Класирането и атаката радват Милан, но проблемите си остават
Победа с гол в 91-вата минута носи със себе си ентусиазъм и точките, но невинаги е достатъчна, за да успокои духовете. С късния гол на Алесио Романьоли Милан би Дженоа и се изкачи за сметка на Лацио на 4-тото място в класирането в Серия А в зона Шампионска лига – главната цел за сезона на ръководството и тифозите на клуба. И все пак бъдещето не премахва всичките облаци от небето на хоризонта – например контузията на въплъщението на гатузианската игра на „и росонери” Лукас Биля.
ПРИЧИНИТЕ ЗА УСМИВКИТЕ
Трите точки са много важни, така е. Ако днешното класиране беше крайното, щяха да започнат повсеместни празници в червено и черно. Победата обаче е и доказателство за силния характер в последния половин час на мача, когато домакините натикаха Дженоа в собствената му половина и накрая взеха своето.
Този успех тежи още повече, когато се замислим, че дойде във вечер, в която тандемът Игуаин – Кутроне (ще говорим по-натам и за тях) не успя да намери пътя към противниковата врата. Това е знак, че Милан не зависи изцяло от индивидуалности, въпреки че последните добри резултати и игри носят марката „Сусо” – светлинката и от миналия сезон. На испанеца в този период сякаш човек може да си затвори очите и сляпо да му се довери.
Положителни знаци има и при Джанлуиджи Донарума въпреки (обичайните) проблеми с играта с крака. Пет минути преди края на мача Джиджо можеше да смрази кръвта на своите, но пък пак в духа на Хелоуийн предотврати ужаса с едно решаващо спасяване.
ПРИЧИНИ ЗА ТРЕВОГИТЕ
Вече споменахме за контузията на Биля, която той влачи от миналата година. Неговото отсъствие съвсем отслабва зоната на сърцето на градежа на играта, където и без това на Милан липсват качествени варианти. Тиемуе Бакайоко влезе срещу Дженоа и причини изравняването, въпреки че бе начело в статистиките по пресечени и спечелени топки. Ако рязко не се подобри, предстоят тежки седмици, тъй като и Франк Кесие не е във върховата си форма, а и Хакан Чалханоолу още не съумява да излезе от тъмния тунел, в който влезе преди няколко месеца след чудесния си завършек на миналия сезон. Ако и Джакомо Бонавентура излезе от строя, визитата срещу Удинезе ще стане доста коварна.
Друг голям проблем е защитата. Макар че допусна малко опасности срещу Дженоа, тя пак не успя да запази „чиста мрежа” и има само една от началото на сезона във всички състезания – срещу скромния люксембургски Дюделанж в Лига Европа. Винаги пуска голове, без значение от представянето, а голямата надежда от лятото Матия Калдара ще липсва дълго поради травма.
Ще повишат ли бойния дух трите точки, за да бъдат поправени или поне маскирани недостатъците? Така вижда нещата старши треньорът Дженаро Гатузо, който навръх Хелоуийн поне за малко изпъди лошите духове от своята пейка.
УБИЙСТВЕНИЯТ ТАНДЕМ КУТРОНЕ – ИГУАИН
Преди постоянно се говореше за Обамеянг, Белоти или Мората, когато се търсеше топ нападател да реши дълговременния проблем на „и росонери” в атаката. Тогава Патрик Кутроне бе изиграл едва пет минути в Серия А, а Гонсало Игуаин беше щастлив в Ювентус. Сега обаче е трудно да си представим по-неочаквано успешна двойка стрелци на Апенините. Атаката на Милан има 20 гола от началото на първенството и е изпреварвана само от тази на лидера и шампион Ювентус (21) пред тези на Наполи (19), Интер (16), Рома (17), Лацио (13) и Фиорентина (16). Толкова попадения „и росонери” не бяха вкарвали на този етап от шампионата от сезон 2014/15 с Индзаги на пейката.
Ще е трудно Милан непрекъснато да компенсира получаваните голове (14 – най-много в Топ 8), ала за момента се получава. Гатузо правилно подчертава, че се побеждава с колектив, но никой не може да отрече, че двамата стрелци правят Ил Диаволо много по-опасен тим и вадят кестените от огъня. Големият пример бе мачът със Сампдория. Двамата не си пречат, поделят си пространствата, особено по вертикалата, а и си асистират взаимно – срещу Самп Патрик върна жеста на Гонсало от двубоя с Рома. Разбирателството им си личи не само на терена, а и в социалните мрежи.
Показателите на Игуаин в първите му месеци в Милано са много добри: по гол на всеки 128 минути преди мача с Дженоа, а младокът дори го изпреварва – по гол на всеки 47 (и изобщо на всеки 127 от дебюта си в Серия А). Кутроне не спира да изумява и защото превръща в злато едва ли не всяко свое докосване в противниковото наказателно поле като цар Мидас – двете му срещу Сампдория например доведоха до гол и асистенция. Аржентинецът пък е замесен в 6 от последните 9 шампионатни гола на Милан – 5 попадения и една асистенция.
Най-важната статистика обаче е колективната: 8 гола от двамата за 322 минути. Ще рече, че когато Ил Пипита и Патрик са заедно на терена, единият от тях, без значение кой, бележи на всеки 40 минути.
Марко Пазото, „Гадзета дело Спорт”