Сълзите на един капитан

Когато Икарди напусна терена срещу Юве, Интер вече беше задминал Лацио и се бе доближил на точка от Рома. Мауро се поздравяваше с всички съотборници, усмихваше се, публиката ръкопляскаше и беше на крака за своя капитан. Само 5 минути, след като Маурито излезе от игра, изглеждаше, че Интер си е осигурил участие в Шампионска лига. Привържениците на отбора бяха радостни, забравили гнева си, породен от последните резултати на отбора. Той, Мауро Икарди, догледа последните минути на двубоя с Ювентус през сълзи. В тези 5 минути аржентинецът видя как мечтата му се разбива на пух и прах.

На 25 години Икарди е отбелязал 108 попадения в Серия “А”. В Шампионска лига - 0. А каква е причината? Нападателят никога досега не е участвал в най-комерсиалния европейски футболен турнир. Личните му успехи и капитанската лента са изпълнени от разочарования. Тълкуването на тези сълзи може да бъде различно. Да, болезнено е да загубиш подобен мач с Ювентус в самия край, но зад тази емоция има нещо много повече. Вярно е, че остават още 3 кръга до края на сезона. Вярно е и това, че двубоите в оставащите срещи са непредсказуеми, но Мауро осъзнава добре, че победа над Юве щеше да промени целия ход на сезона.

Следващата година за Интер ще бъде от изключително важно значение. Тя ще определи и бъдещето на Икарди. Ще изчака ли още една година капитанът на “нерадзурите”, лишавайки се от възможността да дебютира в Шампионска лига? Ще бъде ли принуден Интер да продава големите си звезди в лицето на Икарди и Милан Скриняр, за да стабилизира финансовото си състояние? И дали сълзите на Икарди бяха на футболист, загубил исторически мач, или на професионалист, който вижда как проектът, в който е вярвал, е към своя край.

Остават три срещи, които ще ни отговорят на всички тези въпроси, а съдбата вече не е в ръцете на Интер.