Време е за промяна в Левски

Отборът на Левски бе надигран по категоричен начин за трети път от четири възможни в среща далеч от стадион "Георги Аспарухов" през този сезон. Вчера "сините" загубиха с 1:2 от Лудогорец, но при по-добро стечение на обстоятелства за домакините Емил Гъргоров и компания можеха да вкарат още попадения във вратата на Пламен Илиев, предвид създадените положения.

Преди това "сините" отстъпиха с 1:3 от Черно море във Варна и с 1:2 от Спартак Търнава в Лига Европа, като и в двата случая бяха тотално надиграни от противника в няколко параграфа - тактически и физически. Единственият успех на столичани извън "Герена" това лято е в Перник, където с гол на резервата Даниел Младенов отборът победи с 1:0.

Именно поради този факт Георги Иванов-Гонзо трябва да си даде сметка, че с тази схема далеч от дома нещата не вървят. От самото начало Иванов залага на 4-2-3-1, която вече няколко години е практикувана от "сините". По-точно от лятото на 2004 година, когато Станимир Стоилов започна да я налага.


С изпълнителите си този сезон обаче Левски страда с тази тактика извън столицата. Причините за това са доста. Например титулярната двойка опорни халфове Владимир Гаджев и Христо Йовов са силни с топката в крака, но не и в отнемането й, въпреки че се опитват непрекъснато да подобрят играта си в защита. Дори в Разград Йовов беше един от най-дейните. Гаджев пък отново беше човекът, вкарал гол, който е негов трети за последните четири кръга.

Външните хора Тони Калво и Симеон Райков, които вчера бяха пълни фигуранти, не отнемат достатъчно топки, а при опита си да пресират, губят свежест и после ги няма никакви и в атака. Испанецът пристигна в България като суперзвезда, предвид таланта му и досегашната му кариера. Той направи фантастичен дебют и донесе успеха над Славия на старта на "А" група, като с финтовете си върна ентусиазма на феновете след загубата от Спартак Търнава четири дни по-рано. Получи червен картон в същата среща, тъй като беше уморен и неподготвен, но след това… пълна нула. Треньорите и шефовете на "сините" очакваха от него да бъде в топформа за мача с Миньор (Перник) на 10 септември, но той разочарова и беше сменен от Младенов, който пък донесе победата. Срещу Литекс Гонзо се надяваше той да придаде класа и да помогне за успеха, но бившият играч на Барселона отново беше фигурант. Вчера Калво за пореден път не пое инициативата да тръгне с топката и да вкара въображение в атаката, а по-скоро го раздаваше предимно на стойки и в трудните моменти оставаше доста изолиран от играта. Едва ли това е правилното поведение на терена за най-скъпоплатения играч в Левски.


За разлика от него, Райков се бореше и се опитваше да затваря пазача си Шоко, който бе сред най-дейните от Лудогорец, но новият национал на България също няма да запомни с нищо добро представянето си срещу шлагера в елита.

Нападателите:
Цветков бе предпочетен пред Шюрд Арш, но за пореден път се видя, че изключително техничният голаджия от Благоевград остава изолиран в мачовете срещу агресивен и добре подготвен тактически тим и това, разбира се, не помага на "сините", които когато ритнат топката напред, няма кой да я задържи в този тип мачове. Проблемът със задържането и помагането да се изнесе отбора го има и Арш, който технически е много по-слаб от Цветков. Холандецът е хиена в наказателното поле и пристигне ли му удобна топка, ще я вкара, но такива топки не идват.


За сметка на Цветков обаче Арш е по-борбен и пресира повече защитниците, въпреки че не е бърз и повратлив. Последен споменавам Дарко Тасевски, който също не се слави с добра игра в защита. Последните четири мача, след като изчисти главата си от темата "трансфер" и си върна титулярното място обаче той е коренно променен и пресира повече отвсякога. Въпреки това играта в отбрана си остава най-слабото му място. Вчера и той не бе на висота, но пък от него дойде единственото чисто положение на отбора, пропиляно от капитана Христо Йовов.

Идеята е, че шестима от 11-те футболисти, с които Левски излиза, са по-силни във фаза атака отколкото в защита. Това правят и грандовете в света, но те си позволят да задържат топката и да се движат без коженото кълбо в крака - нещо, което "сините" определено не практикуват най-вече в гостуванията.

Настоящата схема предоставя отлична възможност за добре подредените, агресивните и знаещите какво искат отбори да стигат с лекота до Пламен Илиев при гостуванията на "сините". Младият вратар показва класа, но въпреки това след поредица положения пред него допуска голове.

Освен това 26-кратните шампиони са изключително тромави и предвидими в разгръщането на своите постепенни атаки. Няма изненада или импровизация, ако Тасевски, Гаджев или Йовов не измислят нещо.

Вариантите:
Именно поради тази причина, няма ли да е по-добре Гонзо да смени схемата на 4-3-2-1 или на 4-3-1-2, след като вече коментира, че в 4-4-2 плеймейкър, какъвто е Тасевски, няма как да играе?

При първия вариант ще се използват трима опорни полузащитници, като по този начин те ще затварят подстъпите към вратата на Илиев, а и Гонзо ще има право на голям избор и в атака. Сега например ако играе Арш, Цветков е на пейката.

В схемата с един нападател и двама плеймейкъри може да се избира измежду Арш, Цветков, Тасевски, Калво, Райков, Мариан Огнянов, Даниел Младенов, Тодор Христов и Йовов. Последният е ползван предимно като опорен халф, но с импровизацията, която има е по-добре да играе малко по-напред. Това означава, че ще има и по-голяма алтернатива от пейката.

Вторият вариант е идеален за Тасевски, който ще може да играе с двама нападатели пред него, които да отварят пространства. Освен това с техничните си футболисти Левски може да си позволи да изненада противника точно пред вратата с изненадваш удар или скоростно двойно подаване на офанзивните си футболисти. Например двамата да бъдат Калво и Цветков или испанецът и Арш. Така противниковите защитници по-трудно ще се изнасят в атака, при положение че имат пред себе си трима души от атаката на противника. Зад тях пък като опорни полузащитници могат да действат Грийн, Владимир Гаджев и Даниел Димов или Лъчезар Балтанов.

Може би по този начин "сините" ще могат да затварят подстъпите до вратата си и няма да се налага на централните им защитници, които през този сезон показват игри доста под класата на клуба, да атакуват противниците в центъра на терена и после да увисват, ако не отнемат топката. Идеален пример за това е Грийн при втория гол вчера. Той атакува противник на централната линия, но играчът на Лудогорец изнесе топката на крилото към Станислав Генчев и холандецът нямаше време да се върне, за да заеме своята позиция. След това той дори имаше малшанса ударът на Гъргоров да рикошира в него и да донесе втората загуба на Левски за сезона в първенството.

Факт е също така, че противниковите футболисти прекалено лесно излизат на скорост срещу централните защитници, а Йордан Милиев, Ларс Рисп, Иво Иванов и Грийн не се славят с бързина и на скорост са лесно преодолими.

Сега, при получаващите се дупки между звената на отбора, защитата не е компактна и срещу класните отбори в родната "А" група, с които Левски вече игра - Литекс, Черно море и Лудогорец, лесно се допускат положения пред вратата. Затова отборът загуби две от гостуванията си, а в едно от домакинствата си позволи да му заличат преднина от два гола, като само еврогол на Гаджев донесе трите точки срещу шампионите.

Иванов иска Левски да играе красив и нападателен футбол, но нещата не се получат при липсата на агресия, борба за всяка топка и хъс за победа. Освен това един отбор играе така, както му позволи противникът, а лесно предвидимият състав на Гонзо е лесна плячка за капаните на класните съперници.

Големите и силни отбори винаги са били тези, които предимно не допускат гол. Ако Левски започне да играе по-компактно, с изпълнителите, които има, рано или късно ще стигне до положение, за да вкара, но преди всичко Гонзо трябва да намери начин "сините" да изглеждат като отбор.

снимки: Марин Маринов, Sportal.bg