"От скрина": Да изгубиш паметта си в Ада "Хейзел"

"Денят на футболния позор". Това е заглавието на корицата на списание "Тайм" след финала за КЕШ през 1985 г. Печалната история е добре известна на всички. На 29 май 1985 г. на стадион "Хейзел" в Брюксел в минутите преди финала между Ювентус и Ливърпул се случва една от най-големите трагедии в спортната история. Английските запалянковци нахлуват в сектора на италианците, които от своя страна побягват към изходите и оградите на стадиона. От натиска една бетонна стена рухва и затиска част от тифозите на Юве. Този свят напускат 39 души, а над 500 са ранени. Зад тези обяснителни редове седят толкова много страх, мъка и сълзи, че дори един милион думи не биха могли да ги изразят. В годините след трагедията "Хейзел" е отворена рана както за Англия и Италия, така и за целия футболен свят. На карта са поставени редица важни въпроси - за футболното хулиганство, ценностите в съвременния свят, за белгийската организация на финала. Самият "Хейзел" е разрушен, а това е последният (поне до днес) финал за КЕШ/ШЛ игран в Брюксел.  



Покрай кървищата и апокалиптичните сцени самият мач между Ювентус и Ливърпул остава някак встрани - "Старата госпожа" печели с гол на Мишел Платини от несъществуваща дузпа. Между другото погромите от стадиона не са давани директно в българския ефир, като родните феновете чакат над 1 час пред надписа "Очаквайте включване". Само за миг предаването включва "Хейзел", когато двама белгийски полицаи отвеждат един английски хулиган, но веднага картината е спряна. Някои по-напористи наши запалянковци врътват копчето на ВЕФ-а и слушат на къси вълни прякото предаване на Radio France Internationale, докато мачът тръгва директно по телевизията чак с първия съдийски сигнал. Много спорно е защо въобще след трагедията се провежда този финал, но организаторите са категорични, че отмяната му е щяла да доведе до още по-големи зверства във въпросната нощ.



След двубоя британският премиер Маргарет Тачър поисква от ФА да извади от европейските клубни турнири всички английски представители. Скоро след това ФИФА забранява участието на всички английски клубни отбори в международни мачове, с изключение на приятелските. Наложено е 5-годишно ембарго. "Гардиън" пише по въпроса, че сред труповете изнесени от "Хейзел" е и този на английския футбол. Белгийското следствие стига до заключение, че вината за инцидентите по трибуните принадлежи изцяло на феновете на Ливърпул. Впрочем интересна нишка от историята е, че хулиганите от Острова се проявяват за първи път на голямо първенство на Евро'80 в Италия. Това се случва на мача Англия - Белгия в Торино…

Дългото встъпление за такава тема е неизбежно, но ето че стигнахме до същността на нашия разказ. Ужасиите на "Хейзел" довеждат италианския запалянко Марко Манфреди до амнезия. Манфреди е намерен около десетина дни след финала, на който е присъствал, на няколко километра от Торино. Скитащ се, той е бил в почти безпаметно състояние. Съпругата на 40-годишния италианец го разпознава, но самият той не помни въобще тръгването си от Торино за Брюксел с другите тифози, пристигането в Белгия, финала. Манфреди няма спомен нито за загиналите фенове, нито за това как и кога е напуснал стадиона. Той дори не е разбрал, че Ювентус е станал европейски клубен шампион. "Не знаех резултата. Разбрах, че Юве е спечелил с 1:0, едва когато ми го казаха в полицията", признава Марко.



Той си спомня бегло, че е пътувал по разни влакове из Белгия, Франция и Италия, като на няколко пъти кондукторите са му издавали фиш, заради това, че не е имал билет. Фенът на Юве добавя, че му се е случвало да придремва под някой мост, а когато в Западна Франция тотално привършва парите му се налага да се примоли за безплатна храна в една болница в градчето Сен Назер. История уж като на кино, но зловещо реална.

Като стана дума за кино, през 1988 г. в Италия излиза драмата "Appuntamento a Liverpool" на режисьора Марко Тулио Джордана. Филмът разказва за 20-годишната италианка Катерина, чийто баща загива пред очите ѝ на "Хейзел". Момичето решава да вземе правосъдието в свои ръце и да отмъсти за гибелта на баща си. Тя предприема собствено разследване и в крайна сметка намира убиеца - шофьор на такси от Ливърпул, когото е решена да ликвидира. В края на филма, когато Катерина е готова да извърши убийството и чака обекта на отмъщението си, тя е поразена. Той не е сам, а държи малко момиченце, което едва ходи. Последният кадър показва невинните детски очи пред зашеметения поглед на италианката. Да, футболът наистина е повече от игра.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!