Любимец на Спартак (Варна) с прочувствено послание към всички "соколи"
Опитният Боян Илиев се завърна в родния Спартак (Варна). След като изкара пет полусезона с пет различни отбора в трета гръцка дивизия, 35-годишният Илиев прие офертата на Енгибар Енгибаров да стане част от вълнуващия проект на спартаклии и в понеделник започва зимна подготовка с тях. Боцето даде ексклузивно интервю пред “VarnaUtre”, в което говори за гръцкия си воаяж и какво очаква да постигне със “соколите”.
- Г-н Илиев, как започна престоят ви Гърция?
- През януари 2015 година отидох в Глифана, отбор от най-баровския квартал в Атина. Заварих го на последно място и целта бе да го спасим от изпадане. Постигнахме я, след като завършихме пролетния полусезон без загуба. Оттогава съм в близки отношения със сръбския треньор Миодраг Циркович, който след това ме вземаше в отбори, които води.
- Как се представихте в следващите си четири тима?
- Есента на 2015 година я изкарах в Каламата. Имахме голяма цел - да влезем във втора дивизия, но смениха треньора, 4-5 футболисти напуснахме преди Коледа и същия сезон изпаднаха. През 2016 година бях в два отбора, с които завършихме в златната среда. Нямахме амбиции да влизаме, но не бяхме и застрашени от изпадане – първо бях във Фаркадона, а през есента в тим от Каналаки. През изминалата есен на 2017-а носих екипа на Астерас (Вахиоти). Сега зимуваме първи, на 4 точки пред втория и с реални шансове да участваме в плейофите за втора дивизия.
- Защо тогава напуснахте Астерас?
- Шефът бавеше парите и му казахме, че ако не плати до Коледа, няма да се върнем. В състава бяхме трима чужденци – аз, аржентинец и румънец. Треньорът Циркович си тръгна, защото не издържа повече да го лъжат и да се излага пред играчите. Аз изчаках и след като не ми платиха, реших да не се прибирам. Звъняха ми от други клубове в трета дивизия на Гърция, но видех ли гръцки номер, не вдигах телефона. Точно тогава Енгибар Енгибаров ме потърси, а на родния ми Спартак не мога да каже “не”. Особено в този труден момент на прехода. Що се отнася до Астерас, разбрах, че и аржентинецът не се е прибрал, върнал се е само румънецът. Но те имат играчи, дано успеят да задържат първото място.
- Защо през пролетта на 2017 година играхте за Левски (Карлово)?
- Клубът, с който изкарах есента на 2016-а в Гърция, искаше пари за мен. Но суми от порядъка на 15 000 – 20 000 евро трудно се плащат в трета дивизия на Гърция. Затова предпочетох да се върна в България и да поддържам форма, тъй като условието за плащане на трансферна сума за футболист е валидно само за Гърция.
- Бихте ли разкрили какви пари може да спечели един български футболист в трета гръцка дивизия?
- За осем месеца ще вземе това, което у нас може да получи само в отборите от топ 6 на елита. Няма да скрия, че гърците често бавят плащанията, но ако преди полусезона футболист подпише един документ и после не му платят, веднага блокират банковите сметки на президента на клуба. Аз, обаче сбърках, че в последния ми гръцки клуб не подписах въпросното бордеро, тъй като мислех, че мъжката дума има по-голяма тежест…
- Какъв футбол се играе в трета гръцка лига?
- Футболът е на нивото на нашата Втора лига. Всеки отбор разполага с пари и няколко чужденци в състава. Иначе третите лиги са 5 и се водят втори лиги, тъй като има Суперлига и Първа лига.
- Вече споменахте, че не сте можели да кажете “не” на Спартак, когато Енгибаров ви потърсил. Как ви убеди да се върнете в родното гнездо?
- Бързо се разбрахме, тъй като аз зная какво се случва в Спартак и какво се предприема, за да тръгне отново по верния път. Да ви кажа честно, не се замислих много, когато Енгибар Енгибаров ми предложи да стана част от новия проект за Спартак, защото се почувствах така, както когато дебютирах за представителния тим преди 18 години. Същата тръпка, същото удоволствие, все едно сега влизам в мъжете.
- Какво помните от вашия дебют за Спартак?
- Бях на 17 години през сезон 1999/2000. Спартак беше в “А” група, Вили Вуцов ме взе да тренирам с мъжете и за първи път ме пусна в игра при гостуването на Велбъжд в Кюстендил. Загубихме мача с 0:2.
- Какво трябва да се направи, за да тръгне нагоре родният ви клуб?
- Няма да открия топлата вода, тъй като всички спартаклии вече знаят формулата – първо да се стабилизира отборът и да се върнат черно на бяло базите му, а през лятото да тръгне смело към завръщане в професионалния футбол и да празнува вековния си юбилей на реновирания ни стадион “Спартак”.
- Имате ли усещане, че ще приключите кариерата си в Спартак?
- Ако преценят, че съм полезен, е възможно, тъй като в чужбина едва ли повече ще изляза, а в друг българския клуб не се виждам. За мен сега е най-важно аз и всички футболисти в Спартак да се раздаваме на максимума и да правим това, което се иска и очаква от нас, за да може отборът да надигне глава и постепенно да си върне доброто име и традициите. Всеки футболист, който играе за “соколите”, трябва да знае, че Спартак е кауза, за която се раздаваш денонощно и е огромна привилегия да носиш фланелката на този клуб, който отдавна е намерил място в историята на родния футбол със своите имена и постижения