Това не е арогантност! Така се действа, уважаеми господа

Ако някой смята поредния пробив на Лудогорец в Европа за изненада, това означава, че не е достатъчно запознат с процесите в клуба. Българският шампион постигна нещо голямо, което никой друг наш тим не е правил досега, но в крайна сметка логичното се случи. "Орлите" изнесоха безплатна лекция на Цървена звезда и продължават по пътя си към голямата цел. На пръв поглед всичко изглежда прекрасно, но в цялата тази история има и нещо тъжно. Европа видя това, което част от медиите, феновете, футболните ръководители и специалисти в България до този момент или не виждаха, или просто не желаеха да го направят. Трябваше ли наставникът на Звезда да засипе с похвали Лудогорец и да заяви, че те не играят като български тим, за да разберем, че "орлите" са добре организиран клуб и работата им трябва да служи за еталон?! Твърде закъсняла реакция и признание. Но това не е от толкова съществено значение. Винаги ще се намерят хора, които се опитват да очернят всичко хубаво случващо се в родния футбол, да манипулират и отричат постигнатите резултати. Много по-важно е, че Лудогорец започва да печели все повече симпатизанти. Такива, на които им е дошло до гуша от скандалите и тинята в родния футбол и са зажаднели за футболни емоции. Хора, които се прехласват по красивата игра и изпитват удоволствие от видяното. Привърженици, които се интересуват и вълнуват от развитието на клуба и очакват с нетърпение поредния подвиг на "орлите" в Европа. Не смятам да изпадам в хвалебствия от рода на "Властелинът на Балканите" или "Убиецът на еврошампиони". Не, че не са заслужени след отстраняването на Партизан, Стяуа и Звезда, но сега не е времето, тъй като емоциите вече поутихнаха. Далеч по важно е всички да разберат как Лудогорец стигна до това високо за български клуб ниво. Тук определено вече не говорим за някакъв фойерверк, а за класа и постоянство. През последните години не са много родните тимове, които са постигали добри резултати. Случвало се е, но никой не се е задържал толкова трайно на голямата европейска сцена. Тази жестока мелачка, която те сдъвква и изплюва и при най-малката грешка. Така, както се случи с "орлите" преди една година. Няма смисъл да ровя в историята, тъй като разградчани показаха, че това е било грешка на растежа. А и освен това, тогава написах доста материали по темата и предвидих провала... Лудогорец се завърна в Европа през парадния вход. Не тихомълком, лазешком, изтерзано, на мъка и с голяма доза късмет, както повечето наши отбори са правили през годините. Това е голямата разлика. "Орлите" излязоха на "Мала Маракана" и играха със самочувствие на голям отбор. Без да се съобразяват и да се плашат от именития си опонент. Без да мислят за тези 50 хиляди навиячи, които през целия мач хулеха българите. Рядко може да видим български тим да играе толкова смело и нахакано срещу голям клуб, какъвто безспорно е Звезда. Да не мисли как да не допусне гол, а в главите на играчите да има само една идея - победата. Въпреки огромния залог, Лудогорец демонстрира качествен, разнообразен и нападателен футбол, който няма начин да не се е понравил на запалянковците. Съвсем естествено имаше тежки моменти и грешки, но като цяло разградчани показаха кой командва парада. Тук е мястото да споменем Георги Дерменджиев, който за пореден път показа, че умее да печели големите битки с добре подготвен физически отбор и тактическо надлъгване. Разбира се, без да неглижира естетиката във футбола, но рационалната игра под неговото ръководство е на преден план. Няма как да не сте забелязали, че той променяше схемата и част от футболистите в зависимост от противника. Нещо, което рядко правят специалистите в България. Когато Лудогорец трябва да атакува масирано като домакин срещу по-слаб отбор, Дерменджиев залага на офанзивна схема с един вътрешен халф и на Сисиньо по фланга, който е активен по крилото в атака, но няма изграден навик да се връща и да помага в защита. В по-сериозните мачове се дава шанс на Минев, който въпреки напредналата си възраст, е най-стабилният бранител на "орлите". Треньорът е разбрал, че не бива да натоварва излишно защитника и е важно да го държи свеж за решителните битки. В Разград партньор на Светослав Дяков в центъра бе Лукаш Саша, а в Белград Абел Анисе. По този начин Дерменджиев повтори силния си ход от гостуването на Ливърпул. И не на последно място ролята на Кирил Домусчиев, който е с основна заслуга за успехите на Лудогорец. Бизнесменът гледа по различен начин на процесите, изграждането и развитието на един клуб. Управлението, мисленето и интелекта на ръководителя като процес са от съществено значение, защото всичко се предава като проводник надолу по веригата. Вече няколко пъти наблягам на това, че Домусчиев гледа на Лудогорец като на бизнес проект. Влага средства и очаква някаква възвращаемост. Това е верният път на развитие, тъй като по този начин има нужния стимул. Не да хвърли някакви пари за поредното си хоби и да му е безразлично какво се случва, след като така или иначе е прежалил тези средства. Той мисли мащабно и не играе на дребно. Не се задоволява със спечелването на няколко милиона и не си позволява лукса дълго да се наслаждава на постигнатия успех. Следват нови и нови инвестиции за развитието на клуба. С изключение на Бруно Рибейро, всеки ход е добре премерен. Това бе сериозен удар, но "орлите" се изправиха. Домусчиев понесе доста критики след отпадането от Милсами. Инвестициите във футболисти биваха определени като странно поведение, тъй като се хвърляли милиони за състезатели, които щели да играят само в "А" група. Въпреки всичко, Домусчиев продължи да следва начертания план без отклонения и излишни емоции. И ето, че успя да върне вложените средства. И още нещо много важно. Разградчани не продават своите звезди. В лицето на Кафу, Вандерсон и Мисиджан Лудогорец притежава актив от минимум 10 милиона евро, но идеята е не да бъдат трансферирани на всяка цена, а да се изкарат тези пари чрез успехи на терена. Така се действа, уважаеми господа. Със замах, самочувствие, дисциплина и упоритост. Домусчиев не допусна първия неуспех да разклати сериозно Лудогорец. Това не е арогантност, а вяра в собствените сили. Разбира се, тук нещата опират и до умения, познания, опит и нужните качества за добър ръководител.