Помощникът на Александър Тарханов в Славия Мартин Кушев в последните години бе излязъл от светлината на прожекторите. След като напусна треньорския пост в "Овча купел" през декември 2012, той рядко се изявяваше по медиите. "Тема Спорт" се свърза с бившия нападател, който вече е далеч по-улегнал от първия си период на скамейката на белите. Той говори относно предстоящия мач с Левски, с чийто екип спечели титлата и купата през сезон 2001/02, битката за Европа и прогреса на Славия през пролетта.
Г-н Кушев, бяхте старши треньор на Славия от юни 2011 до декември 2012 година, а сега се завърнахте в тима в ролята на помощник на Александър Тарханов. Какво ви накара да направите една стъпка назад и да приемете да сте асистент?
- Знаете, че доста време бях без работа и затова, когато ми се обади Александър Тарханов, приех. Може би грешката в предходния ми период в Славия беше, че поех отбора без никакъв опит в треньорската професия. Сега вече имам по-голяма рутина и се надявам всичко да върви в правилна посока. Обичам футбола, отдадох много години на него и искам да продължа от другата страна. Познавах Тарханов още от периода ми в Русия. Там сме се засичали по мачове, а когато аз станах треньор в Славия, играхме контрола с Криля Советов, който той водеше, и вечерта след нея имах възможност да разговарям с него. Мога да науча много от Тарханов, защото той е треньор с доста голям опит, водил е много отбори, а и от беседите, които водим, ми става ясно, че знае как да реагира и какво ще стане в специфични ситуации. Футболът му е като прочетена книга. Иначе като философия - той го каза още в началото, че иска да налага млади футболисти, да играем no-бързо с топката, да няма излишни движения и отборът да показва красив и атрактивен футбол.
Каза, че след като си свалил екипа, си сгрешил, че веднага си седнал на треньорската скамейка. Разбра ли от Тарханов какво трябва да промениш?
- Да. За мен е много важно да се уча от опитни треньори като Тарханов как да реагирам в определени ситуации. Имам доста неща, върху които да работя. Най-важното обаче е един треньор да изпадне в дадена ситуация, за да знае как да се справи с нея след време. Макар че в Славия няма кой знае какви проблеми. Всичко е наред откъм база и финансиране, остава само да работим. Виждате, че налагаме една дузина млади футбо- листи, това е пътят. Няма да крия, че амбициите ми са да съм отново старши треньор. Сега трябва да изкарам "Про" лиценз.
През пролетния сезон показвате силен футбол и не бяхте допуснали гол до гостуването си на Лудогорец (1:3). В Разград паднахте, но имахте доста възможности да вкарате и дори да вземете нещо...
- Да, наистина играхме добре. Както казва старши треньорът - мачът бе хубав за зрителите, но резултатът не бе в наша полза. Пролича си класата им, и то особено в завършващата фаза. С първите си две-три близания към нашата врата Лудогорец реализира две попадения. Ние също имахме няколко много добри положения, но не успяхме да отбележим. Това, че показваме силен футбол, ни обнадеждава, но се надяваме в следващите мачове не само да бъдем атрактивни, а и да взимаме точки. Надяваме се срещу Левски да имаме по-голям късмет и да ни се върне пропуснатото от Разград.
Далече ли е Левски като ниво от вас, или не им отстъпвате?
- Не, според мен не са далеч като ниво. Не им отстъпваме по нищо. Гледахме техни мачове и мисля, че и те имат доста пропуски, знаете, че част от играчите им са контузени, но не се интересуваме толкова много от тях. Всичко зависи от това как ще играем ние. В никакъв слу-чай не са с класа над нас.
Може ли успех в този мач да ви отвори пътя към Европа?
- Не, има още много мачове. Наистина, ако вземем трите точки, ще е супер, но до края има още решаващи сблъсъци, които ще определят класирането накрая. Реално шансовете ни за Европа са много добри. Участие в евротурнирите би било специално за Славия, тъй като вече 20 години клубът не е играл там. Хубаво е да се възползваме от възможността. Всички искаме да сме в Европа и ще направим каквото можем, но пък, от друга страна, няма да е трагедия, ако не се получи, и ще продължим в същата линия.
Вкарали сте само два гола през пролетния дял, като бивш нападател ще се захванете ли да оправите атаката?
- Засега сме работили индивидуално няколко пъти, но в повечето случаи само им подсказваме. Правим отборни упражнения, в които наблягаме на атаките. Имали сме някакви разговори с нападателите, но няма какво извънземно да измислим.
Игра в Левски. И те изпитват огромни проблеми с намирането на централен нападател от дълги години. На какво се дължи липсата на такъв човек?
- Бях там през сезон 2001/02 и беше супер. Не изкарах дълго, но пък спечелих титла и купа с тима. Вижда се, че Левски има проблем с намирането на нападател. Неразбираемо е за мен как толкова дълго време такъв клуб не е печелил титла или купа. Се дем години...Това не е присъщо за гранд като Левски. Не мога да разбера какво се случва на Терена". Сега обаче в лицето на Венцислав Христов мисля, че намериха правилния човек и той го доказва на терена, работливо момче е, голаджия.
Изкара пет години в руския Амкар, а в момента 37-годишният Георги Пеев продължава да е фактор в клуба. Каква е рецептата за футболното дълголетие?
- И Захари, и аз играхме до 36-37 години в Амкар. Там има уважението от страна на ръководителите и феновете, има сигурност в клуба. Затова и на Георги му върви и всичко е наред. Виждате, че бе кръстена трибуна на Захари Сираков, което е суперпризнание за нас, българите, които сме били там. Мисля, че и ние дадохме доста за клуба. Аз често ходя в Перм и усещам топлота от страна на феновете. Отношението е различно от тук. В България, докато вършиш работа, си много добър, но нещо като стане, ти бият шута и те забравят бързо. Каквото и да говорим, ние сме заслужили с играта си да се отнасят така към нас в Перм. Показали сме през годините, че уважението е взаимно. Вече 5 години не съм там, но като отида, усещам, че съм направил нещо в този живот и съм оставил някаква следа. Никога не е ставало въпрос само за пари. В Амкар много добре знаят, че на третата или четвъртата си година отказах да премина в друг клуб, където щях да получавам по-високо възнаграждение. Просто президентът ме помоли и предпочетох да бъда верен и да помогна на тима.
Можеше ли да издържиш на нивото в А група 8 момента, защото Здравко Лазаров е горе-долу на твоите години, а още играе?
- Сега в момента не, но преди две години можех съвсем спокойно и без напрежение да играя в А група.
Янис Карабельов стана национал на България. Кого би отличил от младите в Славия?
- При нас нямаме лекета и несериозни момчета. Относно това, че Янис беше викнат в националния отбор - всеки трябва да се стреми към това. Нужно е младите да проумеят, че в България трудно могат да си оправят живота и ако искат да го сторят, е необходимо да отидат да играят навън. Ще им трябва малко време на тези момчета, които са в първия ни тим, да се развият. Видяхте,че Йомов игра много добре в Разград. Тарханов знае как да работи и координира налагането им, така че всичко ще бъде наред.
Автор: Иво Бързаков, Тема Спорт
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)