва с националния отбор по волейбол.
Снимки: Светослав Караджов