)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Мика Стоичков се завърна в медийното пространство с гръм и трясък, давайки най-откровеното си интервю до този момент за списание "EVA".
,fit(478:270)&format=webp)
Мика Стоичков – за бизнеса с водка, завръщането в България и въпросите за баща й
- Пускала ли си се някога по течението?
- Да. Като всяка една жена, когато се влюбя, си казвам – каквото ще да става. Дали ще е успешно или не, не го мисля. Ще пътуваме, ще се забавляваме – взимам всичко от момента.
- Кога беше последният път?
- Не се сещам. Решенията, които взимам в момента, са изцяло съобразени с детето ми. Не мога да си позволявам да бъда спонтанна както в миналото. Повече планирам и се съобразявам. Миа ходи на градина все пак.
- На какво реагираш остро? Какви неща те жегват?
- Несправедливостта. Като видя, че има несправедливост в някаква ситуация, или някой обижда, или говори за друг без негово присъствие, или ако видя да се подиграват на някого, особено пък на възрастен човек – трудно се сдържам. Това е от баща ми. Той е много справедлив и честен и винаги е с истината напред. Не съм видяла друго от него. Наскоро ми се случи в един супермаркет да съм свидетел на подобна случка на несправедливо отношение към касиерката – бях на ръба да се намеся, но приятелите, с които бях, ме спряха. Стана ми мъчно за жената на касата.
- Кой е най-големият ти урок от живота досега?
- Може би да бъда родител! Никой не е готов. Задаваме си много въпроси дали е правилният момент. Но такъв няма. Съжалявам, че съм подценявала майка ми като родител. Аз късно казах: „Мамо, извинявай!“. Най-големият урок всъщност е, че всеки ден се учим на нещо. Особено с децата.
- Да си представим, че фамилията ти не е Стоичкова – как би се представила пред непознати?
- Когато се запознавам с хората, не си казвам фамилията. Но тук рядко е възможно да не ме познаят. Не вървя с името напред. Не че се крия, просто не давам обяснения. Има една история, която съм разказвала... Когато исках да работя в телевизията в Испания, ходех по кастинги, но на никого не казвах фамилията си. Имаше един кастинг с 6000 момичета, измежду които избраха две, едната бях аз. На финалното интервю се разбра, че шефът е приятел на баща ми и се изненада, като ме видя. Исках да видя дали ставам за това, но след като се преборих сред 6000 момичета, имах отговора.
- Имаше ли опит в медии дотогава?
- Да, когато бях на 17, започнах работа в радио в Барселона. Имах сутрешно шоу от 6 ч. – весело и забавно. Каталунската телевизия ми предложи да коментирам футболни мачове, което беше скандално, защото не разбирах нищо от футбол. Но си имах отличен съветник, разбира се. Споделях интересни факти, които знаех от баща ми. След това отидох в Мадрид да работя в друга телевизия, пак спортна – бяхме само бившата жена на Икер Касияс (легендарен вратар на Реал Мадрид, б.а.), още едно момиче от Барселона и аз – единствените жени, които коментират футбол, по това време не беше разпространено. След това в България участвах в няколко телевизионни проекта. Сега нямам време за телевизия – ограничавам се с детски филмчета.
- Мечтала ли си за определена професия?
- Мечтала съм си да бъда независима. Винаги съм искала сама да се оправям, да имам проекти, да творя нещо. Не искам да чакам наготово. Не искам да си представям, че мога да бъда зависима от мъж. За родители да не говорим.
- Къде си живяла най-дълго?
- Не знам и аз вече. Постоянно се местехме. Но най-дълго съм живяла в Барселона. Когато съм била бебе, сме се преместили там. Живяхме в Италия, в Азия, в Америка, в България винаги сме се връщали. В Маями – седем години, преди това пак още пет – не знам колко се събират.
- Но къде се чувстваш у дома?
- Чувствам се у дома, където са хората, които обичам. Независимо къде. Все ми е тая. Реално домът, ако няма любов и емоция, е четири стени. Те могат да са навсякъде.
- Имала ли си комплекси?
- Да. Като всяка една жена – килограми, стрии, целулит… Най-големият ми комплекс винаги са били килограмите. И не ме е срам да го казвам. Винаги е имало йо-йо ефект с тях. Сега най-после отслабнах и съм с килограмите си отпреди раждането. Но това стана, защото се успокоих, постигнах хармония с това, което съм. Трудно се приемаме, каквито сме, макар че сега се говори много за позитивното отношение към тялото. Пожелавам си да имам 10% от самоувереността на Ашли Греъм например (световноизвестен plus size модел, б.а.). Една от най-големите ми борби е да се чувствам по-самоуверена.
- Не съм си представяла, че ще чуя това от теб.
- Тук не става въпрос кой си, откъде си, какъв си. Аз искам да съм по-самоуверена като жена.
- Случвала ли ти се е любовта от пръв поглед?
- Да! Много голямо и хубаво ДА!
- Имала ли си връзки, за които съжаляваш, или те са просто уроци?
- Не съжалявам за нищо. Благодарна съм, че са се случили всичките ми връзки. Уроци са, но не в лошия смисъл. Приемам всичко позитивно, а не негативно. Поддържам връзка с повечето от бившите ми приятели. Една от най-дългите ми връзки беше с един испанец, пилот във Формула 1 – останахме си много близки. Дори аз го запознах с жена му на едно парти, поканиха ме на сватбата. Преди пет месеца тя роди и аз им помогнах да си намерят апартамент, сега сме съседи в Маями. С бащата на Миа сме в прекрасни отношения. Каквото и да правим, го правим за дъщеря ни – чуваме се по 15 пъти на ден. Двамата посещавахме психолог, който да ни помогне и напътства как да постъпим. Детето ни ще задава въпроси. Дъщеря ни знае, че дори и да не сме заедно, сме семейство и винаги ще се обичаме тримата. Мама и тати са приятели и всичко си казват. И винаги сме заедно в решенията – ако например е наказана и трябва да иде при баща си, отива наказана, защото той уважава и се съобразява с моите решения. Благодарна съм, че сме в такива отношения. И двамата се стараехме тя да е спокойна и затова потърсихме помощ. Както и за следродилната депресия и за това е важно да се говори.
- Кои са слабите ти страни?
- Работя върху търпението си. Импулсивна съм, когато не трябва да бъда.
- Искала ли си един ден да имаш същото семейство като на родителите ти?
- Винаги съм мечтала за такова разбирателство като на майка ми и баща ми, които са заедно вече 33 години. Сега сме различни, не сме толкова търпеливи един към друг. Интернет и социалните мрежи прецакаха идилията. Мечтала съм може би не точно за семейство като моето, а за традиционно. Защото при нас беше хаос, всеки нанякъде… Сякаш ми се иска спокойствие. Понякога си казвах, че не искам да събирам багаж на всеки две години и да се местя – нови места, нови училища, нови приятели, нов дом. От тази гледна точка ми се е искало да е по-стабилен животът ми. Мечтала съм си за истинско сплотено семейство. Мечтала съм си да имам един човек до края на живота си.
- Имаш ли истински доказани с времето приятелства?
- Да. Но са много малко – събират се на пръстите на едната ръка.
- Имало ли е ситуации, в които усещаш, че зад приятелството се крие корист, и какво правиш тогава?
- Да, за съжаление. От много ранна възраст го разбрах. В училище е имало деца, които са искали да бъдем приятели заради баща ми, а не защото съм готин човек. Като малка страдах и мрънках, но това ме научи да мога да преценявам хората. Напоследък се ориентирам по техните вибрации.
- Чувствала ли си се самотна?
- Естествено. Дори сега понякога се чувствам самотна. И аз понякога имам нужда да се затворя в банята и да си поплача. Но след това знаеш ли колко хубаво ми става.
- Имаш ли детски спомен, към който се връщаш?
- Като малки най-много сме плакали за баба, защото тя живееше в България. След това започнахме да си я взимаме с нас. Искала съм да заведа Миа на Камбаните, където ме водеше баба ми, но сега там няма общо с моите спомени.
- Мислиш ли, че Миа някой ден трябва да се върне в Америка?
- Моят живот изключва думата завинаги – както аз съм била готова да тръгна във всеки момент за друга държава, предполагам, че и с Миа ще е така. След половин година мога да реша да живея на другия край на света. Да, тя е родена в Америка, но това не означава, че я приема като свой дом, както и аз самата не приемам конкретно място за свой дом. Искам тя да реши какво да учи, къде да бъде и как да живее. И, разбира се, с родителите зад гърба си да взима тези решения. Затова искам да съм независима и да мога да й дам тази свобода.
- Колко е бил най-дългият период на раздяла със семейството ти?
- Родителите си не бях виждала около година, заради пандемията. Ние не сме от семействата, които са нонстоп заедно. Държим обаче да не пропускаме рождени дни – събираме се. А сестра ми не я бях виждала година и половина (пак заради пандемията). Всяка от нас има своите ангажименти. Ние сме и на различни етапи – тя все още няма дете. Чуваме се, пишем си. Иначе си имаме общ семеен чат, забавляваме се в него.
- Къде се виждаш в близко бъдеще – кино, мода, реклама?
- Не съм затворена за нищо. Правим много приятен проект с Кристина Милева, със сестрите Тюркмен (Александра и Адриана) – заедно създадохме From Dusk Till Dawn. Pop Up Bazaar концепцията включва селекция само на български брандове. Организираме базара няколко пъти в годината и винаги е с много настроение, напитки, музика на живо. Информация публикуваме в социалните ни мрежи. Следващото ни събитие ще е за Коледа. Това, което ни отличава от многото други такива е, че и четирите сме живели в чужбина, но се връщаме в България и понеже обичаме българското, селектираме и показваме само български неща. Всеки Pop Up Bazaar има тема и правим съответната декорация, която винаги е с уау ефект.
- В какво най-много искаш да успееш?
- В професионален план е ясно. Но искам да успея като родител, да мога да дам на детето ми възможността да расте като човек на света, да пътува навсякъде, да приема всичко – религии, култури, храни, хора. Да не живее Inside the Box.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)