Спалети: Йълдъз много се доближава до Кварацхелия, а Влахович сам си усложнява нещата

Лучано Спалети говори откровено пред „Тутоспорт“ за магията на „бианконерите“, спомените от великите си битки на терена и специалната философия, която изповядва. Треньорът на Ювентус пристигна в редакцията на изданието с тъмни очила, които свали още при слизането от автомобила, носейки характерна кожена чанта, напомняща на лекарски сак за домашни посещения.

Още с влизането си наставникът остана впечатлен от галерията с носителите на престижната награда Golden Boy Той се застоя продължително пред лика на Уейн Рууни: „И като се замислиш, че с това лице на послушно дете нанасяше такива удари. Докато бях начело на Рома, се изправихме срещу него четири пъти в един сезон – помня го прекрасно“, сподели с усмивка специалистът. След това с мълчаливо преклонение се спря пред портрета на Лионел Меси, отдавайки чест на гения му, а минавайки по коридорите, не спираше да повтаря името на Пол Погба, възхитен от физическата му мощ и финес. Гледайки през прозорците към булевард „Свицера“, наставникът похвали естествената светлина в сградата, която позволява да се усети ритъмът на сезоните, след което постави чантата си на масата и даде старт на дългия разговор.

В ръцете си треньорът държеше листове с подробни бележки, обяснявайки с усмивка: „Не обичам да импровизирам. Подготвям се внимателно за всичко, за да не повтарям едни и същи клишета. Никой не ми пише тези неща – сам отделих три дни, за да дойда напълно подготвен тук. Това е въпрос на елементарно уважение към хората, които искат да ме опознаят. Този вестник носи богата история, а за мен е и личен спомен, тъй като майка ми винаги го оставяше сутрин до чашата с топло мляко.“

След богат опит начело на Рома, Интер, Наполи и националния отбор на Италия, Спалети направи ясен паралел между различните предизвикателства в кариерата си: „В Рома водиш тифозите, в Наполи тренираш цял един град. В Интер си начело на традиция, а в националния отбор представляваш цяла нация. В Ювентус обаче изграждаш манталитет – тук се намира самата същност и история на футбола. В Юве става въпрос за режим на пълно отдаване: това не е просто бурна емоция, а съвкупност от радост, гордост и колосална отговорност. Чувствата са екстремни – от преувеличена тъга до опияняващо щастие. Тук не живееш просто с футбола, ти живееш с Ювентус. Не се състезаваме с останалите, а със собствения си висок стандарт. Този клуб е синоним на футболно съвършенство, затова и интересът към нас е от световен мащаб.“

Запитан какво е усещането да носиш отговорността на този пост, опитният специалист добави философски: „Това е нещо грандиозно. Да правиш това, което обичаш, е свобода. Да отиваш с радост на работа обаче е любов. Очакванията са изключително високи и задачата няма да бъде лесна, но я приемам с чисто сърце. В момента водещото чувство у мен е едно: тук се чувствам свободен и истински щастлив.“

Наставникът разкри какво го е накарало да приеме предизвикателството преди година, въпреки че първоначално пое състава в ролята на временен вариант. По думите му решаващи са били няколко фактора: вярата във възможностите на играчите, личната му увереност и славното минало на торинския гранд. Той сподели, че богатият професионален опит му дава спокойствието да контролира събитията, без това да нарушава удоволствието от работата. Силното желание да се докаже в тази среда е довело съвсем естествено до подновяването на контракта и полагането на основите за бъдещи успехи.

Специалистът коментира и необичайно активното присъствие на Джон Елкан както на трибуните на „Алианц Стейдиъм“, така и при гостуванията на отбора. Наставникът изтъкна непретенциозността и автентичния подход на собственика като негово най-голямо предимство, определяйки срещите си с него като изключително ценни за изграждането на взаимно доверие.

Спалети призна, че торинският гранд преминава през период на дълбока трансформация с новото ръководство, макар собствеността да остава стабилна. Въпреки разочароващото поражение от Сасуоло, наставникът вярва, че отборът е поел по правилния път и се нуждае от време и търпение, за да си възвърне високия ритъм и сигурността в колективните действия. „Приех това предизвикателство, защото вярвам в отбора, в себе си и в богатата история на този клуб“, подчерта той, допълвайки, че всяко важно решение в кариерата му се взима единствено след съгласуване с неговото семейство.

Запитан за личностите, които са го вдъхновили най-силно, треньорът посочи незабравимия Джанлука Виали. По думите му Виали е олицетворявал истинския дух на футбола – сила, усмивка и дълбоко уважение към съперника. „Той те поваляше на земята като гладиатор в единоборствата, а след това ти подаваше ръка и те изправяше като брат“, сподели наставникът. Сред треньорските примери той открои емблематичните имена на Марчело Липи и Джовани Трапатони, припомняйки легендарния състав на торинци, който помни наизуст от десетилетия: Дзоф, Джентиле, Кабрини, Бонини, Брио, Ширеа, Бетега, Тардели, Роси, Платини и Бониек.

Относно критиките и поляризираните мнения по негов адрес, наставникът бе категоричен, че е изградил силен имунитет срещу чуждия негативизъм, като самият той остава най-строгият си съдник и не си позволява оправдания. „Трябва да развием способността да понасяме неодобрението. Научих се да се справям с него. Единствено когато приемеш факта, че няма как да се харесаш на всички, получаваш истинската свобода да бъдеш себе си.“

На въпрос каква е истинската тежест на наставника в съвременния футбол, специалистът акцентира върху психологията и колективното мислене. Според него треньорът трябва да внася лекота, но най-важното е играчите да бъдат обединени и водени от обща идея, вместо да се разчита само на механичен сбор от отделни индивидуалности. „Талантът е свободен и своенравен. Истинската лекота обаче идва единствено след здрава работа. Когато не осъзнаеш навреме щастливите мигове, те лесно се превръщат в угризения“, споделя опитният наставник.

Говорейки за играчите, върху чието израстване е оказал най-голямо въздействие, треньорът открои няколко ярки примера от богатата си кариера: Давид Писаро в Удинезе, Станислав Лоботка и Хвича Кварацхелия в Наполи, Мохамед Салах в Рома и Жоао Кансело в Интер. Той анализира и ролята си за тяхното развитие: „Квара пристигна от доста специфична футболна среда, а що се отнася до Салах – той носи „Златна топка“ на всеки наставник, който работи с него. За Писаро бях убеден, че зад нападателите ще блести по-малко, отколкото позициониран пред защитата. Там той играеше с триста процента повече с топката. В сгъстени и тесни пространства трябва да извоюваш свобода, както става в наказателното поле, и по този начин Давид разкри пълния си потенциал.“

Спалети обърна специално внимание и на преобразяването на Лоботка: „Заварих го в периферията на състава – беше забравил колко е добър. В такива моменти треньорът трябва да намери правилния подход и да каже: „Залагам на теб“. Понякога са нужни точните думи, за да се върне увереността. Човек винаги търси някого, който убедително да му покаже правилния път – така е било в древността, така е и днес. Но класата на състезателя винаги е определяща, защото футболът е комплексна игра.“

Относно обявеното увеличение на капитала на клуба в размер на 250 милиона евро, специалистът отбеляза, че това носи допълнителна отговорност и напрежение в ежедневната работа, но същевременно показва ангажираността на собствениците. По думите му това действие гарантира стабилност, показвайки колко много семейството, стоящо начело, милее за съдбата на Ювентус.

Запитан за футболистите, от които чувства, че не е успял да извлече максимума в кариерата си, той посочи Адам Унас от периода си в Наполи. Що се отнася до представянето на доскорошния нападател на Ювентус Душан Влахович и защо той все още не показва пълния си потенциал, наставникът коментира: „Причината е, че той все още трябва да постигне вътрешно спокойствие. Необходимо е да намери личен баланс, тъй като често сам усложнява нещата за себе си – както когато му се дава твърде много газ, така и когато темпото е твърде ниско. Всичко е въпрос на баланс и откриване на правилната емоционална температура.“

Треньорът разкри още, че анализира детайлно работата на всички свои колеги и не изключва възможността в бъдеще, след края на кариерата си на най-високо ниво, да води отбор в Прима Категория. Той се върна с носталгия към корените си в ниските ешелони на италианския футбол, припомняйки си участието в Аване в Терца Категория, където брат му е фалшифицирал картотеката му, за да играе за първия отбор.

Преминавайки през всички нива – от детско-юношеските формации в работническите квартали до школата на Фиорентина, Волтерана в Промоционе, Куойопели в Интереджионале, през Ечеленца, Серия “С2” с Киавари и Виареджо, както и Серия “С1” със Специя и Емполи – той описва футболния си път като „пътешествие на душата“. Специалистът признава, че раздялата с Фиорентина в младежките му години му е нанесла тежък удар, довел до временно отказване от футбола и участия в аматьорски вечерни срещи с приятели, завършващи традиционно с пица и бира след битките на терена.

Връщайки се към младежките си години, наставникът си припомни страстта към футбола по трибуните: „Ходех постоянно на мачове на Фиорентина. Бях в трибуна „Курва Фиезоле“ с тромпет в ръка и наблюдавах с възхищение Дезолати, Де Систи, Спеджорин и Джанкарло Антоньони – това бяха идолите на моето юношество.“

Спалети се спря подробно на качествата на Кенан Йълдъз, определяйки го като състезател, който променя изцяло облика на играта. Липсата му на терена в определени моменти се усеща осезаемо поради неговата уникална изобретателност. „Йълдъз придава блясък на всяко отиграване и го превръща в произведение на изкуството. Той е футболист, който буквално разбива установената система – дори самият той понякога не знае какво точно ще направи в следващия момент. Започва атаката без предварителен план за финта, който ще приложи. Дори съперникът по време на тренировка да разчете движението му, Кенан пак успява да премине. Дори да го познаваш отлично, не можеш да го спреш, защото притежава онази гениална футболна лудост“, сподели треньорът.

Запитан дали младият нападател вече може да се сравнява с утвърдени звезди като Салах или Кварацхелия, Спалети отбеляза, че вижда сериозни прилики с грузинското крило: „За мен той е много близък до Квара. Нужно му е само още малко игрово време, но си приличат изключително много по начина, по който създават непредвидими ситуации и излизат извън рамките на традиционната тактическа логика.“ Наставникът бе категоричен, че Йълдъз вече притежава статута на лидер, въпреки своята скромност: „Всички в отбора му признават този авторитет. Той е изключително добро и земно момче – сякаш е съседът от долния етаж, но въпреки това е истински водач. Лидерът не е длъжен непрекъснато да говори. В Удинезе навремето имах Нестор Сенсини – той почти не обелваше дума, понякога дори не поздравяваше, но притежаваше такъв магнетизъм и харизма, че всички го следваха безусловно.“

Относно баланса между интелект и техника на игрището, Спалети подчерта важността на бързата мисъл в съвременната игра: „Ако главата ти работи на бързи обороти, значи си готов за всичко. Тъкмо когато изглежда, че владееш ситуацията, се появява опасността. Футболът в днешно време е истински хаос. Преди позициите бяха строго фиксирани – знаеше се точно къде действа левият централен защитник или крайният бранител. Днес пространствата се отварят и затварят постоянно, а играчите непрекъснато сменят функциите си. Голямата разлика идва от онези футболисти, които умеят предварително да разчетат какво точно ще произлезе от движението на топката.“

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages