)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Парички са ти нужни в съвременния футбол. Севиля има повече от Виляреал, но Виляреал показа, че неговото бъдеще и това на подобните нему клубове се основава на академиите.
Треньорите на двата отбора – съответно Марселино Гарсия Торал и Унай Емери, бяха смятани за бъдещето на испанското треньорство преди десет години. Интересно е как Унай сякаш направи по-добри избори от Марселино в кариерата си, ала и двамата днес се намират в клубове, които се равняват по амбиция с тях и са готови докрай да следват философията им.
И в двата случая ударението пада върху подготовката за мачове, анализирането на съперника,
осигуряването на всички възможни отговори на всяко бъдещо издигнато препятствие и предварителното обяснение спрямо играчите какво предстои да се случи. Футболистите и от двете страни казват едно и също: излизат на терена с толкова много добра информация в главите си, че това наистина им помага.
Клубовете трябва да са умни на трансферния пазар и Виляреал бе много умен, привличайки например Лусиано Вието, Хонатан дос Сантос и взетия под наем от Реал Мадрид Денис Черишев. Капитанът им Бруно Сориано, който за мен е един от най-добрите централни полузащитници в Испания, имаше предложения от по-големи отбори, но предпочете да остане.
Прибавете към това много солидна и добре структурирана защита с двама централни бранители като Габриел Паулища, искан от доста грандове (б.р. – близо е до завършване на трансфер в Арсенал), и доскоро контузения Матео Мусакио, който се представя също великолепно до партньора си. Постоянството е гарантирано на “Ел Мадригал”, където залагат твърдо на своя треньор, още откакто го взеха в Сегунда през януари 2013 година, и това се отплаща.
Същото важи и за Севиля. Техният футболен директор Мончи винаги изненадва на трансферния пазар. Гжегож Криховяк например бе чудесно попълнение за центъра на полузащитата, пък и никому не липсват заминалите съответно за Ливърпул и Барселона Алберто Морено и Иван Ракитич.
И тук става въпрос за постоянство. Стилът на игра е същият както миналия сезон, системата с ротациите работи, вадят играчи от комфортната им зона, дават им куп информация, ала същевременно им позволяват да израстват. Ето, Хосе Антонио Рейес е прероден, Жерард Деулофеу започна на пейката, а днес най-сетне се превръща в играч за Примера.
Деулофеу още не е пълен титуляр – имаше своите блестящи мигове, но трябва да е по-постоянен. Ще видим какво ще се случи с него, защото вероятно на този етап, а може би и дори за другия сезон, няма място в Барселона. Трансферното ембарго на “Камп Ноу” обаче може да промени ситуацията.
Карлос Бака, Кевин Гамейро и Яго Аспас вкараха голове колкото Кристиано Роналдо, Гарет Бейл и Карим Бензема във всички състезания, така че виждате, че говорим за един доста конкурентоспособен отбор. Централните защитници може и да не са най-мощните или най-високите, но пък са бързи, пък и в известен смисъл футболът в Примера се е запътил точно в тази посока.
В Премиър Лийг трябва да си по-силен и голям физически, защото има многобройни въздушни единоборства. В Испания това не ти е нужно – трябва да си много бърз и да можеш да играеш с топката, а централните бранители на андалуския тим са точно такива.
Гийем Балаге, “Скай Спортс”
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)