Президентът на Черноморец и бивш национал на България Васил Стоянов беше гост в предаването "Sportal JAM", като поговорихме надълго и широко за новото предизвикателство пред баскетболната суперзвезда Александър Везенков - НБА. В първата част от интервюто пред Sportal.bg и Sportal TV, Стоянов коментира трудностите, които ще срещне зад Океана най-добрият играч в Евролигата за изминалата кампания, високите очаквания към него и убийствената конкуренция.
- Правилно ли беше решението на Александър Везенков да продължи кариерата си в НБА?
- Който каквото ще да казва, задължително беше да отиде. Той вече е на 28 години и като кажеш новобранец на 28 години звучи малко стряскащо. Но той общо взето направи каквото можа в Европа и отива там като MVP на Евролигата. Не отива просто така, защото са го избрали и му е последен шанс, напротив. Сега, какво ще стане и какво няма да стане ние ще си говорим, но той трябваше да отиде.
- Всъщност той не успя единствено да спечели Евролигата, като дори можем да кажем, че само доза късмет не достигна...
- Аз имам мое мнение. Костас Слукас не му позволи. Според мен в последните секунди, когато той беше на пейката, треньорът го вкара умишлено, за да вземе последната стрелба и да победят. Само, че тогава Костас Слукас не му подаде топката, изтърва и затова загубиха.
- Но нека да се върнем към темата за НБА. Ще успее ли Александър Везенков да намери мястото си в отбора на Сакраменто?
- Ние не знаем къде му е мястото. Никой не отива там с някакво гарантирано място. Въпреки че отива като MVP на Евролигата, тях това много не ги интересува. От собствен опит знам, че те се държат така пренебрежително към всички други, особено към бели. Да, той е MVP на Евролигата, но това не гарантира никакво място. От друга страна като питаме – „Добре, защо го взеха като е най-добър в Европа и няма да играе?“.. Защото първо американците няма да пропуснат да го вземат, най-малкото заради това, че е най-добър в Европа...
- Това задължително условие ли е?
- Това е задължително.
- А какво щеше да стане, ако не го бяха взели? Щяха ли да понесат критики?
- Да, това е сигурно. Това е най-сигурното там, защото казват, че в Америка отиват най-добрите, които най-много могат да направят и изведнъж този, който е направил най-много в Европа, ако не го вземат, тогава или ще е някаква дискриминация, или ще е някакво лично отношение, което е пълна глупост. Те, така или иначе трябва да го вземат, отделен е въпросът, че той има качества, но как няма да го вземат като е MVP на Евролигата.
- В България изключително много се коментира сумата, за която Везенков премина в Сакраменто. На фона на останалите договори, неговият е много скромен, а и тази сума от 10 млн. долара е за три години. Прави ли лоша услуга на себе си по този начин?
- Като кажем такава цифра за най-добрия в Европа, не звучи много добре. Но да речем един Василие Мицич, който не е най-добрият в Европа и не е MVP е за 28 млн. долара. Има някаква разлика, която е доста голяма даже. Да, има го и това нещо, но тук става въпрос за друго. Въпросът е да отиде, да започне да играе, да се наложи, тогава той сам може да си вдигне парите. Те парите са относително нещо. Зависи от това как се представи, смятам че може да ги вдигне. Мисля, че по-надолу няма как да паднат. Там вече зависи от него, но не само от него. Там по-друг е баскетболът, друго отношение имат един към друг играчите. Ако имам някакво притеснение, това е най-много как ще се впише той в тази среда. Той не е такъв човек, няма такъв имидж, няма и как на 28 години да си го промени, защото не е на 18. Да си слага диаманти по зъбите, обеци и зелени коли с жълти волани, това няма как да стане. Но по принцип вече времената са други, такива са. И тези понеже са с голямо самочувствие, което е нормално, те са си царе там в НБА. Те смятат, че могат да правят каквото си искат, те и го правят. Късно е за смяна на имиджа, но пък може с този имидж да направи така, че да го уважават.
Титулярът Везенков с най-резултатния си мач и първа забивка, а Сакраменто дочака успех в подготовката
- Лука Дончич и Никола Йокич също нямат диаманти по зъбите и ексцентрична визия, но пък са две от най-големите звезди в НБА. Може ли пък Везенков да бъде като тях и да последва техния път?
- Дано. То е съвкупност от много неща. Не е само – „Ето аз съм много добър и ще стане това, което трябва да стане, защото съм такъв.“. Трябва просто и късмет в цялата работа. Трябва да се напасне с играта и съотборниците, трябва отборът да побеждава. Много неща трябва да станат, които не зависят само от него, така че е важно той да направи това, което зависи от него. Още повече ние трябва да дадем кредит на това момче, защото ние очакваме той да отиде там и да стане MVP, Йокич е три пъти, той да стане четири. Не, трябва да тръгнем с други очаквания. Не можем да искаме от него да е най-добрият в НБА и изведнъж да отиде и да стане най-добрият. Аз много искам, сигурно всички искат, но няма как да стане, нека гледаме реално. За мен най-важното е той да влезе в ротацията на отбора и да играе, да е в състава, а не както Майк Браун каза, че не знае дали ще бъде въобще в състава. Нека хората да са не търпеливи, защото то не е въпрос само на търпение, защото това е много сложен процес. Съвсем друго е, самите играчи като отношение към него... В Гърция той си беше вкъщи. Тук вече те лицемерно уважават европейците и белите. Не говоря за някакъв расизъм, но според тях белите не могат да играят, европейците още по-малко. Като чужденец и като европеец от него се иска постоянство, непрекъснато на мач и на тренировка. Докато те могат да си позволят и някакви други неща. Те са и медийни звезди, които медиите повече ги харесват тях, а и са си техни и с това си държание...
Ето какви са цените за потниците на Везенков от магазина на Кингс
- По-отпуснати са в поведението си...
- По-разлигавени даже.
- Ще успее ли обаче Александър Везенков да държи това постоянство в толкова много мачове през сезона, ако му се дава шанс, защото те са много повече отколкото в Европа.
- Освен това са на друго ниво, друга скорост. Той пък няма да играе там по 25-30 минути или колкото трябва в Олимпиакос. Тук вече нещата са по-други. Треньорът казва да влезе, той има точно определена ситуацията, в която трябва да влезе и да направи дадено нещо. Ти влизаш...даже, ако свалиш по-бавно анцуга те връщат. Затова казвам, че веднага да си готов по всяко време, повече отколкото си мисли човек и трябва веднага да влезеш и да направиш точно това, което ти казват. Не можеш да импровизираш много, защото излизаш от ротацията. А все пак той не е някакво име, което се е наложило, дали ще е в НБА или в друго първенство, в началото винаги е така. Това е най-трудното – началото. За мен най-важното е да започне да играе – по малко, колкото и да е, за да може вече да покаже някакво постоянство. В началото трябва да внимаваме какво говорим и какво искаме. Ако зависи от нас, ние искаме много неща, но вече на практика е съвсем друго. Това, което зависи от него, той ще го прави. Много е трудно – физика, принципи в защита, там е забранено да се помага. Първо, когато човек играе в нападение, когато е по-добър от другите, веднага се казва, че той не играе в защита. Винаги съм казвал, че България няма толкова общо с Европа, но Европа няма общо с НБА. Ние къде сме е друг въпрос, но въпросът е те къде са и дали той ще може да се приспособи там, защото той все пак идва от Европа и не от средняшки отбор, а от топ отбор в Европа. Въпрос е на стечение на обстоятелствата, късмет и най-важното, което аз му пожелавам е да е здрав. Като психика аз смятам, че ще се справи. Те вече го и притискат, без той да усеща. Но това е, там е така, просто съвсем друго е.
Изявите на Везенков срещу Лейкърс под лупа
- Преди да потегли към Сакраменто се коментираше, че именно този отбор е най-подходящ за него, тъй като стилът на игра е много близък до този, който се налага в Олимпиакос. Така ли е?
- Според мен не е така. Европейският баскетбол е много по-различен. Не мога да кажа, че всички играеха за него. Не за него, те играят за този, който играе най-добре в момента, има най-много възможности и знаят, че с него могат да победят. Той там беше с други габарити. В Европа е със съвсем други габарити. Висок, с лявата ръка е неудобен, прекрасно движение без топка и т.н. Там обаче изглежда като малко по-нисичък, малко по-мъничък, по-малък от тях. Той предполагам, че ще се промени във времето. Въпросът е да започне, да остане там, ще се промени. Та, в Олимпиакос понякога играеха умишлено за него, защото виждат, че има ден и може да вкара, там е обратното. Там по-скоро трябва да надбягаш гарда, за да ти подаде топката. Няма Ди`Арън Фокс да стои да чака, да те изчака, защото си по-добър стрелец и да ти даде да я вкараш, защото това е сигурно. Той тръгва с топката и гледа да завърши сам. Просто се играе на една такава скорост, само човек да тича пак се изморява, а не трябва да прави и никакви грешки докато е на терена, защото просто няма да попадне в ротацията по-нататък. Това е положението.
Очаквайте и втората част от интервюто с Васил Стоянов!
Снимки: Борислав Цветанов