Лукас Рейдър: Локо (Пд) наистина е голям клуб, джудото ми помогна за футбола

Вратарят на Локомотив (Пловдив) Лукас Рейдър даде специално интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. През лятото в отбора бяха направени немалко промени. Тимът беше напуснат от няколко основни футболисти, сред които и националният вратар Мартин Луков. Но на “Лаута” му намериха достоен заместник в лицето на Рейдър. Визитката му е впечатляваща – той е юноша на Шалке. На 19-годишна възраст хваща окото на скаутите на Байерн (Мюнхен) и преминава в баварския гранд, повтаряйки стъпките на Мануел Нойер. Сравненията между двамата не закъсняват, но в конкуренцията на Нойер, Рейдър така и не успява да се наложи на “Алианц Арена”. За 2 години в Байерн той изиграва едва 3 мача за първия отбор, но пък те са под ръковоството на Пеп Гуардиола. Следват трансфери в португалския Витория (Сетубал) и английския Брадфорд, преди вратарят да се завърне в Германия. В родината си той облича екипа на третодивизионния Любек. От лятото на 2021 г. е част от състава на Локомотив.

Славия и Локомотив (Пловдив) си вкараха по веднъж и поделиха точките

- Здравейте, г-н Рейдър! Преди всичко, благодаря, че приехте нашата покана. Как сте, как се чувствате тук в Пловдив?

- Чувствам се много приятно тук. Бързо свикнах с обстановката в клуба и мога да кажа, че до момента съм доволен. Намерих си и хубаво жилище, така че се чувствам като у дома си.

- Свикнахте ли с живота и футбола в България?

- Да. Футболът навсякъде е еднакъв, така че лесно се адаптирах. Но трябва да благодаря и на съотборниците ми, които ме посрещнаха страхотно и така ми беше още по-лесно да свикна.

- Какво мислите за Пловдив като град, за хората тук, за културата ни?

- Хората са много приветливи. Срещнах доста българи, които говорят и немски. Особено някои по-възрастни, които са работили в Германия, така че лесно комуникирам с тях и това е много хубаво.

- Успяхте ли вече да разгледате забележителностите в Пловдив?

- Разбира се. Разходих се из града, видях някои от най-красивите места като Античния театър. Бях и в „Капана“, където също е много приятно. Така че мога да кажа, че съм разгледал основните забележителности.

- Вероятно вече знаете, че Пловдив е един от най-старите живи градове в света?

- Да, съотборниците ми ми казаха. Но и аз се поинтересувах, защото когато се разхождам из града виждам много антични забележителности. Дори се изненадах колко много германски туристи идват тук.

- Добре, нека вече поговорим и за футбол. Вече от няколко месеца сте в Локомотив. Как ви се струва атмосферата в клуба?

- Още преди да дойда ми казаха, че Локомотив е голям клуб в България и наистина е така. Отборът има много фенове, които ни подкрепят навсякъде и това ми харесва много. Винаги е приятно, когато усещаш любовта на хората и не играеш пред полупразни трибуни. Допада ми и работата със старши-треньора и останалите ми съотборници.

- Къде бяхте, когато дойде офертата от Локомотив и как решихте да я приемете?

- Бях в Германия при семейството ми. Наслаждавах се на свободното си време през лятната пауза и тогава агентът ми се обади, че има интерес към мен от Локомотив. Поразпитах го за клуба и амбициите на отбора и реших да приема. Преди да подпиша дойдох, за да се убедя лично за какво става въпрос и след това подписахме договора.

- Значи проектът тук ви е накарал да приемете офертата?

- Да. Видях, че клубът има много успехи в последно време. Играе редовно в европейските клубни турнири и се бори за челните места в класирането. И въпреки това има амбицията да продължава да се развива, строи се и нов стадион, така че това ми хареса много.

- А какво знаехте за Локомотив и за българския футбол преди да дойдете тук?

- Преди да дойде офертата, не знаех почти нищо. Но когато Локомотив прояви интерес, се свързах с един от помощник-треньорите в Лудогорец, с когото бяхме заедно в тима на Витория Сетубал в Португалия. Той ми разказа за клуба и така реших да приема офертата.

- Но пък вероятно сте чували за националния ни отбор, който победи Германия на четвъртфиналите на световното първенство през 1994 г. в САЩ. Тогава сте били на 1 годинка. Разказвали ли са ви за този мач?

- (Смее се). Всъщност, хората, които говорят немски, ми го казват непрекъснато, откакто съм тук.

- Когато дойдохте тук, какво ви изненада най-много – в позитивен или негативен аспект?

- Да съм честен – нямаше нещо, което да ме изненада чак толкова много и това беше може би най-голямата изненада за мен, защото не очаквах да свикна толкова бързо. Може би най-голямата разлика тук в сравнение с Германия са феновете. Тук те са много страстни, подкрепят отбора си на 100%. Докато в родината ми някои хора просто сядат да гледат мачовете все едно са на театър. Определено ми допада вашата идея за подкрепа на любимия отбор.

- Значи това е най-забележителното тук – страстта на феновете?

- Да. Това е първото, което ми направи впечатление.

- А как оценявате цялостно нивото на игра тук в сравнение с Португалия, Германия и Англия, където сте играли до момента?

- Тук има два отбора, които са на много високо ниво – ЦСКА и Лудогорец. Това се вижда и от мачовете им в европейските клубни турнири. Но също така има и няколко равностойни тима, сред които и нашият, които не са толкова далеч от тях. Ние нямаме техния бюджет, но с много работа успяваме да се доближим до тях. Това прави първенството много оспорвано. За разлика от други шампионати, където последните в класирането не са конкурентноспособни, тук всички тимове са много равностойни. Това също ми харесва, защото трябва да си на 100% концентриран всеки мач.

- И в тази връзка какво мислите за формулата на шампионата, която изглежда малко странна - с плейофи, първа шестица, втора осмица? Играли ли сте в подобен формат?

- Да, когато бях в Брадфорд в третата дивизия на Англия, първенството беше подобно. Първите 6 отбора в крайното класиране играеха плейофи за промоция в по-горна дивизия. Но там бях само един сезон, така че за мен сега също е интересно да видя как точно ще протече първенството.

- Когато вие дойдохте обаче, Локомотив изпитваше много трудности. Как успяхте да промените това и да влезете в такава добра форма?

- Мисля, че в началото на сезона с мачовете в евротурнирите бяхме изправени пред голямо предизвикателство. Трябваше да играем двубой на всеки три дни, да пътуваме много и това беше може би основната причина за слабото ни представяне в първенството. Но сега виждате, че се подобрихме доста и искаме да продължим по този начин.

- Вие също показвате страхотна форма в последните няколко срещи. Какво мислите, че давате на отбора със своя опит?

- Винаги се опитвам да командвам защитата, защото вратарят вижда най-добре позициите на играчите. Знам, че от мен се изисква да съм един от лидерите на отбора, така че във важните ситуации не се страхувам да поема отговорност и да помогна на тима с каквото мога.

- Вие се конкурирате за титулярното място с Илко Пиргов. Кое мислите, че е по-добре за един отбор – да има двама равностойни вратари, които се сменят или един твърд титуляр?

- Мисля, че за всеки играч е добре да има силна конкуренция, защото така си задължен да даваш максимума от себе си, както на тренировките, така и на мачовете. За мен настоящата ситуация е добра. Но пък и другият вариант – с един изявен титуляр също ми допада, така че виждам позитиви и в двата модела.

- Сега вече Локомотив е в битката за топ 6. Каква е основната цел пред клуба за този сезон?

- Целта тук винаги е била да се борим за място в европейските клубни турнири. Затова сега се стремим към място в топ 3. Това е целта.

Локомотив (Пд) се отказва от зимен лагер в Турция?

- А за Вас лично каква е основата цел?

- Искам да помагам на отбора с каквото мога, а в края на сезона ще видим колко съм успял да го направя. Разбира се, възможността да играеш в Лига Европа или Лигата на конференциите е страхотен шанс за всеки играч, така че искам да го постигна.

- Вие вече бяхте част от състава в началото на сезона, когато тимът игра в Лигата на конференциите, но не успяхте да изиграете нито един мач в турнира...

- Да, така беше. Всеки професионалист иска да играе във всеки мач, но когато пристигнеш в нов клуб, имаш нужда от известно време за адаптация. Няма как да стартираш като титуляр още в първия мач, особено на вратарския пост. Но сега със сигурност целта ми е да играя в евротурнирите.

- А как ви се струва работата с треньора Александър Тунчев? Какъв е той в тренировките и извън терена?

- Той е млад треньор и има отлична комуникация с играчите. С някои от тях дори е играл заедно, така че това му помага много да държи съблекалнята. Като бивш футболист, знае през какво преминават играчите и това е една от най-силните му страни. В същото време има модерна визия за играта, която се опитва да ни предаде и се вижда, че това работи в последните мачове. Дано да продължим по същия начин.

- Споменахте, че феновете тук са много страстни, но в един мач това важи в особена степен – дербито срещу Ботев. Вие вече бяхте част от него, как усетихте специалната атмосфера около този мач?

- Беше страхотно. С всички тези факли и димки по трибуните. Съотборниците ми ме предупредиха, че това е специален мач, така че бях наясно какво да очаквам. Беше страхотно да съм част от това дерби, защото футболът е за феновете и винаги е хубаво, когато те се наслаждават на играта.

- А колко дълго време се виждате тук в Локомотив?

- Договорът ми е за две години. Както казах и преди малко – тук ми харесва, обстановката е чудесна, но във футбола няма нищо сигурно. Така че не си правя дългосрочни планове. Стига аз да се чувствам добре и клубът да има нужда от услугите ми, съм готов да помогна.

- Сега да поговорим малко и за вашата кариера. Започвате да се занимавате с футбол в юношеските формации на Есенер в Германия. Как се записахте да тренирате и как решихте да сте вратар?

- Когато бях малък, първо тренирах джудо. Започнах с футбола чак на 11-12 години, което може би беше малко късно. Но пък много ми хареса. Още от първата тренировка бях поставен на вратарския пост, дори не си спомням защо се получи така. С течение на времето обаче видях, че се подобрявам непрекъснато и това ми носеше удоволствие. Така реших да продължа се занимавам с това.

- Може би и уменията от джудото са ви помогнали?

- Мисля, че да, защото с джудото развих определени качества, които в последствие ми бяха от полза.

- След Есенер, преминавате в школата на Дуисбург. По това време в първия отбор играеше един българин – знаете ли кой е той?

- Не, не го познавам.

- Казва се Илия Груев.

Не, не съм го чувал.

- Сега той е треньор в Германия. Иначе защо решихте да преминете в школата на Дуисбург?

- Отидох в Дуисбург, защото беше много близко до мястото, където живеех с родителите ми. Може би на 30 километра от дома ми. Тогава първият отбор беше във Втора Бундеслига и исках да видя как се случват нещата в професионален клуб. Много ми хареса работния процес, въпреки че не ми оставаше свободно време заради усилените тренировки. И така се стигна до трансфера ми в Шалке.

- Да поговорим точно за това – преминавате в школата на Шалке, който по онова време играеше в Шампионската лига. Кой беше вашият идол от първия отбор на Шалке?

- Разбира се, че идолът ми беше Мануел Нойер. Той беше тръгнал от юношеските формации на клуба, за да стигне до титулярното място в първия отбор. Мисля, че той служеше за пример за всички ни, не само за вратарите в школата.

- И след като той премина в Байерн (Мюнхен), вие последвахте неговия пример и също подписахте с баварския гранд. Какво беше чувството да бъдете избран в един от най-големите клубове в света?

- Една година, след като Нойер отиде в Байерн, аз получих оферта също да премина в тима. Тогава клубът търсеше млад и перспективен вратар, който да бъде резерва на Нойер. Треньорът на вратарите на Байерн беше работил с мен в Шалке и ме беше предложил. За мен беше огромно признание и чест да получа оферта от Байерн. Нямаше нужда дори да мисля дали да приема. Контрактът ми беше за 2 години, като планът беше да тренирам винаги с първия отбор, но в началото да се обигравам във втория тим. Това беше страхотно, защото нямаше да стоя на пейката постоянно, а щях да играя. Щях да тренирам с най-добрите играчи в света и в същото време да трупам опит.

- Разкажете ни повече за Байерн (Мюнхен). Какво всъщност прави този клуб един от най-големите в света?

- Има много причини за това Байерн да е един от най-големите грандове. Мисля, че в основата на всичко е гладът за успехи на играчите в отбора. Дори да са спечелили 4-5 поредни титли, не се отпускат нито за миг и продължават да искат още и още успехи. Всеки в тима е наясно, че ако се пести дори малко в тренировките и в мачовете, в края на сезона той просто ще бъде продаден. Така всеки е мотивиран на 100%. Освен това около самия клуб има хора, които се грижат за всичко, така че играчите да бъдат фокусирани изцяло върху футбола и да нямат никакви други проблеми.

- Какво беше чувството да работите със световни звезди като Лам, Кроос, Швайнщайгер, Рибери, Робен?

- Беше невероятно. Успях да науча толкова много неща от тях и то не само за футбола. Начинът, по който те подкрепяха идеите на треньора, беше изумителен. Те са примери за подражание не само като играчи, но и като хора.

- Какви са те като хора, не като футболни суперзвезди, каквито ги виждаме на терена?

- Те са съвсем обикновени хора. Обичат да се забавляват, да пускат закачки помежду си. Но също така знаят и кога ситуацията е сериозна и трябва да са пределно концентрирани. Като цяло обаче те са като всички нас.

- А какво беше за вас да работите с треньори като Юп Хайнкес и Хосеп Гуардиола. Какви бяха те?

- Те бяха двама напълно различни треньори. Хайнкес беше в края на кариерата си и имаше огромен опит зад гърба си – и като играч, и като наставник. Той разчиташе много на близката връзка с футболистите си и дори се съветваше с тях каква да бъде тактиката на отбора. Аз също имах страхотни отношения с него. Гуардиола пък беше другата крайност. Той имаше много ясна футболна философия и разчиташе играчите да я спазват стриктно. Това беше основната разлика между двамата.

- А какво според вас направи Гуардиола може би най-добрият треньор на нашето съвремие?

- Както ви казах, той има много ясна идея какво трябва да правят играчите на терена. Не знам дали е благодарение на неговия талант или усърдна работа, но той намира начина да накара футболистите да правят точно това, което той изисква от тях. В тренировките набляга много на детайлите и отработването на ситуациите до съвършенство. Виждате, че всички отбори под негово ръководство играят по сходен начин.

- Точно Гуардиола ви даде шанс да дебютирате в тима на Байерн (Мюнхен) и то в дербито с Борусия (Дортмунд). Какво изпитахте в онзи момент?

- Беше неописуемо. Самият шанс да тренирам с първия отбор беше нещо страхотно, но никога не си представях, че ще запиша официален мач за Байерн. Но в онзи двубой срещу Борусия, Нойер получи лека травма в прасеца и аз трябваше да го заменя на почивката. Малко преди полувремето Гуардиола дойде при мен и ми каза: „Лукас, започвай да загряваш, ще влезеш през второто полувреме“. Може би това беше най-добрият вариант за дебюта ми, защото не можех да мисля много. Ако знаех предварително, щях да се паникьосам и да мисля само за това, но така се получи по-добре и беше наистина невероятно.

- Изиграхте само 3 мача за първия отбор на Байерн, но пък в тях успяхте да запишете асистенция към Марио Манджукич. Какво си спомняте от ситуацията?

- Спомням си, че беше при върната към мен топка. Знаех, че нападателят на противника ще ме пресира и имах право само на едно докосване до топката. Знаех, че Манджукич очаква пас в предни позиции и просто я изритах силно напред. Имах късмета защитникът да не прецени добре летежа на топката. Така Манджукич остана сам срещу вратаря и вкара.

- Попречиха ли ви сравненията с Мануел Нойер, за да се преборите с него за титулярното място в Байерн?

- Не, защото още когато приех офертата, знаех, че Нойер ще бъде титулярният вратар на Байерн в продължение на години. Както виждате, и до днес той е на вратата на тима. Например, след като аз си тръгнах, в отбора дойде Пепе Рейна и въпреки всичките си успехи, беше резерва на Нойер. Така че аз бях наясно, че няма да съм титуляр, но имах щастието да работя и да се уча от него.

- А според вас как се отразява на германския футбол доминацията на Байерн в Бундеслигата – добре или зле?

- Това е големият спор в Германия. Но като погледнете в последните години, когато Байерн се представя слабо, сякаш и другите тимове са в криза и не могат да се възползват. Случи се с Дортмунд и Лайпциг. Те имат всички предпоставки да изместят Байерн, но просто не успяват. Сякаш баварците винаги са с една крачка пред тях. Лично за мен винаги е интересно да гледам как Байерн се бори за титлата, защото макар тези футболисти да са постигнали толкова много във футбола, все още са гладни за успехи и са мотивирани. Това също трябва да бъде оценено подобаващо.

- И говорейки за това – познавате лично Роберт Левандовски. Според вас заслужаваше ли да спечели „Златната топка“ повече от Лео Меси?

- Според мен – да. Защото вече втори пореден сезон е на невероятно ниво. Освен това показва много по-голямо постоянство. Разбира се, че Лео Меси е невероятен, но в последните 2 години Левандовски беше с една идея по-добър от него.

- Връщайки се обратно към кариерата ви – след Байерн, играхте в Португалия и Англия. Какъв опит натрупахте там и колко различен е футболът в двете страни?

- В Португалия има 3 гранда – Спортинг, Бенфика и Порто. Понякога и Брага успява да се намеси в битката, но това са най-добрите отбори. Всички останали са много под тяхното ниво. Това е най-отличителното за португалското първенство. В Англия е обратното – там играх в трета дивизия в Брадфорд и всички тимове бяха много равностойни. Яростно се бореха за промоция, защото знаете добре, че в Чемпиъншип има много повече пари от телевизионни права. Така че там най-важното беше да сме в топ 6, но конкуренцията беше убийствена. Това е основната разлика между двете страни.

- И сравнявайки шампионатите в тези страни и този в България – на какво ниво е футболът у нас и на какво се набляга най-вече тук?

- Със сигурност тук се залага много повече на физиката в сравнение с Португалия, но не и в сравнение с Англия. Като ниво на футбола, бих казал, че българското първенство е близко до португалското, без обаче да броим трите гранда в Португалия.

- А знаете ли, че сте единственият германец в българското първенство?

- Да, наскоро го научих. До миналата година тук в Локомотив беше Дейвид Малембана, но сега аз останах единственият германец.

Локо (Пловдив) води преговори за раздяла с четирима ненужни

- Вероятно вашите съотборници вече са ви разказали за двете поредни спечелени купи на България. Мечтаете ли да вдигнете този трофей с тима на Локомотив?

- Разбира се. Това е една от целите на клуба. Турнирът за купата дава възможност да спечелиш трофей и място в Европа с много по-малко мачове. Би било страхотно за нас като футболисти, за феновете и за града да спечелим купата отново.

- Сега и няколко по-лични въпроса. Къде обичате да релаксирате, когато имате свободно време тук?

- Честно казано, нямам много свободно време. Обикновено имаме по един почивен ден в седмицата. Досега съм ходил до София за един ден и веднъж до Черно море. Иначе обичам да си стоя у дома, да отида на кино или да се разходя из града.

- Вие сте тук сам, без приятелката ви. Това прави ли адаптацията ви по-трудна?

- Никога не е лесно да поддържаш връзка от разстояние. Но сме свикнали да не сме заедно постоянно, защото бях 3 години в Португалия и 1 година в Англия. От друга страна обаче е добре, защото така, когато съм тук, съм концентриран изцяло върху футбола и това е хубаво.

- А има ли нещо, с което не може да свикнете тук, в България?

- Честно казано, не. Единствено не знам колко студено може да стане през зимата, но ще видя. Свикнал съм на студ в Германия и не мисля, че ще ми бъде толкова трудно да свикна.

- А кое е любимото ви място тук, в Пловдив?

- Може би нашият стадион. Не преувеличавам. Прекарвам голяма част от времето си тук и това ми харесва. Обичам работата си, така че стадионът е и моето любимо място тук.

- И последно – какви са мечтите ви във футбола?

В краткосрочен план, искам този сезон да се преборим за място в евротурнирите. Оттам нататък ще гледам стъпка по стъпка. Видял съм много неща във футбола и знам, че не трябва да си правим дългосрочни планове. Правя всичко крачка по крачка.

Следвай ни: